Саманта Йънг
Всяко малко нещо (17)

17.
Бейли

— Наистина не се налага да го правиш. — Почувствах се ужасно виновна, докато Рекс се въртеше из кухнята ми и приготвяше вечеря. Беше цъфнал в хотела с торби, пълни с покупки, без никакво предупреждение и настоя да ми сготви вечеря.

Ейдън, според която бях луда, задето не му предоставях шанс, настоя да вечерям с него и да оставя хотела на нейните грижи.

И именно това направих. Сега пеперудите в стомаха ми пърхаха като обезумели.

— Чувствам се, все едно това е среща — избъбрих. — А вече го обсъдихме, нали така?

Рекс ми хвърли поглед през рамо и се ухили.

— Да. Обсъдихме го. Не се тревожи. Наясно съм, че не е среща.

Издишах облекчено.

— Добре. Значи просто ми приготвяш вечеря?

— Просто ти приготвям вечеря — приближи до мястото, където стоях, и поднесе към устата ми парченце чушка.

Вместо да го поема с уста от пръстите му — наистина препалено интимен жест, — аз го стиснах в моите и тогава го поех.

Той поклати развеселено глава и се върна до мястото, където режеше зеленчуци за ястието си.

— Е, нещо ново в живота ти? — посочи над рамото ми към купчината куфари в малката ми дневна.

Направих физиономия.

— О. Това ли? На сестра ми Ванеса са.

— Не звучиш особено въодушевена. Тя е онази, която много пътува, нали?

— Да. Но сега се върна у дома. Да управлява хотела.

Рекс се намръщи.

— Главоболия ли ти създава?

— Ванеса само това умее — усмихнах се заради неговата загриженост. — Ще се оправя. Знам как да действам със сестра ми. Сега, когато родителите ми не са наоколо, всъщност ще имам възможност да направя нещо по въпроса. Не я възпитаваха като пълна глезла, но не я и обуздаваха. Аз нямам скрупули да я сложа на място.

— Обзалагам се, че нямаш — усмихна се и изсипа зеленчуците в уока заедно с парченцата телешко. — Никога не съм срещал жена, която да е така пряма като теб.

— За ужасяващо ли го намираш?

— Щях ли да съм тук, ако беше така?

Част от мен искаше той да не ми отделя толкова време. Не защото не прекарвах приятно. Напротив. Беше забавен и мил. И секси. Отнасяше се към мен много по-добре от Вон.

Но за моя нестихваща агония Рекс не подпалваше кръвта ми както Вон. Исках да бъда съпричастна с него, да му бъда вярна приятелка, но не копнееха да разкрия тайните му и слабите му места, както това важеше за Вон Тримейн.

Защо бях такава малоумница?

Не. Не обвинявах себе си за това. В съзнанието си бях напълно наясно какъв беше пейзажът около Тримейн. Проблемът беше във вбесяващите ми хормони.

Глупави слабоумни хормони.

— Земята вика Бейли.

— А? — примигнах и погледнах към Рекс.

— Отнесе се някъде за минута.

— О. Просто обмислях как да подходя към Ванеса.

— Ако ти е нужна помощ…

— Знам, благодаря. Но ще се оправя.

Малко по-късно тъкмо бяхме седнали до масата ми за хранене, когато входната врата се отвори със замах и Ванеса влетя в гъст облак от парфюм „Шанел“, надянала вкиснато изражение.

— Колко мъже имаш? — скастри ме и се наведе да разкопчае каишките на обувките си.

— Какво?

Кимна към Рекс, който се беше втренчил в нея леко шокирано. Не съм убедена, че беше очаквал да види точно това.

— Още един.

— Какво имаш предвид с това още един?

Вече бях раздразнена, задето прекъсна вечерята ни. Нямах желание за разправии с нея.

— Ами, който и да е този тук… Той какво, на дванайсет ли е? — махна по посока на Рекс. — И онзи другият. Дето щеше да е секси, ако нямаше огромен бастун в задника си. Онзи Вон.

Сърцето ми затупка малко по-бързо в гърдите. Разбира се, че баналната ми малка сестра се беше погрижила да срещне най-богатия мъж в града още на първия й ден тук. Мисълта за нея близо до Вон ме накара да искам да оскубя тази нейна хубава коса и да скрия всичките й обувки, та никога повече да не ги намери.

— За какво говориш? — процедих през стиснати зъби.

— За онзи тип Вон. Пфу! Едва се бяхме представили един на друг и вече се беше вкопчил в гърлото ми, за да ме предупреди да не ти създавам ядове. Никой мъж не се държи така собственически по адрес на някоя жена, освен ако не е бил в леглото й. Което ме навежда на въпроса… Какво стана с Тед?

У мен се надигнаха прекалено много емоции. Бях дезориентирана. Отне ми минута да схвана какви ги дрънка.

— Тед ли?

— Гаджето ти.

— Том ли има предвид? — допусна Рекс.

— Том! — Ванеса щракна с пръсти. — И така. Какво стана с Том?

— Залови го да чука приятелката ми. Вече бивша приятелка — обясни Рекс.

— Иха — Ванеса изглеждаше изненадана. — Не знаех, че старият Тед е способен на такова нещо. А аз да си мисля, че е същият досадник като теб, Бейли.

Пренебрегнах думите й.

— Да се върнем обратно на Вон. Какво му каза?

— Нищо. Просто отбелязах как хотелът ни има нужда от вълшебната ми ръка.

О, да, бях сигурна в това.

— И?

— Боже, този човек е наистина се впряга. Но пък е секси. Права съм, нали? Спала си с него — приближи към масата и си взе тако.

Не бях способна да сторя нищо, когато посегна към чинията ми, загреба част от месото със зеленчуци и започна да яде. Честна дума, че насред объркването, което успя да всели, аз всъщност бях доволна, задето консумираше нещо съдържащо истински калории.

Плюс това да я наблюдавам как излапва вечерята ми беше по-лесно, отколкото да забележа изгарящия поглед на Рекс. Нямаше нужда да съм гений, за да разбера, че искаше да чуе отговора на въпроса й.

Гневът от внезапната поява на сестра ми в живота ми се възобнови с все сила.

— Престани да говориш.

Тя изпухтя.

— Нямам легло. Сега пък да не говоря. Хубаво. И без друго си лягам. Сигурно ще предпочетете да излезете, освен ако не искаш момченцето ти да зърне прелестите ми.

— Вечеряме.

— И се намирате в спалнята ми.

Погледнах към Рекс, вече напълно вбесена.

— Можем да приберем храната — предложи той. — И да я изядем в хотела.

— В офиса ми — кимнах с въздишка. — Ще донеса пластмасови кутии.

Хвърлих на сестра ми убийствен поглед, докато минавах край нея.

Тя се подсмихна.

— Искам да ме събудиш утре сутринта, за да дойда с теб в хотела.

— Страхотно.

Ванеса се наежи заради тона ми.

— Късметлийка си, че тази вечер се запознах със сексапилен мъж и съм в добро настроение.

Напрегнах се. По-добре да не говореше за Вон.

— Сексапилен мъж ли?

Тя се изсмя.

— Не се тревожи. Не твоят сексапилен мъж. Моят е по-скоро костюмар от земен тип. Пари и класа, но знае как да работи с ръцете си, ако разбираш какво имам предвид. Запознахме се в „Джърмейнс“.

Бедният човек. И представа си нямаше в какво се забърква.

— Браво на теб.

— Както и да е.

Опаковахме храната и изтиках Рекс навън от къщата точно когато Ванеса се залови да съблича роклята си.

Като се качихме в колата, мълчахме.

И после…

— Вон значи?

Може би щях да подменя шампоана на Ванеса с крем за обезкосмяване. Не можех да повярвам, че ме постави в подобна ситуация. Макар с Рекс да не се срещахме, аз бях наясно какво целеше той и би било нечестно да не обясня.

— Собственик е на хотел „Парадайз Сандс“.

— Хотелиерът от Ню Йорк ли? — звучеше изумен. Видимо оклюма. — Ще е трудно да се съревновавам с такъв човек.

— Нещата не стоят така… Чуй, той ми се притече на помощ, като се случи онова със Стю Девлин — вече му бях разказала за взлома.

— Той е „приятелят“, който ти е помогнал в онази нощ.

— Да. Емоциите бяха много… Едно нещо доведе до друго…

— Да, не е нужно да влизаш в подробности.

— Но с Вон няма да се случи нищо повече. Вече ти го обясних. Той не иска връзка с никого.

— Но ти искаш връзка с него.

Не можех да лъжа Рекс.

— Ще ми се да не беше така. И повярвай ми, трудя се да надделея тази идиотщина.

Рекс долови искреността в тона ми и кимна.

— Добре.

Докато си устройвахме място за вечеря в моя офис и Рекс ме засипваше с въпроси за детството ни с Ванеса, на мен ми хрумна, че като му предоставях обяснение, всъщност го приемах като потенциално гадже.

Потопих се в топлите му тъмни очи и си позволих да си представя вероятността да бъда с Рекс. Не, той не караше кръвта ми да кипи, както Вон. С него чувствах онова, което бях чувствала с Том. Но може би в крайна сметка това не беше нещо лошо.

По дяволите.

Като влезеш в трийсетте, не се ли очакваше животът ти вече да е по-малко объркващ?