Саманта Йънг
Всяко малко нещо (10)

10.
Бейли

Не си казахме нищо повече, докато вървяхме към хотела.

— Ела с мен да направим обход. — Докато му говорех, отключих вратата.

Ако беше изненадан, че аз, Бейли Хартуел, имам нужда от мъж до себе си, за да проверя дали хотелът е безопасен, Вон не каза нищо.

Минавахме от помещение в помещение и се уверихме, че всичко е спокойно. Оставихме празната бутилка, чашите и мократа кърпа за съдове в кухнята и го поведох към офиса си.

Там все още цареше хаосът от по-рано.

— Искаш ли да ти помогна да разтребиш? — Вон се намръщи надолу към мястото, където Стю ме беше съборил на земята.

— Не. Ще се оправя утре — излязох с надеждата, че той ще ме последва и той го направи, а по лицето му пробяга намек за предпазливост, като осъзна, че стоим пред спалня.

— Оставам да преспя тук, когато работя до късно.

Различих точния миг, в който се канеше да си тръгне.

— Знам, че ме желаеш — типично за мен да го изстрелям просто така.

Просто не бях допускала, че ще го направя пред Вон.

Той изруга под нос и понечи да си върви, но аз пристъпих пред него, опрях длани в масивните му гърди и долепих крака до неговите.

Той ме хвана все едно се канеше да ме отблъсне, но в мига, щом ме докосна, застина, несигурен как да постъпи.

Сърцето ми препускаше в гърдите при усещането за него, при мириса му, при мисълта да се събудя, а чаршафите ми да са напоени със същата миризма. Зърната ми набъбнаха под пуловера и ми се прищя да бях оставила потничето под него, та той да не може да види мигновената реакция на тялото ми при неговата близост.

— Не искам да съм сама тази вечер.

Хватката му отслабна и се уплаших, че самоконтролът му е на път да покаже грозното си лице.

— Тогава ще остана с теб, но това не означава нищо.

— Казах ли, че не ти отива да си високомерен и скован, сякаш имаш бастун, заврян в задника — подкачих го и се притиснах по-плътно до него, за да се насладя на твърдата изопнатост на тялото му. — Толкова съм уморена вечно да държа нещата под контрол, Вон. Грижа се за себе си. Грижа се за хотела. Грижа се за този град. В случая с Том аз се грижех за него във всяко отношение. Поех контрол върху живота на двама ни и върху случващото се в леглото ни. Веднъж искам да не е така.

— Надигнах се на пръсти и отърках устни в неговите. Допирът предизвика силни тръпки между краката ми и аз изстенах.

Почувствах го да трепери.

У мен забушува удовлетворение.

— Отведи ме в стаята ми, Вон. Поеми контрол, та да не ми се налага на мен да го правя. Желая те. Искам да ме положиш на леглото и да вземеш онова, което искаш. Ти го искаш, нали? — Вгледах се дълбоко в очите му и потрепнах заради огъня в тях.

— Обзалагам се, че си мислил за това. Да подчиниш враждебната принцеса на дъсчената еспланада.

Очите му припламнаха и той заби пръсти в ръцете ми.

Имах усещането, че току-що бях улучила право в десетката.

— И представа нямаш. — Устните му се впиха в моите и целувката му беше настойчива, наказваща, почти болезнена.

Контролираща.

И за пръв път, точно както бях заявила, аз не възразявах срещу това.

Никой не ме беше целувал като Вон — все едно би умрял, ако не го направеше.

Обвих ръце около кръста му и пръстите ми се вкопчиха в коженото му яке, докато се опитвах да отговоря на ненаситността му със също толкова ненаситност. Езикът му се плъзна по моя и аз изпъшках заради похотта, изпълнила цялото ми тяло. Вон беше прехвърлил ръце в косата ми и както ме целуваше, усетих да ме превежда през вратата на стаята ми.

Чух я да изщраква след нас и бях бутната на леглото.

Вон се надвеси над мен, чертите на лицето му бяха изопнати, а очите му пламтяха.

Гневно.

Бях наясно, че част от него все още беше на ръба да си тръгне. Защо? За да се предпази?

Бог ми беше свидетел, че ако аз бях достатъчно смела и бях готова да се предам, да престана да се крия зад враждебността си и просто да му позволя да ме има, той би могъл да върне услугата.

Стиснах ръба на пуловера си и го изхлузих през главата си. Хвърлих го настрана и посегнах към закопчалката на простия ми бял сутиен. Свалих го и го пуснах в краката му.

Харесваше ми да мисля, че гърдите ми още изглеждаха добре и точно в този момент се бяха налели от възбуда, а зърната ми стърчаха право напред.

Отпуснах се назад върху ръцете си и естествената извивка на гръбнака ми накара гърдите ми да изпъкнат дори повече.

Вон стисна ръце в юмруци, докато ме поглъщаше с поглед.

Влагата между краката ми се увеличи.

Натрапчивата тишина в стаята беше нарушена от изскърцването на коженото му яке, докато го събличаше. Пуловерът му бързо го последва.

Направо подгизнах, като го гледах и си мислех как цялата тази мъжествена красота ще стане моя.

Вон се грижеше за себе си, за разлика от Том. Невпечатляващото телосложение на Том никога не ме беше смущавало. Все така бях привличана от него.

Никак не протестирах обаче срещу изваяните плочки пред мен.

Очите ми слязоха на мястото, където панталоните с ниска талия обгръщаха тесните му хълбоци и ясното очертаното „V“ там ме накара да се разгорещя до степента на вулкан.

— Не можеш да го направиш. — Думите му преливаха от потребност. Също така в тях се долавяше и гняв.

— Какво? — успях да изрека.

— Да се откажеш от контрола. — Разкопча токата на колана си, без да откъсва от мен пламтящия си и гневен поглед. — Дори сега правиш опит да контролираш това, да контролираш мен. Когато си фантазирах да те чукам, принцесо, това включваше да ти съблека дрехите. Не ти да ги съблечеш и да ме изкушиш да остана. — Смъкна панталоните си и едновременно с това изрита обувките.

Стоеше пред мен в черните си боксерки „Келвин Клайн“, по-скоро модел, отколкото магнат, и ако не беше ерекцията, сочеща към твърдия му корем, бих почувствала известна несигурност да бъда с толкова красив мъж.

— Прав си — прошепнах. Всеки сантиметър от мен беше оголена жица, напрегнат, разгорещен до крайност, чувствителен. Никога не съм знаела, че е възможно да съм така сексуално будна и едновременно нервна. Защото той беше прав. Заявих, че искам той да поеме контрол, но все така аз контролирах този момент.

Помъчих се да се отпусна и снижих гръб на леглото. Вгледах се в него изпод мигли, както лежах, предразположена и готова за него. Беше едно да го желая във фантазиите си, да съм възбудена от мисълта да бъда жена, която държи живота си под контрол, но в спалнята да предоставя тази роля на мъжа; да се осъществи в действителност вече беше нещо различно.

Всичко опираше до доверие.

И ако исках да изровя съкровените тайни на Вон Тримейн, трябваше да му гласувам доверие.

Не беше нещо лесно за изпълнение, като се имаше предвид, че в деветдесет и девет процента от времето на познанството ни се бяхме държали враждебно един към друг. Може би дори не беше логично да му гласувам доверие.

Обаче ми беше дошло до гуша да играя на сигурно.

Очите му обходиха тялото ми при тази моя внезапна податливост. Членът му нарасна още повече и разтегна боксерките му почти до пръсване. Сгърчих пръсти в обувките си с равна подметка.

— Така е по-добре. — Пристъпи към леглото.

Положи длани върху коленете ми с палци от вътрешната страна и после бавно ги придвижи нагоре.

Дъхът ми ме напусна.

Достигна основата на бедрата ми, но не спря и пръстите му се срещнаха над шева на джинсите ми. Ахнах, когато притисна палци и потърка шева в клитора ми. Протегнах ръка към неговата в желание да поема контрол. Вон я отбута с едно:

— Спри или аз ще спра.

Това предизвика приток на влага между краката ми дори повече от допира му и аз повдигнах таз от леглото.

Очите му стрелнаха моите. Разбиране, изненада, желание и удовлетворение пробягаха в поредност по лицето му. Устните на Вон се разтвориха леко, докато се гледахме един друг като двама души подложени на глад.

Никога не бях изпитвала подобен порив.

С вече изчерпано търпение Вон разкопча джинсите ми и после дръпна ципа с едва обуздаван контрол. Стисна свободния плат отзад на бедрата ми и ги смъкна надолу по краката ми, като спря, за да събуе обувките ми. После джинсите ги последваха.

Преди да свали бельото ми, тикна пръсти в боксерките си, смъкна ги и ги изрита настрана.

Навлажних сухите си устни с език, когато се изправи пред мен с прекрасната си ерекция, щръкнала между мускулестите му бедра. Всеки сантиметър от него беше красив.

Вагината ми подпухна и от устата ми се откъсна тих стон на вълнение.

Като го чу, Вон отрони „мамка му“ и се впусна в действие. Опря коляно в леглото, вгледан в очите ми, прекара ръка нагоре по голото ми бедро. Потреперих.

Очите му проблеснаха доволно.

Отърка пръсти в бельото ми, в мокрото ми бельо, и като реакция свободната му ръка смачка чаршафа на топка.

— Боже — изръмжа и не откъсваше очи, като търкаше плата в клитора ми.

През мен протекоха електрически вълни и наместих ханш под ръката му.

— Толкова си красива. — Вмъкна пръстите под бельото ми и после ги плъзна в мен. Мускулите във вътрешността ми се стегнаха около него в отчаяна потребност. Вон изръмжа още по-силно. — Също така усещането за теб е красиво.

— Чукай ме, Вон. — Неподправената молба се откъсна естествено и с лекота от устните ми.

Той ми се ухили арогантно.

— Когато аз реша.

Плъзна пръсти навън от мен и стисна ръба на бельото ми. Бавно, мъчително бавно, го смъкна надолу по краката ми. И после за още по-дълъг и мъчително протяжен момент просто ме гледаше.

— Искаш ли истината, принцесо? — Гласът му беше плътен и грубоват. — Желая те от момента, когато се срещнахме.

У мен запулсира ликуване и се разшавах неспокойно на леглото.

— Исках те точно такава. Блага, а не устата. И това твое секси тяло да ми принадлежи, та да правя с него каквото ми харесва. Никак не обичам да искам нещо, което не мога да имам.

Но ти можеш да ме имаш, прищя ми се да изкрещя раздразнено. Хайде, имай ме!

Но му бях обещала контрол.

— Бъди подготвена да вкусиш какво ми се налагаше да търпя, като гледах хубавия ти задник да кръстосва напред и назад по моята дъсчена алея.

— Твоята дъсчена алея?

По дяволите.

Изигра ме.

Вон се ухили.

— Не можеш да се спреш, нали?

— Дъсчената еспланада не е твоя, Тримейн — прошепнах, като едва се удържах да не го придърпам към себе си. — Но в този момент въпросният задник е твой, ако го искаш.

Настроението му сякаш се промени и аз зачаках, останала без дъх, докато ме възсядаше, а после внимателно хвана китките ми и ги притисна към матрака от двете страни на главата ми. Почувствах се завладяна от него и ми се наложи да потисна порива да се оттласна нагоре. Той сведе глава до моята, а наситеният му аромат ме заля и предизвика нова вълна на възбуда.

— Никога не се променяй, Бейли Хартуел — промърмори и ме целуна. Езикът му се вмъкна между устните ми и се отърка в моя, като поде с него влажен и страстен танц. Ханшът ми отскочи нагоре към него при усещането от отъркването на твърдия му член в корема ми.

И после вече го нямаше, устните му се бяха отделили от моите, а китките ми бяха освободени. Пръстите му се разходиха изкусително по меката кожа от вътрешната страна на ръцете ми и се спуснаха надолу да демонстрират внимание към гърдите ми.

— Фантазирах си как изглеждат гърдите ти. — Усмихна се и погледна нагоре към мен изпод дългите си мигли. — Действителността безспорно бие фантазиите ми.

— За какво друго си фантазирал?

Присви очи, а усмивката му прерасна в секси подсмихване.

— За много неща. Имаш предвид във връзка с великолепните ти гърди ли? Да ги засмуквам, да облизвам тези красиви зърна. — В изражението му се прокрадна загадъчна възбуда. — Да свърша върху тях.

Разтресе ме нова доза сласт и усетих силно трептене в долната част на корема.

— Вон — простенах, а бузите ми пламтяха от желание.

Той намести ерекцията си между краката ми и притисна. Стисна здраво очи за миг и проскърца със зъби.

— Мисълта за това ти харесва — процеди.

Като не отговорих, той отвори очи и се размърда рязко срещу мен, което усили желанието ми още повече.

— Харесва ли ти това? — настоя да узнае. — Искаш ли го?

— Да, искам го — изпухтях, вече силно нетърпелива и изтерзана.

Той се усмихна широко.

— Моята мръсна малка принцеса. Кой да знае?

Този път аз се засмях на закачката му.

— Не и аз.

Почувствах тялото му да се тресе от смях и в следващия момент устните му обгърнаха лявото ми зърно и засмукаха.

Силно.

Цялото ми тяло се гърчеше върху леглото и аз стиснах чаршафите в шепи, за да не се протегна към него и да поема контрола обратно.

— Можеш да ме докосваш — прошепна срещу зърното ми той. — Искам го. Просто помни, че аз командвам.

Той прехвърли вниманието си върху другата ми гърда, а аз вдигнах ръце към раменете му и погалих гладката му и топла кожа. После зарових пръсти в косата му, а той продължи да засмуква зърната ми, докато не се превърнаха в подпухнали почти болезнени розови цветове. Докато вече бях толкова готова да свърша, че вече дори не беше забавно.

— Вон — умолявах и подръпнах косата му.

Той се протегна, стисна китките ми и ги блокира обратно над главата ми.

— Щом не умееш да играеш по правилата… — предупреди.

И в следващия момент устните му поеха по корема ми, езикът му поспря на пъпа и продължи надолу. Преживях мини оргазъм, когато устата му се насочи към мястото, където я исках най-много.

Разтворих крака, за да го приканя и дочух доволното му изръмжаване около секунда преди езикът му да докосне клитора ми.

Разтресе ме силно желание и притиснах ханш към него. Той ме намести обратно върху матрака и започна с истинското изтезаване.

Засмука силно клитора ми и изчака реакцията на тялото ми. Вслуша се в дрезгавите ми плитки издихания, отчете трептенията на бедрата ми и точно когато бях на косъм да стигна докрай, той спря.

Проплаках отчаяно.

— Моля те.

Хватката му върху хълбоците ми стана почти болезнена.

И после езикът му се върна, този път ме облизваше отвътре. Гърчех се, защото не беше достатъчно. Изобщо не беше достатъчно.

Дочул воплите ми, Вон се върна на клитора ми, едната му ръка пусна дупето ми и той вмъкна два пръста в мен.

— О, боже! — Оттласнах се нагоре към него. — Вон.

А после мръсникът го повтори отново. Точно когато бях на път да свърша, той спря.

— Не! — Почувствах очите ми да парят от сълзи.

Но това беше само началото.

Вон ме изтезава в копнежа ми, точно както беше обещал, прекратяваше съблазънта си всеки път, щом се озовях на миг от оргазма.

Лежах под него и се взирах в лицето му. Преди никой мъж не беше карал тялото ми да преживява подобни неща.

Не беше карал мен да преживявам подобни неща.

Почти го мразех заради това.

Все едно че разчел израза в очите ми, Вон се усмихна с мрачна удовлетвореност.

— Това ли искаше? — Устните ми потрепериха заради желанието да заплача. Не бях имала представа, че сексът може да ми причини това.

Или по-скоро незадоволеното желание.

Суровостта на изражението му се смекчи и той се придвижи нагоре по тялото ми, за да обгърне лицето ми с длани. Целуна ме с нежност, на каквато не бях допускала, че е способен. А като се отдръпна и се взря дълбоко в очите ми, прошепна:

— Довери ми се.

Хладният въздух погали тялото ми, когато той стана от леглото. Погледнах нагоре объркано, като се питах дали се кани да ме остави. Тялото ми се отпусна, щом видях, че вадеше презерватив от портфейла в джоба на панталона си.

Най-накрая.

Но дори поставянето на презерватива се превърна в акт на мъчение. Той не бързаше никак, потъркваше члена си изкусително, а преливащите му от наслада очи бяха присвити към мен.

Осени ме внезапно видение как ме е възседнал, гали сам себе си и свършва върху гърдите ми.

Не можех да повярвам, че мисълта за това ме възбуди толкова силно, но с Вон действаше.

— Вон. Моля те.

Той се върна на леглото, намести се отгоре ми почти хищнически — грациозен, могъщ и изключително мъжествен.

— Моли ме отново, Бейли.

— Какво?

Устните му се отъркаха в моите, а зъбите му закачиха леко долната ми устна.

— Моли ме — думите му прозвучаха гърлено. Заповеднически.

И топлото ми тяло избухна в пламъци.

Защото осъзнах нещо, което ми подейства дори по-възбуждащо от това да бъда под контрола на Вон в спалнята. Може и да държеше контрол върху оргазмите ми… но аз държах под контрол него. Той се нуждаеше от мен.

Исках да му предоставя онова, от което се нуждаеше.

— Чукай ме, Вон — прошепнах. — Моля те.

Той се подпря на една ръка, обви другата около бедрото ми, разтвори ме… и проникна в мен. Грубо. Невъздържано.

Изстенах името му в пълна наслада. Не отделяхме очи един от друг, дишането ни беше насечено и насред тласъците му вътре в мен, настойчиви, всепоглъщащи, страстни и дълбоки, аз се почувствах сякаш той може да надникне в душата ми и че най-накрая аз мога да надникна в неговата.

Зърнах там нещо, което озари моя свят.

Вон Тримейн държеше на мен.

И просто така напрежението в мен се пречупи, раздроби се на части и ме запрати отвъд ръба на най-високата скала, от която някога бях хвърляна. А падането… Падането беше неповторимо.

— Вон! — проплаках и спуснах клепачи с пърхане заради пълно и неподправено блаженство, изпълнило цялото ми тяло, като фокусът му беше в самата ми сърцевина. Мускулите във вътрешността ми се затегнаха около члена на Вон, а усещането беше така еротично и неподправено, че забих нокти в гърба му с всички сили.

Чувствах, все едно никога няма да свърши. Продължавах да пулсирам около него в резултат на оргазма си, съвсем бегло отчела факта, че хълбоците на Вон се бяха блъснали в мен. Застина. А после след един тласък членът му запулсира в мен, докато стигаше докрай.

Кулминацията му беше мощна, но далеч не така продължителна като моята. Това би било невъзможно.

Лежах напълно зашеметена, отпусната, а Вон издаде ръмжащ звук и зарови лице в шията ми.

Гърдите ни се повдигаха и спускаха едни срещу други, докато се мъчехме да нормализираме дишането си.

И именно в този миг схванах всичко.

„Довери ми се“, беше казал той.

Не ме изтезаваше, за да бъде груб. Проточи любовната игра, за да ме дари с най-дългия и опустошителен оргазъм в живота ми.

Някак си успях да помръдна безжизнените си ръце и ги обвих около него. Изпитвах удоволствие от усещането за тежкото му тяло върху моето и си припомних израза на лицето му докато свършваше. Стиснатите му зъби, проблясващата ми от потта кожа, замъглената похот в изумителните му светли очи.

Запулсирах около него в нещо като малък остатъчен шок, а той вдигна глава и изпъшка.

Не му дадох време да подлага на прекалени анализи стореното от нас, да излезе от мен и просто да изчезне. Вместо това го целунах страстно, нежно и дълбоко. Той отговори на целувката, а аз се претърколих, за да се озова отгоре му и той го позволи. Ръцете му галеха гърба ми, косата ми, дупето ми, докато се целувахме, а аз се притисках с все сила към него в копнеж за още, в желание той отново да е готов е за мен.

Докосвах и вкусвах всеки сантиметър от него и той наистина беше готов, така че заменихме използвания презерватив с нов.

Този път аз опознавах неговата красота, твърдите повърхности на мускулите му, топлината на кожата му, солта от потта му, вкуса му.

Този път аз го бях възседнала. Яздех го бавно, тъй като силната ни потребност един от друг бе обуздана благодарение на първия ни път заедно.

Сега вече можех да си дам време да му се насладя.

И именно това направих.

Защото дори докато го яздех, докато се движех нагоре и надолу върху члена му, погледът в очите му ми казваше, че контролът все така е негов, и аз го чувствах. Но също така осъзнавах властта си върху него.

А това беше най-опияняващият афродизиак.

Оргазмът на Вон настъпи пръв, хълбоците му се задвижиха под мен и той полетя отвъд ръба, а аз го последвах.

Изтощена, смайващо изтощена, аз се строполих отгоре му и зарових лице в шията му.

— Никога не съм допускала, че е възможно да е така между нас — прошепнах.

Никога преди не се бях чувствала толкова отпусната, свързана, жива и в покой, както в този момент. За пръв път от много време заспах, без да мисля за задачи, служебни проблеми или нещо изобщо… за нищо, освен за мъжа, който още беше в мен.

За мъжа, който беше възможно да съм чакала цял живот.

И през цялото това време той беше под носа ми, надянал елегантен костюм и самонадеяна усмивка.