Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (120)

119

Небето е тъмно, но в подобната на лабиринт индустриална зона са запалени светлинни табели и светофари. За деня почти всякаква дейност е прекратена, но в далечината в една напречна уличка един кран повдига син контейнер на платформата си със свистящ, стържещ звук.

Юна преминава покрай мръсна къща с очукана табела, рекламираща пържоли, и двамата се приближават до няколко постройки от зелена ламарина със затворени метални порти пред площадка за обръщане.

Преминават покрай жълта тухлена сграда с товарен мостик и ръждиви контейнери и завиват около централата за месо.

Не се виждат никакви хора.

Продължават по по-тъмна улица с големи кутии на вентилатори, кофи за боклук и стари транспортни колички.

На паркоместата под табела с надпис „Наденички от месце за теб“ е паркиран камион с порнографска картина, нарисувана отстрани.

Чува се трясък, когато колелата преминават по сложена накриво канализационна решетка. Юна завива вляво около извит парапет. Няколко чайки излитат от купчина дървени палети.

— Ей там! Там е колата! — извиква Вики. — Неговата е… Познавам сградата, там вътре са.

Пред голяма сграда в кафяво с оттенъка на дроб, с мръсни прозорци и метални щори е паркиран черен камион, на чието задно стъкло е залепено знамето на Южните щати. От другата страна на пътя четири коли са паркирани в редичка покрай тротоара. Юна подминава сградата, завива вляво и спира при тухлена постройка. Три фирмени флага на три мачти за знаме се развяват на вятъра. Той не казва нищо, само изважда ключа, отключва едната ръка на Вики, а другата заключва около волана, преди да излезе от колата. Момичето го поглежда с тъмните си очи, но не протестира.

През предното стъкло вижда как инспекторът тича под светлината на една улична лампа. Духа силен вятър, из въздуха се носят пясък и прахоляк.

Между затворените сгради има малка уличка с товарни мостици, железни стълби и контейнери за месни отпадъци.

Юна достига вратата, посочена от нея, хвърля поглед назад, оглеждайки пустата зона. Надалеч се вижда електрокар, който влиза в подобна на хангар постройка.

Изкачва се по една метална стълба, отваря вратата и влиза в коридор със скърцащ балатум, продължава тихо покрай три офисни помещения с тънки стени. В бяла саксия, покрита с топчета, които пречат на водата да се изпарява, се мъдри прашно лимоново дръвче от пластмаса. По клоните му има следи от красотата на коледна елха. На стената виси сложено в рамка разрешително за кланица от 1943 година, издадено от Кризисния комитет на Стокхолм.

Върху стоманената врата в края на коридора са поставени ламинирани инструкции относно правилата за хигиена и рециклиране. Някой е написал „обработка на курове“ напреки на текста с правилата. Юна открехва вратата, ослушва се и чува гласове в далечината.

Внимателно надзърта в голяма машинна зала за конвейерно грубо разфасоване, с автоматизирано захранване за разполовяване на свински трупове. Настланият с жълти плочи под и плотовете от неръждаема стомана слабо блестят. Окървавена престилка от мушама се подава изпод капака на кофа за боклук.

Юна безшумно изважда пистолета си и усеща глухо пробождане в сърцето, когато вдишва миризмата на смазката за оръжие.