Беър Грилс
Ловът (56)

54.

Йегер свали раницата си, отпусна се на четири крака и започна да рови снежния бряг. Останалите също се включиха и за няколко минути направиха проста снежна пещера, достатъчна да побере и четиримата.

Изпълзяха вътре, вкараха раниците си и се заеха да подготвят пещерата за бурята. Първо запълниха изхода, като оставиха само една дупка, която бе достатъчно голяма, за да се промъкне човек през нея.

Снегът е чудесен изолатор, стига топлината на човешкото тяло да не го разтопи. Тогава се превръща в ледена киша… и убиец. Номерът беше да поставиш върху него водонепроницаема мембрана, още по-добре с термична постелка отгоре — точно както правеха в момента.

След като приключиха, извадиха пухените си спални чували и бяха готови да се пъхнат в тях и да стоплят измръзналите си крайници. В последния момент обаче Йегер се сети за шейната. Нямаше откъде да знаят колко дълго ще продължи бурята, нито колко сняг ще навали и навее.

С две думи, бурята можеше да погълне шейната.

Той излезе навън, като взе Раф със себе си. Виелицата беше станала още по-свирепа. Вятърът го блъскаше яростно, докато търсеше слепешком шейната в мрака. Точно когато я напипа с ръкавицата си, един невероятно силен порив на вятъра го събори върху снега.

Изправи се с мъка, но бурята го събори отново. Трябваше да стигне до шейната и да я застопори. Иначе с тях беше свършено.

Отново посегна към нея, като буквално запълзя по корем в снега. Ръцете му я напипаха и той започна да сглобява първия маркировъчен прът, изработен от секции як, но лек алуминий.

Без да обръща внимание на болката, Йегер сглоби втория прът и го даде на Раф, който заби и двата в снега и уви ремъците на шейната около тях. Около метър и половина от прътовете стърчаха над повърхността, отбелязвайки мястото на шейната. Колкото и сняг да навалеше, едва ли щеше да затрупа маркерите. Освен това те пречеха на бурята да отнесе шейната.

Изтощени, двамата изпълзяха обратно в пещерата, където Алонзо и Нарова вече се бяха напъхали в чувалите си.

Отвън бурята фучеше и виеше. Вътре четиримата бяха затворени в пашкул относителна топлина и безопасност.

Йегер включи фенерчето си и погледна останалите. Фактът, че изкопаването на пещерата беше извършено почти без нито една дума, беше свидетелство за абсолютния им професионализъм. Обучението и оперативният им опит след това си казваха думата.

— Добре — каза той. — Оставаме тук, докато бурята не отмине.

В отговор Раф вдигна бутилката си с вода, която беше почти празна.

— Намерих си бутилка за пикаене. — Той я пъхна в чувала си. — Знаете ли каква е температурата на урината, когато излиза от тялото? Трийсет и пет градуса. Дръжте си бутилката за пикаене близо до себе си. Действа като грейка.

— Прекали с детайлите — намръщи се Йегер.

Нарова се размърда неспокойно в чувала си.

— С това забавяне рискуваме пратката да пристигне преди нас. Волфрамът.

— Така е — съгласи се Йегер. — Но първо, няма да бъдем от полза на никого мъртви, а бурята ще ни убие. И второ, никой няма да кацне в района при такива условия. Повярвай ми, ако бурята успя да спре нас, ще спре и всеки самолет.

— Кажете ми, колко е студено всъщност? — обади се Алонзо.

— Вдишай — каза му Йегер вместо отговор. — Усещаш ли как косъмчетата в носа ти замръзват като иглички? Това става, когато температурата е под минус двайсет. А точно сега бих казал, че е още по-ниска.

Алонзо се огледа наоколо.

— Слава богу за снежната пещера. Не е нужно да слагаме стража, нали?

— Навън няма нищо живо. Поспете. Всички.

Йегер събу кубинките си и се пъхна в чувала. Погледна часовника — четири сутринта. Толкова се беше фокусирал върху достигането до целта — върху спирането на Камлер, — че беше изгубил всякаква представа за времето.

Още малко и това фокусиране щеше да ги убие. Намирането на убежище беше единственият им шанс за оцеляване и Йегер го знаеше.

Но бе наясно също, че времето не е на тяхна страна.