Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (101)

100

Юна все още усеща леко раздразнение, когато излиза от колата и влиза във входа на Диса на „Лютценгатан“, близо до площад „Карлаплан“.

Вики Бенет и Данте Абрахамсон са живи, все се крият някъде, а той пропиля повече от час, за да говори с една жена, която не е добре психически и лъже за пари.

Диса седи в леглото, сложила тънкия си компютър на коленете. Облечена е с бял халат и кестенявата й коса е прибрана с широк бял ластик.

Юна си взема горещ душ. После ляга до нея. Когато накланя лицето си към нейното, долавя уханието на парфюма й.

— Пак ли си бил в Сундсвал? — пита Диса отсъстващо, когато той плъзга длан по ръката й чак до тънката китка.

— Не днес — отговаря Юна тихо и си мисли за бледото мършаво лице на Флура.

— Ходих там миналата година — разказва Диса. — Рових се около женския дом „Хьогум“.

— Женския дом ли? — пита той.

— В Селангер.

Диса отмества поглед от монитора и му се усмихва.

— Иди там, ако ти остане свободно време между убийствата — казва тя.

Юна се усмихва и докосва ханша й, следва мускула на бедрото долу до коляното. Не иска Диса да спре да говори, затова пита:

— Защо това място се нарича Женския дом?

— Представлява надгробна могила, но е построена върху изгорена къща. Не е известно какво точно се е случило.

— Имало ли е хора вътре?

— Две жени — отговаря тя и отмества компютъра си. — Лично участвах в разкопките и махах с четчица пръст от гребените и накитите им.

Юна полага глава на коленете й и пита:

— Къде е започнал пожарът?

— Не знам, но в стената бе намерено едно острие от стрела.

— Значи извършителят е дошъл отвън? — промърморва той.

— Може би цялото село е стояло отвън и е оставило къщата да изгори — предполага Диса, като прокарва пръсти през неговата влажна гъста коса.

— Разкажи ми повече за гроба — моли я Юна и затваря очи.

— Не е известно особено много — казва тя, като навива един кичур от косата му около пръста си. — Но тези, които са живеели и къщата, са били вътре и са тъкали, тежестите им за тъкане бяха разпилени навсякъде. Разбира се, забележително е, че винаги дребните вещи като гребени или игли се запазват през хилядолетията.

Мислите на Юна кръжат около булчинската корона от сплетени брезови корени на Сума, след което се насочват към старата гробница с мозайка при парка „Круноберг“, където колегата му Самуел Мендел почива съвсем сам в семейния си гроб.