Беър Грилс
Ловът (50)

48.

Нарова взе айпада си и отвори един от документите на Брукс, озаглавен „ИДИЛ неизбежно ще нанесе терористичен ядрен удар“.

— Видя ли това? Част от инструктажа е.

Йегер поклати глава. Беше проучил подробно пряко свързаните с мисията документи, но след това започна да се изморява.

— Знаеш ли колко голямо е едно типично ИЯУ? — продължи Нарова. — Горе-долу колкото малък хладилник. А колко тежи? Само сто килограма. В общи линии, можеш да го разкарваш в джип. И макар да не е точно ръчен багаж, много лесно можеш да го скриеш. Да го прекараш през граници. Да го маскираш. Да го доставиш.

Тя погледна Йегер. В очите й се четеше тревога.

— Трябва да приемем, че Камлер разполага с множество системи за доставка. Освен това връзките му с организираната престъпност и наркобароните му осигуряват тайни мрежи за трафик, които може да използва.

— Да, но вземи предвид и добрата страна — контрира Йегер. — Нас.

Той посегна да докосне ръката й в окуражаващ жест. Типично за нея, тя сякаш замръзна от перспективата за физически контакт, който не е по практични причини.

Йегер се отказа и погледна часовника си.

— Остават ни час и четиресет и пет минути до Тахли. Като капнем, ще ни чака АН-32. После имаме две хиляди километра на север до целта. Ще кацнем довечера и ще бъдем при целта утре в ранните часове. Майлс потвърди, че Мечка 12 лети по подобен маршрут като нашия. Той обаче има по-малък обхват и съответно повече спирки за презареждане, но няма да е много далеч след нас.

Според мен след седемдесет и два часа волфрамовото устройство ще бъде доставено в щаба на Камлер — продължи той. — Ние ще наблюдаваме. Ще се уверим, че са го вкарали в ИЯУ лабораторията му. И тогава ще го взривим. Така ще решим много голяма част от проблема.

— А после? — попита Нарова. — Как ще приключим с останалата част?

Йегер сви рамене.

— Не мога да кажа. Не и без визуално потвърждение. Планът на атаката ще зависи от онова, което открием на място. Но така или иначе, този път ще сложим край. Ще приключим с Камлер. Завинаги.

Нарова отвори сателитните снимки на таблета си.

— Изглежда, че има три отделни комплекса. Онова, което смятаме за лаборатория, сграда с генератори и електростанция и квартири.

— Да. И са разположени на разстояние един от друг. Взривът със сигурност ще отвее лабораторията, но за останалото ще трябва да се погрижим ние. Ще се нуждаем от някакво отвличане на вниманието. И трябва да използваме обичайните похвати. Скорост. Агресия. Изненада.

— Видя ли колко са дебели стените? — попита Нарова. — Ще ни трябват експлозиви. Както и цялата огнева мощ, която може да ни осигури Брукс, защото противникът ще има сериозно числено превъзходство.

— Поне на това ниво сме уредени — каза Йегер. — Казаха ми, че наистина сериозните играчки ни очакват в Тахли. И се погрижих да включат към тях един „Драгунов“ на твое име.

Йегер много добре знаеше, че руската знакова снайперистка пушка „Драгунов“ с пълнител за десет патрона е предпочитаното оръжие на Нарова. Беше поръчал и един СВД-С — скъсен олекотен модел със сгъваем приклад — да бъде включен в пратката, подготвена от Брукс. Като ключови съюзници на Америка в региона тайландските военни се бяха оказали изключително отзивчиви и гостоприемни.

На лицето на Нарова заигра призрачна усмивка.

— Благодаря. Сетил си се. Нехарактерно предвидливо от твоя страна.

В тона й нямаше ли някакъв намек за закачка? Това говореше много за отношенията им, помисли си Йегер — единствената възможност двамата да флиртуват беше, когато обсъждат най-добрите начини да убиват.

— Какво е общото тегло? — попита Нарова. — И за колко време ще ни стигнат провизиите?

— За седем дни. При такава надморска височина теглото, което можем да носим, е ограничено. Да кажем, по двайсет и пет килограма на човек, без да смятаме оръжието. Ще имаме и шейна с капацитет сто килограма. Така че общо двеста килограма. Но като броим мунициите, гранатите, експлозивите, батериите, средствата за връзка и наблюдение, както и екипировката за студа и за оцеляване, ни остава съвсем малко място за хранителни запаси. Трябва да приключим бързо, иначе ще дъвчем въздух.

— Ами местните? — попита Нарова. — Брукс смята, че в електростанцията работят няколко десетки китайци. Без да подозират нищо, разбира се, тъй като мястото е идеално скрито.

— Ще се опитаме да сведем загубите им до минимум. Макар че ще е изключително трудно да различим приятел от враг при подобни обстоятелства. Все пак ще се постараем. Ще се доверяваме на инстинктите си. Йегер замълча за момент. Но Камлер и хората му не трябва да се измъкнат живи. Рисковете са прекалено големи.

— Никой ли? Ами Фалк?

— Фалк… — Йегер сви рамене. — Ако е там и не представлява риск за мисията, ще го оставим жив. Но по-добре е да си абсолютно сигурна… — Той помълча. — Общо взето, по-добре е всички да сме абсолютно сигурни, че е там. Телефонните му обаждания… ако целят да ни примамят в капан, значи сме прецакани. Както и целият шибан свят, скъпа моя.

Нарова кимна.

— Не можем да си позволим провал. Но повярвай — Фалк не ни е предал. — Тя се втренчи в Йегер. — Колкото до жена ти…

Йегер трепна.

— Ако е там, важат същите правила. Трябва да сме сигурни. Но остави това на мен. Моя работа е.