Саманта Йънг
Всяко малко нещо (21)

21.
Бейли

Урокът, който се бях надявала да науча от връзката си с Том, онова, в което се опитвах да убедя сама себе си от първата нощ с Вон, победи. Най-накрая.

Вярвах, че заслужавам страстта, която бях познала с Вон. Но също така вярвах, че заслужавам да я имам с мъж, който да ми вярва достатъчно, та да свали гарда си пред мен; да ми позволи да го опозная наистина.

Едно лято, като бях на деветнайсет, се влюбих в погрешното момче и това ме разби. Той обаче ми даде урок, който не забравих никога: да вярвам повече на действия, отколкото на думи. Забравих момчето, но никога урока.

— Съжалявам — заподсмърчах и издухах носа си в една от салфетките, подадени ми от Джесика.

След като оставих Вон, забързах към къщи, обляна в сълзи. Но за да стигна до колата си, минах покрай „Антониос“, а Айрис чистеше стъклата. Тя се опита да ме убеди да говоря с нея, но аз побягнах като мелодраматичната тийнейджърка, като която се подвизавах в момента. Айрис се беше разтревожила и позвънила на Далия, която пък позвъни на мен. Помолих я да не идва.

И тя изпълни молбата ми.

Поне за известно време.

Рано тази вечер Далия, Джес и Еймъри цъфнаха на прага ми със салфетки, кекс и вино. Сестра ми не се беше вясвала скоро.

Разполагахме с усамотение, та да имам възможност да цивря за случилото се с Вон. Отново.

Еймъри беше сключила загрижено вежди.

— Значи… Той ти е казал, че те обича, но ти не си склонна да му дадеш шанс?

— Именно.

— Трябва да има нещо повече — заключи Далия.

— Разбира се, че има — изпухтях. — Но нека не забравяме, че този мъж се отнасяше враждебно към мен с години, прави секс с мен, заяви, че било грешка и как не си „пасваме“, после се луташе между враждебност и ревност със седмици — о, и това, след като се покри напълно, — а накрая ме завлече в стаята си, преспа с мен и заяви, че ме обича, но отказа да обясни причината за тази промяна.

— Според мен да заяви, че те обича, е крачка в правилната посока — вметна Джесика.

— Само незначителна — оспорих. — Не иска да ми каже защо се държеше по този начин или защо му беше така трудно да признае, че иска връзка с мен. Държи се, все едно да ме обича, е някаква гигантска саможертва — всъщност дори си послужи с тази дума, — но дори не казва защо! Как се очаква да се намирам във връзка с човек, който не говори с мен?

— Бейли, това си ти — подхвана Далия. — Ти не се отказваш, бориш се за хората, на които държиш, приласкаваш ги, докато не ти се доверят. Защо Вон да е различен? Защо си така уплашена да се бориш за него? Защото на всички ни е ясно, че в крайна сметка ще го пречупиш. Той те гледа, все едно си последната му вечеря на тази земя.

Местех поглед от една приятелка на друга и виждах по лицата им загриженост и любопитство. Никой, освен баща ми и Айви не знаеше за момчето, което ми разби сърцето, не и докато не отворих дума пред Вон. Пазех спомена си ревностно, мразех колко уязвима ме караше да се чувствам и да изглеждам. Но никога нямаше да успея да ги накарам да разберат страховете ми, без да споделя тази част от миналото си.

— През лятото, когато бях на деветнайсет, един колежанин, чието семейство прекарваше летата си в Хартуел, започна да ми обръща внимание. Мотаех се по плажа с Айви, дъщерята на Айрис, тя си беше у дома за ваканцията. Това момче също беше там с приятел от Манхатън. Айви хареса приятеля, а аз него. Обясни ми, че това било последното им лято в Хартуел, защото родителите му щели да продават вилата си, та той решил да прекара малко време за последно тук. Различаваше се от момчетата, с които бях израснала. Беше различен от онези, по които се бяха увличала преди, като Купър и Джак. — Усмихнах се на Джес, защото вече й бях признала за ученическите ми блянове по нейния годеник. — Беше красив, но по този перфектен начин, като излязъл от каталог на Ралф Лорън. Също така беше забавен и чаровен и му допадаше да ме глези. Не приемаше живота прекалено сериозно и точно тогава аз имах нужда именно от това. Исках да бъда с него и за да го постигна, съгласих се да пазим връзката ни в тайна. Обясни ми, че родителите му не биха останали доволни, ако прекарва много време с едно и също момиче, защото се бояли как постоянна приятелка ще го разсейва от ученето му в колежа. Той беше първото момче, с което преспах. Прекарвахме цели нощи да лежим под звездите и да разговаряме за какво ли не. Не беше някакъв повърхностен летен романс — помъчих се да обясня. — Не и за мен. Той ми разказа за натиска, който му упражнявали родителите му, как никога не му казвали, че го обичат и как получавал похвали, единствено ако отговорел на очакванията им. Беше самотен. И уплашен. И аз исках да бъда човекът в живота му, който го обичаше, независимо от всичко. Така че му го казах и той отговори, че също ме обича. И сексът беше върховен. Страстен. Всичко между нас беше точно каквато си представях, че е любовта.

Усмихнах се мрачно.

— Представете си шока ми, когато в края на лятото дойде и изтърси, че се бил поунесъл, че не ме обича, че било грешка, че сме прекалено млади. Изтъкна, че родителите му никога не биха ме одобрили, защото съм от малко градче. Не бях достатъчно добра. Пред очите ми се трансформира в човек, когото не разпознавах. И после си тръгна. Вече никога не го видях. За да се влошат нещата допълнително, Ванеса също си падаше по него, но аз не знаех, докато не беше прекалено късно. Отношенията ми с нея вече и без друго едва кретаха, а след него бяха съсипани окончателно.

Джесика хвана ръката ми, а лешниковите й очи пламтяха гневно.

— Бил е страхливец.

— Точно такъв беше. Но без значение колко се мъчих да убедя сама себе си да не го допускам, той ме промени. Преди мислех, че съм специална. Може би по самонадеян начин, сигурно съм била малко арогантна — усмихнах се унило. — Но бях популярна и обичана, живеех в изключителен град и смятах и себе си за изключителна. Позволих му да ми отнеме това и да ми внуши страх да бъда така уязвима пред друг. Да се запозная с Том беше отлично, защото знаех, че можех да го обичам, без да губя себе си в него. Знаех, че мога да бъда спокойна, защото никога нямаше да изпитам такава страст към него… Но Вон… С него не съм в безопасност.

— О, миличка — въздъхна Далия. — Вон е зрял мъж. Не някакво глупаво хлапе, което се бои от родителите си.

— Тогава защо не ми казва нищо истинско за себе си? Разбира се, че говори за майка си и баща си, също и за баба си и дядо си, но не дай боже някой да поиска да узнае нещо истинско за него.

— Защо не го принудиш?

Защото се боя, че ако го сторя, ще се влюбя в него.

Това беше истината. Назряваше у мен и се мъчеше да изплува на повърхността, откакто Вон ме отблъсна след първия път, в който правихме секс.

Знаех, че ако не ме беше отблъснал тогава, щях да му предоставя шанс.

Момичетата очакваха търпеливо отговор, който бях прекалено уплашена да изрека гласно.

Когато стана ясно, че нямам отговор за тях, Джес се обади:

— Ами другото, което ти е казал? За Ванеса и Джак Девлин?

Еймъри потрепна при споменаването на името на Джак и аз изпитах вина. Наистина ли се бях опитала да я наведа на мисълта, че между тях може да се случи нещо?

И нещо повече, бях обмисляла как отново да събера Джак с всички нас.

За да може кучият син накрая да се обърне и да ми забие нож в гърба.

— Няма логика — Далия поклати глава. — Защо ще удря Стю, задето те нападна, а после с лукавство ще си проправя път под полата на Ванеса, та да се добере до хотела?

— Не знам. — Потърках чело, защото усещах да се задава непоносимо главоболие. — Но според Вон това е новият им план. И Джак е доброволната курва.

— Купър ще побеснее — Джес въздъхна. — Според мен искаше му се да вярва, че зад предателството на Джак се крие нещо повече.

— Аз все така го мисля. Но той изменя на приятели наляво и надясно и ако аз или някой друг сме имали готовност за прошка, най-вероятно ще я запазим за себе си. На него не може да се вярва. Използва сестра ми — разтресе ме ярост. — Знам, че с Ванеса не се разбираме, но все пак сме едно семейство. И не желая да бъде наранена покрай всичко това.

— Наранена покрай кое?

Всички завъртяхме глави в унисон. Ванеса стоеше на прага и ни гледаше. Така се бяхме вглъбили в разговора, че дори не я бяхме чули да влиза в къщата.

Тя скръсти ръце пред гърдите си.

— Е?

Прехвърлих поглед от нея към Джесика и тя разчете в очите ми безмълвния ми въпрос.

— Струва ми се, че трябва да ги оставим насаме… — Приятелката ми се надигна и подкани Еймъри и Далия.

Трите ме прегърнаха една след друга, поръчаха ми да им звънна, когато имам нужда, и в общи линии ме накараха да се чувствам благодарна, задето ги има, а после напуснаха къщата ми и ме оставиха да съобщя на Ванеса грозната истина.

Реакцията й беше да избухне в смях.

Втренчих се в нея напълно смаяна.

— Какво? — усмихна ми се кисело, щом веселието й замря. — Смяташ, че не е възможно мъж като Джак Девлин да ме желае заради друго, освен връзката с този глупав малък хотел?

От обидата й ме жегна.

— Мери си думите.

— Не, ти си мери думите. Може да ти е трудно да го разбереш, но някои мъже харесват бляскави красиви жени, които знаят какво правят в леглото — отметна превзето коса върху рамото си. — Джак Девлин харесва начина, по който го задоволявам и затова ми обръща внимание. Не заради хотела.

— Убедена съм, че да спи с теб е бонус — опитах се да я усмиря. — Но семейство Девлин все пак те използват да се докопат до хотела.

— В това ли се изразява животът ти? — изглеждаше отвратена. — Толкова ли си отегчена, та ти се налага да измисляш тези нелепи драми? Заради това ли излъга и каза, че Стю Девлин те е нападнал?

Съществуваше определен лимит колко може да понесе един човек в рамките на ден и в този момент като осъзнах колко малко зачитане показваше сестра ми към мен или бизнеса, ръководен от семейството ми с поколения… напълно си изпуснах нервите.

— Изчезвай.

Тя повдигна вежда.

— Моля?

— Изчезвай! — креснах и я накарах да потрепне. — Събери си всички боклуци и се измитай от къщата ми!

Напълно онемяла, Ванеса само се взираше в мен.

— И къде се предполага, че ще отида?

— Пет пари не давам! Не уважаваш мен, не уважаваш семейството ни и аз приключих да търпя глупостите ти — повдигах гърди учестено в опит да си поема въздух.

Устните на малката ми сестра потрепериха и забелязах блясъка в очите й, признак, че се канеше да започне да рони сълзи. В отговор сграбчих ключовете от колата си и я отминах, без да я поглеждам.

— Разполагаш с два часа да си разкараш боклуците и задника си от къщата ми. Ако се прибера у дома и ти си още тук, ще повикам шерифа.

Едва се бях добрала до хотела, все още разтърсена от конфронтацията със сестра ми, когато телефонът ми звънна.

И бяха родителите ми с включен високоговорител.

— Изхвърлила си сестра си? — писна възмутено майка ми.

На Ванеса със сигурност не й беше трябвало много време да ме наклевети.

— Да.

— Бейли, не се отнасяме така към членове на семейството — смъмри ме мама.

Затворих очи в търсене на покой. За щастие звучах доста сдържано, когато отговорих.

— Да, също така не проявяваме неуважение едни към други, но Ванеса прави само това от пристигането си тук.

— Малко е темпераментна, но това не заслужава изритване на улицата.

— Обвини ме, че съм излъгала за нападението на Стю Девлин.

От другата страна на линията настъпи мълчание.

— Защо би постъпила така? — попита баща ми.

Наистина нямах желание да обсъждам любовния живот на детето им с тях, но…

— Защото спи с Джак Девлин. Имам сериозни основания да подозирам, че Джак се опитва да използва Ванеса да се добере до хотела. Опитвах се да се погрижа да не пострада. Не само че не ме послуша, а беше нападателна и като се има предвид колко зле се държа през последните седмици, боя се, че това беше последната капка.

— Дали да дойдем при вас? — попита татко. — Да се опитаме да й влеем малко здрав разум?

— Татко, неприятно ми е да го кажа, защото нямам желание да я видя наранена… но ми се струва, че за нея ще е най-добре, ако сама си научи урока.

— Какво означава това? — попита разтревожено мама.

— Ванеса си мисли, че може да контролира хората, мъжете, с външния си вид. Опасно допускане по много причини. Може би това е урок, който всички ние имаме нужда тя да получи. Скоро ще установи, че Джак я използва и да се надяваме това ще я накара да порасне и да види, че не е центърът на вселената и хората се възползват от сляпата й самонадеяност.

— Имаш предвид, че малко унижение ще й направи услуга?

— Да.

Майка ми въздъхна.

— Не знам.

— Стейси, намирам, че Черешката е права. Поне ще бъде зад гърба на Ванеса, ако всичко се обърне срещу нея.

След момент на мълчание мама прошепна:

— Добре.

Затворихме, всички до един, обезпокоени от перспективата Ванеса да пострада, но със съзнанието, че това е урок, който моята твърдоглава, себична, егоистична малка сестричка трябва да научи.

Едно леко падане обратно на земята можеше да вкара малко ум в главата й.