Беър Грилс
Ловът (81)

79.

На около 5600 км от Ню Йорк семейство Петрови слезе от яхтата „Нордхавн 52“, която беше техен дом през последните няколко седмици. Оборудвана с резервоар за гориво с обем 6300 литра и 1514 литра прясна вода, яхтата, оставена на Сейнт Катрин Докс в Лондон, беше построена за продължителни презокеански плавания. С водоизместимост почти 41 тона, тя се бе оказала забележително стабилна по време на дългото пътуване.

Бивш рибар, г-н Петров беше нает от същия руски престъпен картел, който бе наел и приятеля му г-н Соколов. Когато получиха предложението от мистериозния г-н Крафт, и двамата си бяха помислили, че офертата е твърде добра, за да е истинска.

Е, оказа се, че в общи линии е такава.

През последните дни г-н Петров беше започнал да се безпокои от мисълта какво ли е натоварено на борда.

Не беше повдигнал въпроса пред жена си. Не искаше да я тревожи. Плаването между континентите и уповаването на късмета, че мистериозният им товар няма да бъде открит, беше предостатъчен стрес.

Повечето хора, които бяха срещнали по пътя, сякаш смятаха за напълно естествено руска двойка в средата на трийсетте да притежава яхта за два милиона долара. За тях всеки руснак беше олигарх и би трябвало да има поне една подобна играчка. Е, реалността беше много по-различна. И г-н Петров с голяма радост се махаше от яхтата и от онова, което предстоеше — каквото и да бе то.

Изненадващото обаждане от г-н Крафт го събуди посред нощ, но на г-н Петров не му пукаше — беше добре дошло.

Той завъртя ключа на конзолата и заключи яхтата, след което двамата с жена му забързаха покрай кея, за да се качат в повиканото за 3:30 такси „Юбер“.

Г-н Петров искаше да се махне от Лондон.

Имаше лошо предчувствие какво ще се случи и не можеше да се отърси от него.

Когато прие уговорката, той се беше съгласил с добрия си приятел г-н Соколов, че най-вероятно става дума за трафик на наркотици. Не за първи път двамата пренасяха подобни товари. Ако богатите западняци искаха да съсипват живота си с хероин, това си беше за тяхна сметка. Но докато приближаваше британския бряг; той бе обхванат от натрапчива тревога.

След обаждането на г-н Крафт се беше опитал да резервира места за някой полет от градското летище на Лондон, което беше съвсем наблизо. Не успя да намери за толкова кратко време. Вместо това трябваше да прекосят цял Лондон, за да стигнат до „Хийтроу“. Оттам щяха да вземат вечерния пряк полет на „Бритиш Еъруейс“ до Москва.

Застанал на кея, г-н Петров погледна часовника си. Таксито закъсняваше. Несъмнено още се опитваше да намери път през яхтклуба. Огледа се за колата най-вероятно черен мерцедес или ауди.

На няколко пресечки на запад осветените кули на лондонското Сити се издигаха като паметник на мощта на финансовите пазари. На един хвърлей оттук се намираше историческата Тауър, където навремето британските владетели затваряли изменниците в очакване на екзекуцията им на Тауър Хил.

Г-н Петров искаше да се махне от този град, преди двамата с жена му също да са се озовали в Тауър.