Саманта Йънг
Всяко малко нещо (16)

16.
Вон

Еймъри не се изчерви изобщо, докато приготвяше кафето, което поръча за него и Купър, макар че вечната й необщителност си беше там.

Вон обаче долавяше, че необщителността й този път не се дължи на свян, а по-скоро на гняв. Беше ядосана на него. Личеше от начина, по който беше стиснала красивите си устни, и от факта, че избягваше очите му, не защото се срамуваше да го погледне, а защото не желаеше да го вижда.

Няколкото думи, които обели, бяха сухи и кратки.

Като „ето“, когато му подаде кафетата.

Вон беше смаян.

— Какво дължа?

— Обичайното — отговори тя.

Той й подаде парите и се подсмихна сам на себе си. Честно казано, намираше гнева й за освежаваща промяна след свенливостта й. Може би все пак Бейли й влияеше.

О.

Бейли.

Разбира се.

— Казала ти е — отбеляза и взе кафетата от бара.

Еймъри се втренчи в касовия апарат.

— Моля?

— Бейли ти е казала, че правихме секс.

Очите й се насочиха към неговите.

О, ето я и нея.

По бузите й изби червенина.

— Да.

— И ти си ми ядосана.

— Тя ме помоли да не е така — отвърна Еймъри. — Но да. — Прехапа устна, все едно не можеше да повярва, че е изрекла думите.

Всичко, което чу Вон беше „тя ме помоли да не е така“. Биваше си я тази Бейли Хартуел. Замени стремежа си да съсипе репутацията му, когато не го заслужаваше, с опити да предпази репутацията му, когато отново не го заслужаваше.

— Аз допуснах грешка. И се извиних.

Тя му кимна сковано. Значи не му беше простено.

Вон въздъхна и си тръгна. Тъкмо беше отворил вратата, когато до ушите му долетя нежният й глас.

— Накара я да плаче.

Думите го пронизаха по болезнен начин, който още го изненадваше. Неспособен да каже, каквото и да било, знаейки, че направи ли го, емоциите му ще лъснат, той продължи да върви.

В негово присъствие Бейли се показваше толкова борбена и смела, че понякога той забравяше за ранимата и емоционална жена, която се крие под всичките бодли. Беше се запознал с тази й страна, но си позволи да забрави за съществуването й, защото в противен случай се връщаха спомени, които го измъчваха.

Напомнянето от страна на Еймъри беше като нож в сърцето.

— Изглеждаш ужасно. — Купър отвори вратата на бара и пое кафето си. Отстъпи настрана, за да пусне Вон да влезе.

— Усещам го.

— И какво те води насам? Не че възразявам.

Очите на Вон обходиха празния бар.

— Сами ли сме?

— Да, обаче Джесика не приема особено добре да се натискам с други.

— Много смешно.

Купър се ухили.

— Какво мога да направя за теб?

— Искам да наглеждаш Бейли. Знам, че и без друго го правиш, но говоря конкретно за този тип Рекс — присви очи. — Нещо не ми допада това как звучат нещата там.

Приятелят му отпи бавно от кафето си и остана вгледан във Вон, докато чак му стана неудобно.

— Е? — тросна се Вон.

— Чудех се нещо.

— Какво?

— Не е ли малко некомфортно?

— Кое да е некомфортно?

— Главата ти да е толкова далече от задника.

— Днес си истински комик, Лоусън.

— Улесняваш ме много — облегна се на бара, а погледът му беше прям и сериозен. — Искаш ли да ми кажеш защо така си утежняваш живота? Искаш Бейли. На всички ни е известно, че искаш Бейли и ако не се държеше като такъв кретен, можеше да я имаш. Не виждам проблема.

На Вон му беше дошло до гуша да разяснява ситуацията.

— Не ставам за връзки.

— Защо?

— Не ти влиза в шибаната работа.

— Караш го да ми влиза в работата, като идваш и ме молиш да пазя твоята жена. Това не говори особено добре за теб като мъж.

Кръвта му кипна заради намека на Купър.

— Постъпвам, както е най-добре за Бейли, като стоя настрана от нея.

— Обаче не го правиш. Не стоиш настрана от нея. Вреш си носа в живота й, а това е малък град, Тримейн. Наистина ли смяташ, че тя няма да разбере, ако й се месиш, дори да е заобиколно? А това значи да й разбъркваш главата. Или участваш, или не. Направи избор и се придържай към него.

 

 

Думите на Купър прокънтяваха отново и отново в съзнанието на Вон, докато вървеше обратно към хотела си. Беше навел глава и погледът му се беше забил във върховете на обувките му.

Или участваш, или не. Направи избор и се придържай към него.

Дълбоко в себе си знаеше, че Лоусън е прав. Налагаше се да вземе решение да прекрати отношенията си с Бейли окончателно. Мисълта го ужасяваше.

И това го караше да поставя всичко под въпрос.

Може би…

— Ох! — изпищя женски глас в ухото му и той се натъкна на нечий остър лакът.

Стисна слабата й ръка и задържа права жената, на която принадлежеше. Обзе го шок, когато се оказа вгледан в очите на Бейли.

Но това не беше Бейли.

Пусна жената и тя се олюля на високите си токчета. Червеникаворусата й коса беше права и дълга и тя я отметна върху рамото си, като го оглеждаше все едно той е парче месо, а тя умираше от глад.

Което беше крайно уместно, защото нямаше вид скоро да се е хранила.

Големите й гърди едва се побираха в плътно прилепналата й рокля, в която беше облечена, рокля, демонстрираща остри тазови кости и като цяло фигура на недохранен бездомник. Жената го наблюдаваше похотливо, но това не оказа никакъв ефект върху Вон. Беше достатъчно привлекателна, но той не обичаше да излиза с жени, които явно гладуваха, за да изглеждат добре. Естествено слаби, заоблени или пищни, Вон нямаше претенции; стига жената да беше самоуверена и здрава, той би я сметнал за сексапилна.

Жената пред него не беше такава, но той усети, че е запленен от лицето й.

Беше заради очите.

И носа.

Бяха на Бейли.

— Простете ми — извини се той, задето се беше сблъскал с нея.

— О, не се тревожете — отвърна тя. Любувах се на новия хотел — посочи към „Парадайз Сандс“. — Нямаше го като бях тук за последно. Изненадах се. Придава така нужната класа на това място.

Вон се намръщи.

— Не харесвате ли Хартуел?

Очите й го обходиха.

— Сега вече го харесвам повече.

Той й се усмихна любезно, понеже нямаше желание да проявява грубост, в случай че тя беше гост.

— В хотела ли сте отседнали.

— Не, при сестра ми. Сигурно не знаете какви са цените тук, нали?

— Напротив знам ги — протегна ръка, защото осъзна коя беше жената. — Аз съм Вон Тримейн. Собственикът. А вие сте… сестрата на Бейли Хартуел.

Тя ококори очи и той почти успя да види символа за долар, заменил ирисите й. Типът й му беше познат. Баща му го обучи да набелязва такива като нея още от съвсем млада възраст. И беше убеден, че е чувал наоколо да се разхождат шеги по адрес на сестрата на Бейли; как била преследвачка на пари и си проправяла път през редица заможни мъже в Европа.

Сигурно го беше чул от Айрис. Може би дори от самата Бейли.

— Точно така. Аз съм Ванеса — тя задържа ръката му в своята и пристъпи по-близо. — Добре ли познавате сестра ми?

Да, правих с нея най-хубавия секс някога и в момента тя съсипва живота ми.

— Познаваме се.

— Не е ли истинска досадница? — тя завъртя очи. — Току-що оставих багажа си в мижавата й малка къща. Можете ли да повярвате, че иска от мен да спя на дивана? — произнесе думата все едно беше мръсна. — Реших да намина да видя хотела ви.

— Защо не ви въведа вътре и можете да говорите с рецепционистката?

— О — нацупи се тя. — Не можете ли вие да ми услужите? Лично? — отърка върховете на пръстите си в ревера му.

Вон почувства усилваща се паника и бързо се освободи от хватката й.

— Това не ми се вижда професионално.

Последното, от което се нуждаеше, беше до ушите на Бейли да стигнат слухове, че е флиртувал със сестра й. Нямаше да е първият случай, когато да се озове забъркан с две сестри и като се има предвид как катастрофално завърши всичко предишния път, наистина не беше в настроение да разиграе повторно този сценарий.

Може и да беше кокетната златотърсачка, но Ванеса Хартуел също така беше достатъчно интелигентна да схване ситуацията. Цялото й излъчване мигом се промени. Кокетничеството изчезна и тя изправи гръб.

— Е, и без друго не знам дали ще ми пасне. Привикнала съм на определена класа. Може би „Гранд Хотел Хартуел“ ще е по-удачен за мен.

Той се подсмихна.

— Ами, „Парадайз Сандс“ има пет звезди, а „Гранд Хотел Хартуел“ е с четири, така че сигурно сте права. Той ще ви пасне по-добре.

Тя зяпна смаяно от обидата му, а Вон пое към хотела си, като се смееше сам на себе си.

И после му хрумна нещо. Не беше ли казала Бейли, че брат й и сестра й нямат никакъв интерес към хотела? И че не поддържа кой знае какви отношения с Ванеса?

Тогава какво правеше тази жена в Хартуел?

И колко ядове се канеше да създаде на Бейли?

Вон се начумери при тази мисъл. Тази година на Бейли й се събра достатъчно, без сестра й да й създава проблеми.

Обърна се и завари Ванеса да гледа злобно. Не обърна внимание на това.

— Какво правите тук?

Тя скръсти ръце пред огромния си бюст и вирна брадичка предизвикателно.

— Какво ви влиза в работата?

— Грижа се всичко, случващо се на дъсчената еспланада, да ми влиза в работата.

Ванеса повдигна вежда заради враждебния му тон.

— Ами, тогава е добре да знаете, че възнамерявам да участвам по-активно в управлението на хотела ми.

— Имате предвид хотела на Бейли.

Нещо в изражението й се промени.

— Хотелът е и мой. И честно казано, от онова, което виждам, Бейли е оплескала нещата до крайност. Интериорът е плачевен, а жената, която работи за нея… ами… налага се да си тръгне. Ще приведа мястото до отлична форма за нула време. Ще ви накараме да се поизпотите, вие с вашия петзвезден хотел.

Заболя го заради нападките й срещу „Хартс Ин“ и незачитането на усилията, вложени от Бейли.

— Може да е минало известно време, откакто сте живели тук, госпожице Хартуел, но съм убеден, че помните колко е харесвана сестра ви в този град.

— О, помня — изсумтя. — Любимката на всички. Малката пикла беше доста популярна.

Той присви очи.

— Ако й създавате проблеми, ще изхвърчите оттук така бързо, че няма да разберете какво се е случило.

— Моля? Това заплаха ли беше?

— Както вече казах, Бейли има много приятели и много хора държат на благополучието й. Тази година й се събра достатъчно и без вие да й създавате проблеми.

— Иха. Нищо не се е променило. Все така успява да омае всички. Боже — завъртя очи. — Същият сте като нея. Отегчителен и праволинеен.

— Сигурно сте права. А сега си вървете.

Ванеса отвори уста да спори, но Вон не проявяваше интерес да влиза в конфронтация с нея. Интересно, че със сестра й никога не успяваше да устои да го направи. Всъщност дори му носеше наслада. Отдалечи се, преди Ванеса да е успяла да каже още нещо.

Наруга сам себе си, задето я беше предупредил да не създава ядове на Бейли.

— Дявол го взел — просъска, влезе в офиса си и се строполи на стола си. Ето го отново, изразходваше енергия за жена, която дори не беше неговата жена.

Купър имаше право.

Отпусна глава в шепите си и изръмжа.

— Направи избор, Тримейн.