Саманта Йънг
Всяко малко нещо (25)

25.
Вон

На Вон никога не му се бе случвало да вземе две почивни вечери от работа.

Досега.

Нямаше да лъже себе си — нервно му беше, задето бе решил да възложи на нощния си управител Фрея и на новия си дневен управител Греъм допълнителни отговорности, за да прекара повече време с Бейли.

Да, но не можеше да се въздържи. Искаше да прекарва скандално много време с тази жена.

Гледаше я, седнала на седалката в колата до него, и не можеше да се отърси от неловкостта си. Когато я беше взел преди десет минути, само от целувките й отгатна, че е загрижена. Обикновено Бейли се раздаваше в целувката си, както и във всичко друго в живота.

Нещо я тревожеше. И Вон се плашеше, че това нещо е новата им връзка.

— Да не би да е, защото те помолих да облечеш пола тази вечер?

— Какво? — намръщи се Бейли.

— Много си мълчалива.

— О — тя поклати глава. — Не съм. И все пак, защо пола? — посочи към разкроената пола с висок колан, която стигаше до коленете й. Носеше кремава копринена блуза, пъхната в нея, и пуловер в същия цвят. Полата беше съвършена, тъкмо такава би я избрал той самият.

— Исках да ти виждам краката — сви нехайно рамене той.

Усети погледа й върху себе си и стрелна към нея бърза усмивка, преди да върне очи към пътя напред.

— Искал си да ми видиш краката?

— Имаш страхотни крака, а тази седмица всеки ден беше с джинси. Цяло лято те гледах с рокли. Взеха да ми липсват — подхвърли шеговито той. — Надявам се да не си се засегнала от молбата ми…

— Не се засегнах. Дори ми се стори секси.

Той беше доволен, но все още объркан.

— Какво има тогава?

Бейли въздъхна.

— Малко съм разтревожена за Далия. Имаше лош ден. Загрижена съм също за Ванеса и за това, че не съм я виждала, откакто я изхвърлих. Също така се опасявам, че си работохолик, на когото не му пука, ако не се виждаме много често, а на мен ми пука, ако не се виждаме много често, при положение че аз също работя много и съм на мнение, че трябва да говорим за това, защото съм склонна да си освободя време за теб и имам нужда да знам ти склонен ли си да си освободиш време за мен, а пък от друга страна е много рано да се повдига този въпрос.

Боже, колко обичаше той това нейно дърдорене.

Беше невероятно умилително.

И въпреки това прояви загриженост към казаното от нея.

— Добре. Точка първа по списъка: Далия. Мога ли да помогна някак?

— Какво?

— Мога ли да помогна някак?

Тя не отговори и Вон я погледна. Гледаше го със зяпнала уста. Беше негов ред да попита:

— Какво?

— Ти! — тя направи ядосан жест към него. — В момента си идеален, трябва да спреш с това.

— И защо трябва да спра? — попита той със смях в гласа.

— Защото това ме кара непрекъснато да те желая. Ама непрекъснато, казвам ти. И накрая вагината ми ще експлодира!

Вон отметна глава назад и се разсмя гръмогласно, при което колата за малко да кривне встрани. Никоя жена сред познатите му не беше използвала някога думата „вагина“ в изречение, камо ли да се тревожи, че твърде голяма възбуда ще я докара до експлозия. Боже, обожаваше тази луда, сладка, секси жена.

Тя го плесна засмяна по ръката.

— Спри!

— Ти също се смееш — възрази той.

— Да, но съм сериозна.

— Бейли, вагината ти няма да избухне от свръхупотреба. Може да се протърка малко… — той се ухили, изпитал перверзно удоволствие при мисълта да се отдаде на „свръхупотреба“ с нея.

— О, това би ти харесало, нали?

В съзнанието му проблесна спомен от предишната нощ и мощната й кулминация, докато я беше чукал с ръце, блокирани към леглото.

— Да.

Тя остави това без отговор.

— Няма как да помогнеш на Далия, но ти благодаря, че предложи.

— Моля. Колкото до втора точка, Ванеса все още е в Гранд Хотел и лудува в „Джърмейнс“. Това май изчерпва социалния й живот за момента.

— Откъде знаеш?

— Държа нещата под око.

Той се пресегна да стисне коляното й и мигом съжали за това, тъй като сега пък му се прииска да плъзне ръка под полата й. Ама наистина, тази жена го възбуждаше като ученик.

Търпение.

Той отдръпна ръката си.

— Казах ти, няма да допусна нищо да се случи с теб и хотела.

— Знам. И за това ти благодаря.

— Отново „моля“. И тъй, трета точка. — Той погледна към нея и я видя, че се напрегна. — Радвам се, че си така настроена — призна, като не преставаше да се изненадва колко по-лесно му ставаше с всеки ден да е искрен пред нея за чувствата си. — И аз изпитвам същото. Не казвам, че ще се променя от днес до утре, защото цял живот съм работил твърде усилено и надали ще е лесно да се изтръгна от този навик. Но искам да те виждам. — Той отново я стрелна с поглед и видя, че тя му се усмихва. — Много. Никога преди не бях си вземал две почивни вечери подред.

— Никога?

— Никога.

— Това е добър знак.

— Много добър знак. Просто трябва да приемаме всеки ден, както дойде, и да се опитваме да намерим компромис.

— Но сега поне знам, че сме на една вълна — каза Бейли. — И двамата искаме да се виждаме повече.

Гърдите на Вон се изпълниха с дълбоки чувства при палавата сияйна усмивка на лицето й. Сякаш бе чакал цяла вечност той да е този, към когото е отправена подобна усмивка.

— И тъй… — тя се размърда на мястото си и погали с длан таблото на неговия Астън Мартин. — Къде ще ме водиш с тази красива кола?

— На кино.

Тя помълча за миг.

— Ъъ… киното е в обратната посока. Нали се сещаш… в града.

Той се подсмихна, доволен от малката игра, с която се забавляваше.

— Киното в Хартуел е в обратната посока. Няма да ходим на кино в Хартуел.

— Защо?

— Защото киното в мола е по-хубаво.

— Но е много по-далеч.

Той се усмихна при нейното растящо озадачаване.

— Нощта е хубава, нека да се повозим.

— И колата е хубава — кимна тя. — Много хубава.

— Искаш ли такава?

— Какво? — ахна Бейли.

Вон преглътна смеха си.

— Шегувам се. — Само донякъде.

— Не го прави. Ще ми докараш инфаркт — усети внезапно изострилия й се поглед. — Нали знаеш, че не преследвам парите ти?

— Да. Постоянната ти враждебност в продължение на три години го доказа.

Тя се засмя.

— Харесвам те такъв.

Изпълни го задоволство.

— Радвам се да го чуя.

Половин час по-късно, след като установиха, че имат еднакъв вкус за музика, спряха пред мола в покрайнините на Джонстаун.

— Много е оживено тази вечер — отбеляза тя, докато разкопчаваше колана си.

— Чакай, аз ще ти отворя — каза той и забърза да заобиколи колата, за да й отвори вратата. Тя му отправи широката си красива усмивка, когато й протегна ръка, за да й помогне да излезе от ниската суперкола. — Какво?

— Ти си съвършеният джентълмен. — Тя се притисна към него и започна да описва кръгове по гърдите му с връхчетата на пръстите си, с което прати кръвта право към слабините му. — Много е привлекателно, господин Тримейн.

Всичко с времето си, напомни си той. Вон я улови за китките и й отправи строга усмивка.

— Не тук.

Разочарование хвърли сянка върху лицето й и на него му се наложи да се подсети, че тя изобщо нямаше да е разочарована само след десет минути.

Хвана я за ръка и я поведе в мола. Все още имаше много хора наоколо, предимно тийнейджъри, същото беше и в киното. Вон потърси програмата с филмите.

— Какво ще гледаме?

Той реши, че Бейли би знаела повече за съвременните пубертети от него.

— Кой филм най-малко би искала да гледаш, ако беше на петнайсет?

Тя се намръщи при този въпрос, но все пак се обърна да види програмата. Няколко секунди по-късно съобщи:

— Френския със субтитри.

— Значи избираме френския със субтитри.

— Какво?

Редът им беше дошъл и Вон купи два билета за чуждестранния филм.

— Защо ще гледаме това? — изшептя Бейли.

— Звучи интересно — излъга той. Не си падаше по чуждестранните филми. Честно казано, въобще не си падаше по филми, изобщо. Но не беше тук заради филма.

Хвана я за ръката и я поведе покрай кинозалите, показващи филми, които на Бейли сигурно би й харесало да гледа.

— Ето, тук сме.

— Значи харесваш чуждестранни филми, така ли? — прошепна тя, когато той отвори вратата към техния киносалон.

— Не.

— Защо сме тук тогава?

Вместо да отговори, той я поведе към последния ред и я настани да седне. Филмът вече беше започнал и на редовете отпред имаше десетина души. Деляха ги пет реда от най-близко седящия до тях.

Бейли погледна към екрана, където момиче тип Одри Хепбърн караше велосипед по улиците на някакъв френски град. На екрана се редяха субтитри, докато момичето разказваше историята.

— О, боже — направи гримаса Бейли.

Вон сподави усмивката си, наведе се към нея и прошепна:

— Много си далеч.

— Точно до теб съм — пошепна тя в отговор.

— Седни в скута ми.

— Какво? — тя се дръпна назад объркана.

И тогава той позволи намеренията да бликнат в погледа му.

— Седни в скута ми, принцесо — прошепна.

Гърдите й започнаха да се издигат и спускат забързано.

— Ти нали не…?

Той хвана ръката на замаяната си любима, повдигна я от мястото й и я настани в себе си, така че да е с лице към екрана. Обви с ръце талията й и тя се сгуши в него. Членът му ликуваше от допира на малкото й дупе и напираше да се долепи по-плътно до него.

Сърцето му заби по-бързо и по-учестено.

За външен наблюдател изглеждаше, че просто са се гушнали и отдават вниманието си на филма.

След като слуша, както му се стори твърде дълго, как Бейли се опитваше да овладее дишането си, той пошепна в ухото й:

— Не бива да издаваш шумове.

Тя преглътна и бавно кимна. Вон я целуна по шията. Усети пулса й и с възхита установи, че и нейният също бе ускорен.

— Гледай филма.

Тя отново кимна.

Членът му се втвърди още повече в очакване.

Плъзна ръка по хълбока й, пъхна я под полата й и дланта му мина нагоре по вътрешността на бедрото й, като се позабави на бельото й.

Бейли издърпа полата си надолу, като покри палавата му ръка, та ако някой минеше покрай тях, да не види нищо.

Френският диалог се превърна в жужащ фонов шум и околната обстановка постепенно се стопи, останаха само двамата. Той чуваше единствено тихото й плитко дишане, усещаше единствено нея и вдъхваше плодовото ухание, носещо се от косата й.

— Вон — прошепна тя.

— Шш… — предупреди я. — Иначе спирам.

Познаваше я достатъчно добре, за да си обясни внезапно скования й гръб с това, че е подразнена и вероятно си бе прехапала устната, за да не го нарече „гадняр“. Сдържа смеха си и пъхна ръка нагоре в гащичките й, а после я разходи из тях. На Вон му се наложи да сподави стон, когато показалецът и средният му пръст я завариха вече влажна. Следващата цел бе клиторът й и той направи няколко леки кръгови движения около него, за да я поизмъчва, а тя извърна глава и го стрелна с унищожителен поглед.

В отговор той я целуна — беше дълбока и влажна целувка и при нея езикът му имитираше онова, което членът му желаеше да прави в този момент. Когато се отдръпна, промърмори срещу устата й:

— Пази пълна тишина или преставам.

Тя кимна и накъсаният й дъх обвея устните му.

— Гледай филма, принцесо.

Изчака я да се обърне и да се втренчи в екрана и тогава започна отново да описва кръгове около клитора й, но без желания натиск.

Тя му го подсказа с нетърпеливо шаване в скута му, при което дупето й притисна силно члена му и той отчаяно закопня да потъне в нея. Отложи собствените си потребности и пъхна пръсти вътре в нея. Ъгълът не позволяваше дълбоко проникване, на практика беше по-скоро мъчение за нея, отколкото нещо друго, и той го направи още по-тежко, като докосна с устни ухото й.

— Чудя се дали някой подозира, как оня тип чука с пръст жената на последния ред.

Бейли проплака и захапа устна още по-силно, когато той премести палец върху клитора й този път с повече натиск. Другата му ръка, която още беше на кръста й се придвижи нагоре и започна да милва гърдата й, като я стисваше, както знаеше, че тя обича, докато продължаваше да я стимулира.

Дишането на Вон стана тежко, като усети колко влажна е вече тя, колко силно възбудена е. Не можеше да се нарадва на късмета си, че се е влюбил в жена, която е в такова сексуално съзвучие с него.

— Вон… — лекото й ахване го предупреди, както и стягането на тялото й.

Тя се обърна към него и той притисна главата й към врата си, за да заглуши стона й и той да потъне в кожата му, докато тя бе разтърсена от тръпките на оргазма.

Човекът на реда най-близо до тях се обърна и на светлината от екрана Вон разчете подозрението на непознатия по лицето му.

— Мисля, че е по-добре да си тръгваме — прошепна той, като се мъчеше да не се разсмее.

— Защо? — повдигна глава Бейли.

— Май сме разкрити.

Очите й се разшириха и тя се обърна да провери. Усети я как се напряга цялата.

— О, да, да изчезваме.

Тя взе чантата си и бавно се изправи, като остави Вон да размишлява над проблема си.

Проблемът беше очевидната му ерекция.

Бейли му се намръщи.

— Какво? — изшептя.

Той посочи към скута си.

— Леле, да бе — изкиска се тя, с което си спечели шъткане от заподозрелия ги пет реда пред тях. — Върви зад мен.

Вон направи гримаса при това й предложение, но стана. Когато тя понечи да го улови за ръка, той измърмори:

— Принцесо, като ме докосваш, никак не ми помагаш да се отърва от това нещо.

— Добре — избъбри тя през смях.

Той го игнорира, защото дори веселието й го възбуждаше.

Мамка му.

Вон я пусна пред себе си и се помъчи да върви зад нея, като ровеше в главата си за мисли, които да го поохладят. Тъкмо когато образът на Айра Грийн без дрехи вършеше магията си, той вдигна ръка да приглади косата си и долови мириса от соковете на Бейли по пръстите си.

— Върви. — Той опря длани на хълбоците й и я насочи забързано през мола.

— Вон — възнегодува тя, тъй като се препъваше на суперсекси сандалите, които беше обула.

— Няма време да спорим.

За рекордно време я отведе обратно до колата.

Гумите на Астън Мартина изсвириха по настилката и привлякоха доста погледи, когато той изфуча с пълна газ.

— Добре ли си? — подразни го Бейли.

— Да ти изглеждам добре?

— Не. Имаш вид, сякаш ще пръснеш тези джинси.

— Планът беше първо ти да свършиш, а после и аз да свърша.

— Ама ни спипаха.

Той я погледна с блеснали очи.

— На теб и това ти хареса.

Желанието, което се изписваше на лицето й, го подлудяваше.

— Хареса ми всичко от край до край. Благодаря. — Тя пъхна ръка между краката му. — Много ми допадна тази изненада.

Той изпъшка, когато тя потърка ерекцията му.

— Принцесо — простена. — Бих сторил всичко, за да те направя щастлива.

— Започвам да го схващам. — Тя се премести по-близо до него. — Спри на следващата отбивка.

— Може да ни види някой.

— Ще си опитаме късмета.

Не беше нужно да го казва втори път.

— Чакай — викна тя, когато подминаха следващото уширение на пътя. — Пропусна го.

Вон поклати глава.

— Знам място, където е по-малко вероятно да ни прекъснат.

Пет минути по-късно той отби в обществен парк, покрай който бяха минали на идване. Беше празен, защото бе твърде тъмно деца да тичат наоколо и родители да похапват на пейките за пикник.

— Никога не съм правила секс в кола — призна Бейли, докато сваляше ципа на джинсите му.

— Ставаме двама.

Той й се усмихна и се надигна леко от седалката, за да избута надолу джинсите и бельото си. Когато седна отново, отпусна назад седалката, за да й даде повече пространство да се покачи върху него.

Бейли го оглеждаше с мрачна ненаситност, от която ерекцията му набъбна до болка.

— Хайде, принцесо — настоя той.

В отговор тя бръкна под полата си и си свали бикините. Понечи да го възседне, когато той каза:

— Почакай, трябва ми кондом.

— Пия хапчета. — Тя докосна с устни неговите. — Вярваш ли ми?

— Знаеш, че да. — Аз те обичам. — По дяволите — изрече едва чуто, вече напълно отчаян да влезе в нея, след като вече знаеше, че няма нищо помежду им. Но не пропусна да й каже да свали блузата си.

Тя изобщо не се поколеба. Пуловерът, блузата и сутиенът без презрамки бяха махнати за секунди.

— Боже, имам нужда да съм в теб. — Той изруга полугласно, когато тя го възседна и при движението щръкналите й гърди подскочиха.

Когато го пое в ръка и го насочи в себе си, дъхът на Вон се насече. Тя започна да се спуска бавно върху него с доволна и тържествуваща усмивка на красивото си лице.

Ще я видим тази работа.

Бейли

Не мислех, че някога съм била по-възбудена. Не знам дали беше заради рискованата увертюра в киното, или затова че Вон бе на ръба да изгуби контрол, или от удивлението, че беше устроил всичко това за мен. Знаех само, че никога не бях желала по-отчаяно мъжа срещу себе си.

А точно сега го усещах вътре в мен.

Простенах и се наведох да го целуна — беше дълбока, бавна, страстна целувка, от която тялото ми запулсира около члена му. Повдигнах се нагоре и бях изненадана, когато Вон сграбчи хълбоците ми и ме дръпна надолу. Усещането премина като светкавица през нас и аз понечих да се раздвижа върху него, но той стегна хватката си и ме принуди да остана неподвижна.

— Какво правиш?

Взря се дълбоко в очите ми.

— Мислех, че ти харесва аз да поемам контрола.

Потреперих, защото обожавах той да го прави. Никога не се бях чувствала по-женствена, секси и силна в живота си, отколкото като правех секс с Вон Тримейн.

— Харесва ми, но мислех, че целта на занятието, щом те яздя, аз да съм доминиращата.

— Не е задължително.

Той се усмихна и направи тласък към мен.

Ахнах, пронизана от усещането.

Усмихнах се от удоволствието на новото изживяване, а той търкаше клитора ми с палец и в същото време смучеше зърното на гърдата ми. Отчаяно копнеех да го яздя, но той ме задържа с другата си ръка. Ако исках, можех да си върна контрола, но и това, което правеше той беше невероятно.

Докато облизваше гърдите ми, извих гръбнак от възбуда и събрах хълбоци, за да засиля усещането от палеца му върху клитора ми.

Той правеше всичко възможно да свърша и точно преди кулминацията, притисна лице към гърдите ми и изговори през стиснати зъби:

— Не мога да чакам.

Нямаше нужда да питам какво означава това. Обхванах лицето му с ръце и се надигнах. Изстенахме дружно с прилепени устни, когато огромният му член се задвижи в мен.

А после аз започнах да го яздя толкова бързо, че изгубих контрол и се оставих изцяло на върховната наслада.

Той извика и стисна гърдите ми при мощния ми разтърсващ оргазъм.

Пулсирах около члена му и той се изопна. Секунди по-късно почувствах влагата на неговото освобождаване.

Майчице мила.

Отпуснах се отгоре му напълно съсипана, в най-добрия възможен смисъл.

Почти мъркаща се сгуших в него, а той ме притисна плътно, погали гърба ми с такава нежност, че след разтърсващия оргазъм направо ми се доплака.

— Беше ли толкова хубаво, колкото си мечтаеше? — подразни ме Вон с доволна нотка.

Притиснах се още по-плътно до него.

— По-хубаво. Далеч по-хубаво, Тримейн.

Той се засмя и ме прегърна.

— Трябва да те връщам у дома.

— След малко. Това тук е твърде хубаво, че да свършва.

— Ще има още такива преживявания в бъдеще.

— Знам. Но това е първият път. Искам да съм способна да си спомням всяка секунда.

Вон остана мълчалив за момент, докато галеше гърба ми, и тогава…

— Обичам те.

Страх проникна през сладостта на мига.

Дръпнах се назад, за да го погледна. Той се взря в мен и наистина изпепеляващият му поглед беше изпълнен с обич, каквато не бях срещнала у никой мъж.

И това ме ужаси.

Неспособна да му дам отговора, който искаше, аз го целунах. Целунах го, като вложих всичко, което бях готова да дам и трябваше да се надявам засега, че е достатъчно.