Беър Грилс
Ловът (2)

„Дейли Експрес“, 21 май 1945 г.

СЕКРЕТНА АРМИЯ СЕ Е БОРИЛА СРЕЩУ АТОМНА БОМБА НА НАЦИСТИТЕ

Четирима души се крили три месеца в белия ад

Вече може да се разкрие, че в продължение на пет години британски и германски учени водели своя война във войната. Те се надпреварвали в създаването на атомна бомба, която със своята невиждана до този момент експлозивна сила би осигурила категорично превъзходство на една от страните.

Но това не била само война на теоретици. В нея се сражавали и британски, и норвежки парашутисти срещу хора от вермахта и техните поддръжници в белия ад на платото Хардангер в Норвегия.

Германците започнали битката през лятото на 1940 г. Няколко седмици след влизането им в Норвегия те поели контрола върху огромната водноелектрическа централа при Рюкан. Комплексът, захранван от прочутия водопад „Димяща каскада“, осигурява огромни количества електроенергия. А електроенергията била жизненоважна за германския план и за завода за оръжия, който възнамерявали да изградят в Рюкан.

Планът им бил да разделят успешно атома.

В Рюкан норвежците произвели големи количества вещество, известно като „тежка вода“.

Тежката вода съдържа водородни атоми, които имат два пъти по-голяма маса от тази на съдържащите се в обикновената вода…

Учени от целия свят експериментирали с тежката вода и смятали, че ако третират с нея уран под въздействието на голяма сила, ще успеят да разделят атома на метала.

И по този начин да освободят огромни количества енергия, предизвиквайки катастрофална експлозия.

Съществуват множество технически трудности за постигането на тази цел, но германците са били на път да ги разрешат.

Мейл Онлайн, Алан Хол. 10 юни 2014 г.

Дали САЩ са инсценирали самоубийството на върховен нацист и са го отвлекли, за да се доберат до секретната военна програма на Хитлер?

Генерал Ханс Камлер от СС, чиито ръце са изцапани с кръвта на хиляди, се самоубил през 1945 г., в последните дни на хитлеристка Германия.

Такава поне е официалната версия за съдбата му. Виновникът за ужасите в лагерите на смъртта получил точно това, което заслужавал.

Днес обаче се твърди, че Камлер останал жив след войната и тайно бил прехвърлен в Америка, където бил снабден с нова самоличност от американските власти.

Генералът бил не само експерт в техническите подробности на робството и клането в индустриални мащаби — той бил тясно свързан и с нацистката програма за секретни оръжия. Според един телевизионен документален филм американците били твърдо решени да се сдобият със знанията му и да не допускат той да се озове в ръцете на руснаците.

И САЩ, и Съветският съюз след войната се опитвали да привлекат на своя страна учени на Хитлер, за да развият своите космически и военни програми. Твърди се обаче, че миналото на Камлер било толкова чудовищно, та смъртта му трябвало да се инсценира и да му се даде нова самоличност.

„Цялата история със самоубийството е фалшива — твърди берлинският историк Райнер Карлш. — Има документи, които ясно показват, че Камлер е бил заловен от американците“.

Експертът Матиас Ул от Германския исторически институт в Москва казва: „Сведенията от Америка са по-достоверни от онези на приближените на Камлер за самоубийството му“.

Роден през 1901 г., в края на Втората световна война Камлер бил влиятелен почти колкото шефа на СС Хайнрих Химлер и министъра на въоръженията и военната промишленост Алберт Шпеер. Той имал достъп до най-високите технологии на нацистите, включително до „оръжията на отмъщението“ — ракетите Фау-1 и Фау-2, причинили смърт и разрушения във Великобритания, но появили се твърде късно, за да обърнат хода на войната.

Освен това бил един от създателите на лагерите на смъртта и проектирал крематориумите в Аушвиц, в които били изгорени телата на около 1,2 милиона души, убити в концлагера в окупирана Полша.

Официалната история твърди, че един ден след капитулацията на Третия райх на 9 май 1945 г. той или се застрелял, или погълнал отрова в бившия германски град Щетин, днес Шчечин в Полша. Тялото му така и не било открито.

„Цялата история със самоубийството му била инсценирана от двамата му най-близки помощници, които му били предани до смърт“, заяви Карлш пред германската телевизия ZDF.

В края на войната, наред с участието си в наказването на много високопоставени нацисти в Нюрнбергските процеси. Америка стартирала секретната си операция „Кламер“, целяща тайно прехвърляне на нацистки учени в САЩ.

В документалния филм на ZDF се казва: „Източници твърдят, че Камлер бил заловен и разпитан от американското контраразузнаване. Разпитът бил проведен от Доналд Ричардсън, приближен на върховния командваш, на съюзните сили генерал Дуайт Д. Айзенхауер“.

Синовете на човека от тайните служби разказали на авторите на филма, че баща им отговарял за германския военен експерт след 1945 г.

Единият от тях, Джон Ричардсън, казва: „Този инженер донесъл специално съкровище от Третия райх в Съединените щати. Той ни предложил модерни оръжия.

Баща ми бил натоварен със задачата да прехвърли въпросния «полезен» германец в Съединените щати, за да не попадне в ръцете на руското разузнаване“.

Не се разкрива под какво име е живял Камлер и кога е умрял, макар че в някои архивни материали се споменава за „специален гост“, намираш се под закрилата на Ричардсън.

„Дейли Телеграф“, Джъстин Хъгър, 22 януари 2015 г.

НАЦИСТИ „ИЗГРАДИЛИ ПОДЗЕМЕН КОМПЛЕКС ЗА ПРОИЗВОДСТВО ЯДРЕНИ ОРЪЖИЯ, ИЗПОЛЗВАЙКИ РОБСКИ ТРУД“

Австрийски автор на документални филми смята, че е открил запечатан подземен комплекс тунели, по-голям, отколкото се предполагало досега, в градчето, край което се намирал прословутият концентрационен лагер „Гузен II“.

Излязоха наяве нови данни за възможен подземен комплекс за производство на ядрено оръжие, построен от нацистите и останал в тайна от Втората световна война насам.

Австрийският режисьор Андреас Зулцер представи документални доказателства за съществуването на запечатан подземен комплекс тунели, построен от нацистите в Австрия с използването на робски труд, който може би е много по-голям, отколкото се смяташе досега, и вероятно е включвал ракетни силози.

Г-н Зулцер и по-рано е твърдял, че по-високите от нормата нива на радиация в района са свидетелство, че комплексът е използван за разработването на ядрени оръжия, макар че местните власти са оспорили резултатите от измерванията.

Възможността нацистите да са били на път да създадат атомна бомба към края на Втората световна война си остава един от въпросите без отговор в историята. Открай време е имало упорити слухове за секретна ядрена програма от последните години на войната, но без никакви доказателства.

Г-н Зулцер смята, че е намерил тези доказателства в комплекса тунели край градчето Санкт Георген ан дер Гузен в Горна Австрия, който останал до голяма степен непокътнат от 50-те години на миналия век.

Недалеч от градчето се намирал прословутият концентрационен лагер „Гузен II“ от групата „Маутхаузен — Гузен“, където затворниците били принуждавани да работят до смърт. Смята се, че там са изгубили живота си около 320000 души.

Концлагеристите от „Гузен II“ били принудени да построят огромния подземен комплекс, в който се произвеждали ракети Фау-2 и първият реактивен изтребител в света „Месершмит Ме 262“.

Г-н Зулцер е убеден, че откритата от него мрежа тунели е отделен комплекс в рамките на проекта „Бергкристал“.

Но докато основният комплекс „Бергкристал“ е бил подробно проучен от съюзниците след края на войната, нацистите очевидно са положили много по-сериозни усилия да скрият втория комплекс, като запечатали входа му с огромни гранитни плочи, поради което той останал до голяма степен непокътнат.