Беър Грилс
Ловът (38)

36.

Преходът към зоната за кацане мина значително по-бързо от пътя на идване. Спряха при първата изпречила им се река, за да могат Йегер и Нарова да се почистят от кръвта и вонящата тиня на рова, но иначе се движеха сравнително бързо. Носеха по-малко товар и бяха по-привикнали с джунглата.

Освен това духовете им бяха приповдигнати от успешното РБР. Да проникнат в самото сърце на подобно място и да се измъкнат незабелязани и невредими изискваше сериозни умения и дързост.

Дори да бяха открили работата на Нарова с ножа, това така и не пролича, докато се отдалечаваха от Додж.

Пристигнаха на поляната цял час преди хеликоптерът да дойде да ги вземе. Докато чакаха скрити. Нарова извади от раницата си дневника на полетите. Прелисти страниците, като спираше на някои ключови записи. Колкото и да се възхищаваше на съсредоточеността й след подобна изтощителна мисия, Йегер също изгаряше от нетърпение да научи какво ще разкрие дневникът.

— Е, какво имаме? — настоятелно попита той.

Нарова го погледна.

Трябва да го проуча по-подробно, но две неща се открояват веднага. Първо, полетът от Молдова не приключва в Додж. Каца тук само за презареждане и толкова. Не е съвсем ясно накъде продължава след това.

— Значи ловът на Камлер далеч не е приключил. — Беше очевидно, но Йегер изпитваше нужда да го каже на глас.

— Именно — потвърди Нарова. — И второ, изглежда е имало три предишни полета през Додж, всички по нареждане на Камлер. Ако и те са били натоварени с уран. Камлер е по-напред в играта, отколкото сме допускали.

— Добра работа — обади се Алонзо. — Това променя играта. Абсолютно я променя. Обаче направо ми изкарва акъла…

Дневникът на полетите беше разтревожил всички. Откриването на трите предишни полета засили чувството за неотложност на мисията. Беше като цъкаща бомба със закъснител. Но в същото време задействаше и още нещо, основано на вдъхновението, което Йегер беше получил, докато пълзяха от Додж към джунглата. Той имаше засилващо се усещане как могат да използват всичко научено срещу Камлер. И се зае да обясни на останалите.

— Това е част от фолклора на САС. Бейрут, седемдесет и шеста. САС били пратени на тайна операция. Четох го навремето в една страхотна книга. И смятам, че можем да използваме нещо подобно.

Нарова го изгледа подозрително.

— Ти? Чел си книга?

— Книга? — като ехо повтори Раф.

— Да, книга — потвърди Йегер. — Не се изненадвайте толкова.

Раф поклати с отвращение глава.

— Проклетите фуражки и техните книги.

Алонзо се ухили. Макар да не схващаше напълно британското чувство за хумор, нямаше как да не го намери за забавно. Стига да не беше насочено към него.

— И какво пишеше в книгата? — предизвикателно попита Нарова. — И какво я прави така важна сега?

— Книгата се нарича „Златна кобра“. Отряд на САС е пратен в Бейрут да прибере важни документи от банков трезор. Ливан е огромна военна зона, в столицата цари пълен хаос. САС проникват в трезора, но заедно с документите откриват куп златни кюлчета.

Йегер видя, че вече е привлякъл сериозно вниманието им. САС и епичен банков обир — какво да не му харесаш?

— Решили да отмъкнат и златото покрай документите. Малко свободна инициатива. Знаем, че обирът се е състоял. Факт. Записан е в „Гинес“. „Британска банка в Близкия изток — най-големият обир в света на кюлчета, възлизащи на около сто и петдесет милиона днешни пари“.

— И какво? — попита Раф. — Всеки е чувал истории за Полка и тъмните му изкуства. Ще ми се всички да бяха верни. — Той замълча за момент. — Всъщност, иска ми се да съм участвал в тях.

Йегер се разсмя.

— При изтеглянето били принудени да скрият златото. Минали десет години, преди да се върнат да го приберат. Знаели, че веднага щом стъпят в Ливан, лошите — терористите — ще им скочат. Осъзнали, че им трябва примамка. Троянски кон.

— И къде са скрили златото? — поинтересува се Раф.

— Изхвърлили го в морето. Не че това е най-важното в историята. — Йегер вече не можеше да скрие възбудата си. — Волфрам. Всички сте чували за него, нали? Един от най-тежките метали, познати на човека. Използва се в противобункерни бомби и други такива. Освен това има горе-долу същата атомна маса като златото.

Раф срита подметката на Йегер.

— Давай по същество.

— Направили примамка. Позлатени кюлчета волфрам. Приличали на златни. Тежали на практика колкото златото. Дори миришели като злато. Оставили терористите да заграбят примамката и да я отнесат в лагера си. В примамката имало скрит експлозив. Когато плячката стигнала в базата на лошите, някой натиснал копче и бум. Волфрамът се взривил като огромна осколочна бомба и помлял всичко.

— Хубава история — ледено рече Нарова. — Но какво общо има тя с тази мисия?

Йегер я погледна.

— Високообогатеният уран е най-тежкият естествено срещащ се елемент. Атомното му тегло е много близко до това на златото. Или на волфрама, ако искаш… Така че ето го плана: подменяме товара. Заместваме урана с подобно изглеждащ волфрам. Със силен експлозив в центъра, готов да се задейства.

Нарова поклати отчаяно глава.

— Това ли е страхотната ти идея? Затова ли ни разказа тази тъпа история? Schwachkopf.

— И какво? Какъв точно ти е проблемът?

— Първо, как ще подмениш товара, когато уранът се доставя от молдовската мафия със самолет на източноевропейски търговци на оръжие?

— И второ?

— Какъв е смисълът? Не смятаме, че Додж е крайната дестинация на пратката, особено след като намерихме това. — Нарова размаха дневника. — Додж е наркобаза от до. РБР го доказа. С какво унищожаването й ще ни помогне да се доберем до Камлер? Планът ти е абсолютно идиотски.

— Първо на втория въпрос — каза Йегер. Беше свикнал с избухванията на Нарова. Повечето от тях не бяха лични и злонамерени. — Примамката ще има проследяващо устройство. Не я взривяваме при пристигането й в Додж. Следим я и тя ни завежда при Камлер.

— А подмяната? — предизвикателно попита Нарова. — Как може да стане тя?

Вместо отговор Йегер се обърна към Алонзо.

— Да си участвал в мисии на АБН^[1]?

Алонзо поклати глава.

— АБН? Нещастни каубои. По принцип гледахме да стоим по-далеч от тях.

— Ние явно сме били лишени от този лукс. Йегер замълча за момент. — Преди няколко години участвах в операция на АБН. В Тексас. В пущинака. Трафиканти прекарваха наркотици до малка писта насред нищото. В онази част на Тексас всяка ферма си има писта.

— Така е — потвърди Алонзо. — Наред с тексаския флаг и хамбар, пълен с консерви боб и автомати.

— В общи линии, да. Както и да е, АБН разбраха за пратката. В нощта на полета заглушиха честотата на трафикантите и насочващите светлини на пистата. Пуснаха свое радио на малко по-различна честота и осветиха съседна писта. Пилотът изгуби контакт с наркобандитите и започна да проверява честотите. Намери сигнала на АБН и установи контакт с тях.

Йегер погледна слушателите си и се зачуди дали се досещат какво предстои.

— Пилотът намери пистата на АБН и кацна. Пипнаха него, екипажа, самолета и най-чист кокаин на стойност няколкостотин милиона долара. Операцията се наричаше „Ангелски прах“. И влезе в аналите на АБН.

— И какво? — обади се заядливо Нарова. Ние не искаме да пипнем пратката. Сам го каза — искаме тя да ни отведе при Камлер.

— Добре, тогава да мислим в подобна посока предложи Йегер. — Представете си, че направим същото с полета от Молдова. Видяхте пистата на полковник Евандро „Станция 15“. Нощем със запалени прожектори нищо не я издава като военна или различна от пистата на Додж. Полковникът обича нещата да стоят така, без да се набива на очи.

Прилъгваме самолета да кацне на „Станция 15“ продължи той. — Тя се намира до самата граница и с добър радиооператор насочваме пилота към нея. Полковникът и хората му се представят за наркобандити и разтоварват стоката. Вкарват я в един от хангарите. После казват на пилота, че е станала някаква грешка. Очаквали да намерят сурова кока, а вместо това получили куп безумно тежък метал. Изкарват пратката от хангара и я товарят обратно — само че са направили смяната. Пилотът и хората му са руснаци, които просто искат да си свършат работата, без да бъдат отвлечени и сварени живи. Пилотът решава, че е кацнал на погрешната писта. Ако Ел Падре разбере, с него е свършено. „Наркобандитите“ го съветват да излита с пълна скорост към Додж. Самолетът излита. Ние вече сме освободили честотата на Ел Падре. Господин Насраният от страх руски пилот лети към Додж. Няма да каже нито дума за случилото се поради очевидни причини. Измисля някаква дивотия, че е изгубил сигнала и е кръжал, откъдето е и забавянето. Подмяната е налице. Никой нищо не разбира.

Йегер изгледа останалите един по един с блеснали от възбуда очи.

— Това е нашата версия на операция „Ангелски прах“.