Беър Грилс
Ловът (26)

24.

Ханк Камлер настръхна, докато гледаше фигурите в стаята; изпитото му лице беше потънало в сянка, погледът му беше хищнически.

— Не ви харесва ли? — остро попита той. — Засяга позициите ви? Безценните ви влиятелни постове? Нека ви питам нещо. Какъв е смисълът от влиянието и властта, ако никога не смятате за подходящо да ги използвате в името на райха?

Мъж на възраст горе-долу колкото Камлер Фердинанд Борман, синът на банкера на Хитлер Мартин Борман — смръщи вежди. Като характер той беше много различен от Камлер и напълно си даваше сметка за това. Докато Камлер беше устремен, безмилостен и абсолютно праволинеен, Ферди, както го наричаха приятелите му, бе по-разсъдлив и консервативен. Банкер по природа. Счетоводител. „Сметач“, както ехидно го беше нарекъл Камлер веднъж. Е, Камлер може и да беше Сивия вълк, но все пак те бяха екип, а това изискваше известна отчетност.

— Просто споразумението за „Моята борба“ води след себе си определени опасности и рискове от подробни проучвания — каза той. — Загадъчна фигура предявява претенции за хонорарите на фюрера — това няма как да не разпали интереса на пресата. Нормално е да го очакваме. А това може да ни създаде… трудности.

Камлер прекоси стаята и дръпна завесите. Светлината нахлу в помещението — навън беше прекрасен пролетен ден. Погледът му се плъзна по безупречно поддържаните градини. Да, Фердинанд Борман се беше уредил добре. Няма как да ръководиш банка в Цюрих, оперираща в цял свят, без да получаваш подобаващо възнаграждение — и това извънградско имение го показваше.

Но точно в това беше и проблемът. Борман и останалите Kameraden се бяха ояли и се бяха оставили да бъдат прелъстени от лукса на богатството и властта. А тези неща нямаха нищо общо с възкресяването на райха. С потвърждаването на завещанието на фюрера. С прочистването на човечеството от сегашната му болест.

А то беше болно, за бога.

За разлика от тях той. Ханк Камлер, синът на СС генерал Ханс Камлер, беше пожертвал толкова много. Поста си като заместник-директор на ЦРУ. Приятели. Свободата. Дори лицето си. Прокара длан по скорошните белези. Беше пожертвал външния си вид — орловите, аристократични черти на Камлер, — и всичко това за каузата.

А трябваше да се направи още по-голяма жертва. И той беше готов за нея. Да запали пожар. Пожар, който да изгори сухото и мъртвото. Да унищожи старото, за да отвори път на новото. Той самият с радост щеше да гледа как огънят се разгаря.

Но как да разпали хората в тази стая?

Погледна часовника си.

— Часът с шест и четиресет и пет, четиринайсети март. Довечера молдовският самолет ще излети. Ако всичко мине по график, очаквам доставката след седемдесет и шест часа.

Той замълча за момент.

— Би трябвало да съм там и да наглеждам построяването на последното устройство. А вместо това вие ме викате тук, за да се заяждате за споразумението за „Моята борба“? Да се вайкате, че можело да привлече малко_ нежелано внимание_?

За момент очите му блеснаха яростно, почти безумно.

— „Моята борба“, шедьовърът на фюрера, забранена! Хонорарите му финансират точно каузите, които той ненавиждаше! Опитват се да направят това с неговото послание, със славното му наследство и аз съм изненадан и разочарован, че вие не сте бесни като мен. Kameraden.

Борман и останалите запазиха мълчание. Думите на Камлер ги бяха жегнали. Бяха попаднали в целта.

— Вижте ни само — продължи Камлер. — Осем души. Осем, свещеното число на Schutzstaffel. Осем мъже в залеза на дните си и същевременно така близо до целта. Така близо до изпълняването на клетвите ни към фюрера. А вие ме викате от другия край на света, за да ми кажете какво? Че споразумението за „Моята борба“ е малко рисковано?

— Не можеш да действаш на своя глава — възрази мъжът, седящ отдясно на Борман. Направи го със споразумението за „Моята борба“, и с какъв мотив? Надменност? Не се нуждаем от парите. Сумата е нищожна в сравнение с финансите и властта, представени в тази стая. Повтарям, не можеш да действаш на своя глава. Още не си фюрерът на новия райх. Ние сме Kameraden. Братството на мъртвешката глава. Действаме като един или изобщо не действаме.

Камлер вече не можеше да скрива презрението си.

— Е, досега нямаше много действия! Седемдесет години бездействие, ако питате мен. Мислите ли, че можем да стоим със скръстени ръце още седемдесет и да предадем отговорността на новото поколение? Наистина ли си въобразявате, че ще им пука? Че ще разберат?

Той млъкна и потупа гърдите си.

— Мислите ли, че ще го почувстват? В сърцата си? Мислите ли, че изобщо ще помнят?

— Много високо красноречие — язвително отвърна мъжът. — Наследил си страстта на баща си към ораторското изкуство. Но това не променя факта, че или действаме като обединена осмица, или не. Такова е правилото.

Йозеф фон Алвенслебен, син на Лудолф фон Алвенслебен, групенфюрера от СС, ръководил прословутия лагер „Долината на смъртта“ в Полша, нямаше намерение да позволява на някого да го командва. Ватата беше избил стотици хиляди полски евреи и комунисти и синът му не се плашеше лесно.

— Споделяме чувството ти за спешност — продължи той. Светът трябва да бъде прочистен от Untermenschen. Ние, арийците, трябва да заемем полагащото ни се място в него. И ще го направим, разбира се. Но предпазливо. И с нужната подготовка. Не бъркай предпазливостта ни с нежелание да действаме.

Камлер с мъка се сдържа да не се изсмее презрително. Беше му дошло до гуша от тяхната сдържаност. От темпото на охлюв, с което обикновено действаха. От проклетата им предпазливост. И ги ненавиждаше.

— Осем устройства. За това се разбрахме — продължи Фон Алвенслебен. — Но дали разполагаме с достатъчно материал? Какво количество беше взето от тунелите при Санкт Георген?

— Двеста и четиресет килограма — каза Камлер. — Преди онези кретени кинаджии да се натъкнат на комплекса. Надяваме се да получим сто и двайсет килограма силно обогатен и използваем уран.

— Поправи ме, ако греша, но всяко устройство изисква двайсет килограма обогатен уран, нали? — Въпросът беше зададен от Валтер Барби, син на офицера от СС и Гестапо Клаус Барби, така наречения Лионски касапин.

В края на войната Клаус Барби бил привлечен от ЦРУ като агент в Южна Америка. Живял дълъг и щастлив живот, създал семейство в град Барилоче в Южна Аржентина. Затова най-големият му син Валтер говореше немски със силен южноамерикански акцент.

— Да — потвърди Камлер.

— Осем устройства, по двайсет килограма на всяко. Това не означава ли, че количествата от Санкт Георген са недостатъчни? — продължи с въпросите Барби.

Камлер намери инквизиторския му тон за непоносим, но направи всичко по силите си да скрие негодуванието си.

Недостатъчни са. Затова трябваше да приемем сделката, предложена от молдовските ни приятели. Щом получим доставката, ще имаме предостатъчно за плановете ни.

— Заслужаваш поздравления — отбеляза Фон Алвенслебен. — Това определено е напредък. — Той замълча и погледна останалите. — Но разбрахме също, че плановете ти са се променили донякъде. Вярно ли е?

Погледът на Камлер стана леден.

— Плановете се развиват, Йозеф.

Фон Алвенслебен дори не трепна.

Вярно е, но ние трябва да бъдем държани в течение на това развитие. Изцяло в течение. Ние сме тези, които ти плащаме и те закриляме. Знаеш правилата.

— Онези, които имат пари, винаги ще правят пари, независимо какви катастрофи сполетят човечеството — отбеляза Камлер вместо отговор. — Колкото по-ужасна е катастрофата, толкова повече пари има за правене. Всички разбираме това. Най-важното е, че разполагаме с неограничени финанси и знаем предварително какво предстои.

— Може и така да е — отвърна Фон Алвенслебен. — Но въпреки това трябва да бъдем държани в течение. Ще ударим чисто военни и политически цели, както се разбрахме, нали? Или това се е променило?

— Не е — каза Камлер.

— Тогава какво? — настоя Фон Алвенслебен. — Разбрах, че си променил значително плановете си.

Камлер го изгледа. Кой му беше казал? Възможно ли беше в групата му да има къртица? Трябваше да провери. И незабавно да реши проблема.

Той се изпъна в целия си ръст.

— Това е работа в развитие, Йозеф. Осем ядрени устройства, взривени едновременно на местата, за които се разбрахме. С гордост мога да кажа, че успяхме точно да предскажем радиационното замърсяване от всеки удар. Вече можем да предвидим къде точно ще бъдат нанесени най-големите поражения.

Фон Алвенслебен кимна отсечено.

— Точно както възнамерявахме.

— Но това означава, че ще можем да защитим по-добре себе си. По-голямата безопасност означава по-голяма предсказуемост за всички ни. Жизненоважно развитие, както предполагам, че ще се съгласите?

— Това наистина е подобрение — призна Фон Алвенслебен. — Точно на каквото се надявахме.

— Така е. — Камлер се усмихна. — Колкото до онези, които не са били предупредени предварително, които не са сред избраните, последиците за тях ще бъдат точно такива, каквито целим.

— Но във всичко това няма нищо ново — продължи да го притиска Фон Алвенслебен.

Камлер се усмихна престорено.

— Запазих най-хубавото за накрая. Замислете се върху кого ще се стовари вината. Взех някои мерки всички обвинения да бъдат насочени към Северна Корея. Или най-малкото към отделни елементи в севернокорейския режим.

Той ги изгледа тържествуващо.

— Като посочим с пръст Северна Корея, ще докажем, че комунизмът наистина е бич за този свят. А това ще осигури още плодородна почва за триумфа на фашизма. Гениален ход, не мислите ли?

— Гениален ход — повтори мъжът отдясно на Фон Алвенслебен. Волфганг Айхман беше син на Адолф Айхман, един от главните архитекти на холокоста. — Но как ще го постигнеш?

— Устройствата се строят от севернокорейски екипи — обясни Камлер. — Експертизата им се оказа решаваща. Без нея плановете ни нямаше да могат да се осъществят. Ще се погрижа да има доказателства, разкриващи участието им.

Kameraden кимнаха одобрително. Севернокорейският фактор наистина беше гениален ход.

И Камлер реши, че с него ги е спечелил.