Беър Грилс
Ловът (70)

68.

— Знаеш ли какво би казал Майлс? — настоя Нарова. — Въпреки че го държат като заложник, той пак би ни казал да взривим бомбата. Би жертвал собствения си живот, за да спаси милиарди. Не разбирам какво чакаме.

— Не би могла да разбереш — озъби й се Йегер. Нарича се съчувствие. Нещо, от което си лишена.

— Да — подкрепи го Раф. — Ти би продала и собствената си баба.

Нарова се обърна към тях. За момент изглеждаше, че ще им се нахвърли, но по някакъв начин успя да се сдържи.

— Нека ти кажа нещо за баба ми — изсъска тя. — Мъжът, който я е изнасилил… е бил генерал Ханс Камлер от СС. — Тя посочи с пръст електроцентралата. — Бащата на онзи кучи син. Което означава, че той ми е нещо като чичо. Така че съм тук, за да отмъстя за баба си, а не да я продавам!

Йегер поклати невярващо глава.

— Камлер? Твой чичо? Изобщо не си ми казвала.

Нарова го изгледа кръвнишки.

— И защо да ти казвам? Кога ти е пукало за някого друг, освен за предателката, която ти е жена? Дошла е тук противно на всичките ни желания и против всичко, което защитаваме. И трябва да умре заедно с останалите.

Очите на Йегер блеснаха гневно.

— Защото е заложница на побъркан ли?

— Добре, укротете малко топката — намеси се Раф. — Времето изтича. Какво да предприемем, мамка му?

Мълчание. Мрачно и отровно.

Никой нямаше предложения.

Йегер усети как сателитният телефон завибрира. Извади го, очаквайки да види поредно съобщение от Камлер с искане на новини от наскоро споминалия се Установ. Вместо това се оказа повикване, а на екрана пишеше К.

Ханс Камлер се обаждаше лично.

Разкъсваше се от колебание. Да отговори ли, или не?

Ако не отговореше, Камлер щеше да започне да се съмнява, че с Установ се е случило нещо. И докато Камлер със сигурност познаваше гласа на Установ, едва ли би могъл да познава гласовете на всички от екипа му. Можеше да му отговори някой друг от името на шефа.

Изчака обаждането да се прехвърли на гласова поща. Не оставиха съобщение. Вместо това телефонът завибрира отново.

Йегер взе шала и го омота около лицето си, после включи телефона на спикърфон. Комбинацията от шал и спикърфон щеше да изопачи достатъчно гласа му, поне така се надяваше.

Натисна копчето за отговаряне.

— Добро утро, Уилям Йегер — прозвуча бодър глас.

Камлер.

— Както и на възхитителната Ирина Нарова. И на страховитите Раф и Алонзо. Нали всички сте там и слушате внимателно всяка моя дума?

Йегер погледна останалите. Откъде Камлер знаеше, че телефонът на Установ е у тях? И как трябваше да отговори? Реши, че няма друг избор, освен да го направи.

— Тук сме — потвърди през зъби той.

— Добре дошли — продължи Камлер. — Макар че сте тук от известно време, доколкото разбирам. Трябваше да отскочите по-рано и да кажете едно здрасти. О, питате се как знам, че сте тук ли? „Иридиум“ е чудесна технология. Понякога американците успяват да направят нещата както трябва. Телефонът има двупосочна камера и функция за дистанционно управление. Вижте се само. Свити във вашата воняща, лайняна тъмна дупка.

Той се изхили.

— Кажете здрасти. Помахайте на Ханк и приятелите му.