Дийн Кунц
Градът (85)

84

Петъкът започна с новина, която, без да подозирам, мама и дядо са се надявали да чуят: че според лекарите инвалидността ми нямало да бъде съпроводена от неспособност от моя страна да регулирам пикочните и стомашно-чревните си функции. Това, че краката ми щели да са парализирани, нямало да ми пречи сам да ходя до тоалетната и по малка, и по голяма нужда. За да докажат верността на своя извод, докторите накараха сестрата да ми махне катетъра и прикачената към него дренажна бутилка и през следващите два-три часа ми дадоха да пия колкото се може повече вода.

Най-после по някое време ми се приходи. За да ми спести неудобството да разчитам на помощта на непознат, дядо Теди лично ме отнесе до съседната тоалетна и ме постави да седна върху тоалетната чиния.

— Жени нямат работа тука — каза, когато мама понечи да влезе след нас, и й затвори вратата.

Поседях там две-три секунди и попитах:

— Сега какво?

— Сега се напъваш.

— Да се напъвам ли?

— Както винаги си го правил. Поне от десет, че и повече години насам. Нали?

— Ами да, да речем.

— Как така „да речем“? Да не би през цялото това време да си се преструвал?

Понапънах се леко, после спрях.

— Ъъ…

— Какво „ъъ“? — не успя да скрие притеснението си той.

— Не знам как да го кажа.

— Кое да кажеш, синко?

— Някак си не е същото.

— А как е?

— Ами смешно е — рекох.

Той ме изгледа отгоре продължително — такъв един висок и внушителен, истински жабок спрямо мен — поповата лъжичка. После се ококори, облещи се умишлено и попита:

— „Смешно“ в смисъл „странно“ или „смешно“ „ха-ха“?

При което се разкикотих — както вероятно е очаквал да реагирам.

— Разчитам да ми дадеш определение на думата — каза дядо. — „Смешно“ в смисъл „странно“, „необичайно“, все едно чакаш от чурката ти да излетят ято птици, да речем? Или „смешно“ в смисъл „ха-ха“, понеже имам толкова глупав вид, както съм се надвесил отгоре ти като някакъв треньор по пишкане?

Кикотът ми не спря, но пък и пикнята ми тръгна.

Като свърших, той ме вдигна пред мивката. Измих си ръцете, дръпнах от автомата книжна кърпа и ги избърсах. Накрая той ме гушна в обятията си и ме целуна по челото.

— Докато мъжът е способен да пикае, Джоуна, нищо на този свят не може да го победи.

Занесе ме обратно до леглото, до което ме чакаше мама, засмяна дори през сълзите си.