Беър Грилс
Ловът (94)

92.

Йегер слезе тромаво от джипа. Десният крак още го болеше, но той ненавиждаше идеята да използва патерица. Не се гордееше особено и с факта, че трябва да се обляга на Нарова.

Тя беше предложила да шофира, за което й бе благодарен. Не трябваше да сяда зад волана под въздействието на силните обезболяващи, които вземаше.

В момента най-важното беше, че е жив, че е изписан от болницата и че отново ще види момчетата си. А също и че светът беше в безопасност — поне засега. Докато някой друг побъркан като Камлер не се опита да всее хаос и унищожение.

Люк и Саймън тръгнаха към него от другия край на игрището — кални, потни и задъхани, но горди в новите си ученически униформи.

Бяха изгубили мача, но все пак бяха играли като същински демони, а това беше единственото от значение в ръгбито. Както и в живота като цяло, помисли си Йегер. Докато приближаваха, той се възхищаваше как няколко месеца в подобно училище може да превърнат синовете му от момчета в младежи.

Бяха пораснали толкова много. И не само защото бяха по-едри, по-високи и със забележимо по-пресипнали гласове — а защото вървяха уверено и целеустремено.

Спряха на няколко метра от него. Със смеещи се очи, но малко несигурни дали да се втурнат да го прегърнат пред другарите му и пред непознатата жена, застанала до баща им.

Йегер изгледа калните им физиономии.

— Радвам се, че почистих пинкито за вас — оплескани сте целите в кал!

Пинки беше тяхна семейна шега. През Втората световна война САС открили, че светлорозовият цвят е най-добрият камуфлаж за колите по време на операциите в пустиня. Не кафяво, каки, жълто или охра, а розово. Джиповете на САС още се боядисваха в този цвят за пустинни операции, откъдето беше дошло и името на техния.

Въпреки калта всички се напъхаха в колата.

— Всеки войник от САС ли получава красива блондинка, която да седи до него в колата? — поинтересува се осиновеният му син Саймън и посочи с брадичка Нарова.

Йегер сподави смеха си.

— Уви, не. Но за да сме наясно, тя кара. Аз съм дъртак, при това бивш войник от САС. Освен това можеш да си гледаш работата.

— Хей, аз си я гледам.

Разсмяха се.

Нарова подкара колата и излязоха от територията на училището на път към магистралата.

— Е, момчета, това е Ирина — обяви Йегер, след като се сети, че е забравил да я представи. — Тя предложи да ми помогне да ви закарам у дома, което е много мило от нейна страна. — Замълча за момент. — Но може да бъде много страшна, когато поиска.

Момчетата се спогледаха.

— Сякаш не сме добри.

— Да, сякаш.

— Знаеш ли защо изгубихме мача? — попита Люк. За него ръгбито беше живот, храна и въздух и също като баща си не обичаше да губи. — Станахме алчни във второто полувреме. Решихме, че сме спечелили. Поехме глупави рискове и си платихме за тях.

— Както има навик да прави и баща ви — с равен глас вметна Нарова.

Йегер завъртя очи.

Люк погледна татко си. За момент лицето му стана съвсем сериозно.

— Мама ми липсва.

— Знам. На всички ни липсва. — И в известен смисъл за Йегер беше наистина така.

След като Брукс се свърза с китайските власти, те реагираха тутакси и пратиха екипи в леговището на Камлер. Ранените бяха откарани в най-близката болница, оборудвана с най-модерна апаратура. Което се оказа жизненоважно за възстановяването на Йегер и Майлс.

Именно в болницата Йегер беше научил какво бе открито за блудната му жена. Останките от лаптопа на Рут бяха намерени сред изгорените останки от леговището. Те и имейлите й разкриха до каква стенен е била съблазнена от налудничавите планове на Камлер.

По типичния си кротък начин Майлс беше обяснил на Йегер, че залитанията на Рут са се дължали повече на травмата, отколкото на истинска вяра в нацистката философия. Тя беше демонстрирала всички класически симптоми на стокхолмски синдром.

Йегер си спомни, че бяха изучавали стокхолмския синдром в курсовете за отвличане и работа със заложници в рамките на контратерористичното обучение в САС. Дължеше името си на един банков обир в Стокхолм, при който заложниците бяха застанали на страната на престъпниците. Синдромът се изразяваше в склонност на заложниците да изпитват симпатия към похитителите си, особено ако споделят сходни ценности и възгледи с тях.

Йегер се беше насилил да мисли за това състояние във връзка с жена си. Стокхолмският синдром можеше да обясни до голяма степен поведението й през последните няколко месеца, макар че щеше да му е нужно време, за да й прости. И то доста време. Колкото до любовта, нея още я имаше, но бе обгърната завинаги в мъка и гняв.

В унищожената кола бяха открити няколко тела, едното, от които на жена. Китайските власти бяха обещали да вземат ДНК проби, които да потвърдят, че Рут Йегер и Стив Джоунс са сред загиналите, но определено не бързаха.

Това не беше особено изненадващо. Не можеше да се каже, че Брукс и ЦРУ бяха побързали да ги предупредят, когато Камлер замисляше да унищожи света от китайска земя. Защо сега те да бързат да споделят резултатите си?

Въпреки това Йегер не се съмняваше, че жена му е загинала в онази кола. Все пак, докато не получеше абсолютно потвърждение, не смяташе да казва нищо на момчетата. Те си имаха достатъчно други грижи.

— Някакви новини? — настоя Люк. — Нещо?

Йегер поклати глава.

— Нищо конкретно. Но да не губим надежда. Да не се отказваме.

Чувстваше се като Юда, докато го изричаше, макар че всъщност се опитваше да ги защити от най-лошото. Погледна към Нарова. Тя изглеждаше точно така, както и при първата им среща. Студена. Безстрастна. Лишена от емоции.

Разбира се, дълбоко в себе си не беше такава. Йегер го знаеше. В известен смисъл точно това харесваше у нея. Непробиваемото й спокойствие. Откровената честност. Прямотата, с която говореше, без никакви извъртания.

Тихата й, ненакърнима сила.

Реши, че е време да разведри настроението. Да пусне няколко изтъркани шеги. Поредната древна традиция на семейство Йегер — при дългите пътувания татко винаги изтърсва най-изтърканите шеги.

Той се обърна към момчетата.

— Е… защо не играят покер в джунглата?

Люк завъртя очи и изстена.

— Не ми казвай — заради прекалено многото кибици.

Йегер се ухили.

— Много добре. А какво е индус?

Люк отново изстена.

— Ха-ха. Много смешно. — Той сръга Саймън в ребрата. — Май всичко е наред, щом татко почна с тъпите шеги.

Саймън се ухили.

— Като стана въпрос за индуси, учим за тях в училище. Доста е готино. — Той заговори с нарочно гръмовен глас: — Сега станах смърт, разрушител на светове! Казал го Кришна, пичът със синьото лице.

Нарова пребледня и рязко завъртя глава.

— Какво каза? Сега станах какво?

Саймън сви рамене.

— Смърт, разрушител на светове. Такъв е цитатът. Както казах, думите са на бог Кришна.

— Да, но един тип на име Опенхаймер също ги е изрекъл — добави Люк. — Когато американците взривили първата атомна бомба. Учихме го по история. В общи линии, добро обобщение на онова време.

Нарова стрелна с поглед Йегер. В очите й се долавяше паника, която той изобщо не можеше да проумее.

— Тук има място за почивка. Ще спра.

Тя отби и спря джипа. Докато го правеше, Йегер усети страха, който бе пропълзял в колата.

— Какво става? — попита я.

Нарова го погледна нервно. Тревожно. А това беше много обезпокоително. Щом тя беше смутена, каквото и да ставаше, трябваше да е наистина сериозно.

— Аз… отстраних Камлер. Няма начин да не си го разбрал. — Опитваше се да подбира внимателно думите си заради момчетата на задната седалка. — Но знаеш ли кое е най-шантавото? Той си отиде едва ли не тържествуващ.

Погледна Йегер в очите.

— Не довърши последните си думи. Но знаеш ли какви бяха те? Сега станах смърт… Тогава не схванах значението им. — Кратка пауза. — Сега разбирам.

Йегер усети как изстива. Парчетата от пъзела се нареждаха в ума му и картината беше абсолютно смразяваща.

— Нима изричаш това, което си мисля? — попита той.

— Изиграл ни е — отвърна Нарова, потвърждавайки най-лошите му предчувствия. — Камлер е изиграл всички, дори най-близките до него. — Ужасена, тя поклати глава. — Устройствата не са били само осем. Някъде има още едно.

— Господи — промълви Йегер. — Девет. И последното вероятно е настроено да се задейства.

Нарова кимна мрачно.

— И още нещо. Последното съобщение на Камлер беше лично. Думите му бяха: „Кажи на Йегер“.