Силвия Дей
Жега (13)

Тринайсета глава

Джаред прокара пръсти нагоре-надолу по ръката на Дарси, отпусната върху корема му и се опита да си припомни цялата събрана до момента информация в търсене на онова, което бе възможно да е пропуснал.

Изведнъж без видима причина тя се надигна и седна. Рязкото й движение накара Джаред мигновено да стрелне ръка под леглото и да извади пистолета си.

Тя се втренчи в насоченото към вратата оръжие, след това премести поглед към него.

— Никога не съм чувала от Дани и дума за Крис. Учудвам се, че е казала на Джим за него, не знаех, че са били толкова близки.

— Хм. — Джаред я погледна. — И аз мислих за това. Изпратих имейл на агент Кели с информация за Ралстън. Тя може да има някакви въпроси към него.

Дарси отметна косата от лицето си.

— Не искам да му създавам неприятности. Той не ги заслужава.

Джаред вдигна няколко възглавници зад гърба си и се подпря на тях.

— Единственото, което ме вълнува, е, че ти заслужаваш справедливост и ще направя всичко, за да я получиш.

— Не мислиш, че той има нещо общо с това, нали?

— Не е бил сред заподозрените, които федералните агенти са разпитвали, така че технически погледнато, не ги е лъгал. Но е бил наясно, че се води разследване и не е предоставил информацията, с която разполага. Намирисва на прикриване на нещо.

— Или на желание да предпази някого.

Той посегна към ръката й и сплете пръсти с нейните.

— Близък ли е с Милър?

— Не много. Но аз смятам, че онова, което той каза вчера, беше, за да защити Крис. Ако убийството и палежите имат нещо общо — заради което Крис те търсеше да разговаряте — изваждането на показ на връзката му с Дани го оправдава от подозренията и по двете. Той има желязно алиби за първия палеж, по това време беше извън града — сестра му току-що бе родила. А през нощта на палежа на приюта за животни беше в полицейското управление, работеше върху случая, когато дойде обаждането. В случай че не се открият нови факти, които да хвърлят нова светлина е невъзможно той да е причинил пожара или да се е обадил по телефона от Сиатъл.

Джаред я притегли, подканяйки я отново да се гушне в него.

— Можеш ли да накараш Ралстън да говори с теб?

— Да. — Тя положи глава върху гърдите му. — Когато се обадих на Надин, тя спомена, че ревността може да докара човек до лудост. Ако Крис не е бащата на бебето на Дани, както твърди, тогава значи е имало и друг мъж в живота й. Може би той не е знаел за Крис и когато е научил, е обезумял.

— Ще разберем причината, когато го открием. Ще стигнем и дотам, скъпа.

Тя го изгледа.

— Готова съм вече да оставя всичко това зад себе си.

— Къде живееше, преди да се върнеш тук?

— В Албакърки. Исках да бъда на място със сух климат, след като израснах сред всичкия този дъжд тук.

— Аз също харесвам сухия климат.

Погледът й омекна.

— Би ли го направил?

— Разбира се, че мога да се преместя.

— Когато напуснах Ню Мексико, си мислех, че ще мине известно време, преди да реша как да продължа. — Тя прокара ръка по фините косъмчета на гърдите му. — Вече мога да започна начисто. На което и да е място.

— Можем да отидем навсякъде, стига само да сме заедно.

— След пожара в мотела… осъзнах, че е можело да загубя и теб… Джаред, не искам да пропилея шанса си.

Той я прегърна силно.

— Няма да пропилеем нищо, скъпа. Абсолютно нищо.

 

 

Дарси влезе в паркинга и махна на Триш, която ги чакаше заедно с Ралстън до отворената врата, водеща към халето, където държаха противопожарната техника.

Джаред сложи ръка върху рамото й.

— Не искам да напускаш града. Дори и приютът за животни е прекалено отдалечен. И не искам да се качваш с никого в кола, ако не караш ти. Пращай ми есемеси, когато тръгваш нанякъде, за да знам къде си във всеки един момент.

— Добре. Сега отивам да довърша огледа в мотела с Джим, след това ще се върна тук, за да разширя и допълня предварителния доклад. Ако програмата ми се промени, ще ти се обадя. — Униформата и вързаната на опашка коса й придаваха делови вид, нищо, освен очите й не напомняше за ненаситната любовница отпреди няколко часа. — И ти внимавай — рече тихо.

— Винаги внимавам.

Разделиха се и няколко минути по-късно Джаред проследи с поглед пикапа, излизащ от паркинга. Караше Дарси, до нея бе седнал Ралстън.

— Добре ли си? — попита Триш.

— Не мога да се оплача. А ти?

— Включила съм на пълни обороти. Искам да закопчаем тая гадина.

— Започваме оттук заради един доброволец, Мич Куин. В службата са били извършени няколко подозрителни доставки, всички на името на Куин. Според инспектор Майкълс днес той трябва да е на работа.

— Чудесно. Тогава да си поговорим с него.

Откриха Куин в кухнята да разтоварва хранителни продукти. Той вдигна поглед при влизането им, навъсеното му изражение се промени в широка усмивка. С рошавата си руса коса и бледосини очи приличаше на сърфист, впечатление, усилвано и от наниза мидени черупки на врата му, подаващ се изпод отворената яка на служебната риза.

— Здрасти — приветства ги той. — Инспектор Майкълс ли търсите?

Триш също му се усмихна, но очите й останаха студени и непроницаеми.

— Търсим теб, Мич.

Той застина за миг, след това хлопна вратата на хладилника.

— С какво мога да ви помогна?

Джаред пристъпи напред.

— Трябва да поговорим за някои от доставките, които са минавали през това управление…

Куин захвърли кашона с хранителните продукти срещу него и побягна към вратата.

— По дяволите — изруга Триш.

Джаред прескочи пръснатите на пода портокали и ябълки и хукна подир него.

 

 

Дарси крачеше сред овъглените останки на мотела, докато Джим нанасяше бележки в папката си.

— Беше изготвила много добре предварителния доклад, Дарси.

— Благодаря.

Той затвори решително папката.

— Кога ще попиташ защо не съм ти споменал нищо за Милър и сестра ти по-рано?

Тя го изгледа.

— Изчаквах първо да направим огледа.

— Аха. Добре, засега приключихме. Не съм се прибирал, затова не можах да изведа Коломбо на сутрешната му разходка. Какво ще кажеш да го вземем и да си поговорим?

— Защо не? — Те се запътиха обратно към пикапа. Тя остави кашоните със събраните доказателства в каросерията и каза: — След като не си се прибирал през нощта, срещата трябва да е преминала добре.

— Да… не беше зле. Благодаря ти, че пое нещата снощи.

— Така или иначе, подробен оглед трябваше да се извърши на дневна светлина.

Двамата се качиха в колата. Дарси запали двигателя и потегли към дома му.

— Знаеш, че Крис няма нищо общо с това, което се случи с Даниел, нали? — каза Джим след малко.

Тя му хвърли остър поглед.

— Не мога да повярвам, че е възможно да го е направил. Не мога да повярвам, че някой от познатите ми е способен да причини такива неща на човешко същество.

Подпрял лакът на рамката на вратата, Джим облегна глава върху дланта си и въздъхна.

— Той беше прав, когато спомена, че Даниел се бе променила. Много ми е трудно да ти го кажа…

— Нищо, просто го кажи.

— Излиза, че тя се е срещала с няколко мъже едновременно.

Дарси стисна волана с всичка сила, кокалчетата на пръстите й побеляха от напрежение. Изпита почти непоносима болка при осъзнаването, че между нея и Дани бе съществувала толкова широка пропаст, без тя дори изобщо да си дава сметка.

— Продължавай.

— Мич й беше любовник.

— Какво?

Още в мига, в който зададе въпроса, Дарси осъзна, че всъщност не е чак толкова изненадана. Мич Куин беше от онзи тип работяги, надарени с чувство за хумор, които сестра й открай време бе харесвала.

— Когато разбра, че не е единствен… го понесе много тежко, направо беше полудял. За него тя беше изключително специална, той не можеше да приеме факта, че чувствата им не са взаимни. Затова отидох да говоря с Даниел, исках да я помоля, ако е решила да скъса с него, да направи раздялата им по-лека. Надявах се така да му помогна, защото той просто не беше на себе си. Тя обаче беше много ядосана, оказа се, че Мич я следял. Предполагам е имал намерение да я хване в момента на изневярата. Та тогава Даниел ми каза, че се опитвала да го разкара в продължение на седмици, и ако аз наистина се тревожа за него, да го предупредя да я остави на мира, иначе ще накара Милър да го арестува. — Джим се изкашля и продължи: — Дарси… аз блъфирах, че знам от Даниел за връзката й с полицейския началник. Когато той дойде у вас, ядосан от свързването на палежите с убийството, изведнъж се сетих как сестра ти ми каза, че Милър ще арестува Мич, ако продължи да я тормози. Тогава ми прозвуча странно. Онзи ден, като видях началника толкова разярен, нещо ми прещрака и просто реших да стрелям в тъмното.

Тя спря пред дома му и с облекчение излезе от колата. Сутринта Джаред я бе питал за Мич, зачуди се какво бе привлякло вниманието му към доброволеца.

— Възможно ли е Мич Куин да е убил сестра ми?

— Не! По дяволите, не. — Джим решително поклати глава. — Ако дори и за миг го бях заподозрял, самият аз щях да го закарам окован при Милър. Даниел често пътуваше до Сиатъл, все си мисля, че там се е запознала с убиеца си. Който и да е бил той.

Дарси сложи длан на челото си и стисна очи. Гадеше й се, невидим обръч бе стегнал гърдите й.

— Наистина се нуждая от разходка — рече тя.

 

 

— Това наистина беше много тъпа постъпка, Мич. — Триш се подпря на металната маса за разпити в полицейското управление. — Да си въобразиш, че можеш да избягаш от спринтьор като шериф Камерън.

В съседната стая Джаред наблюдаваше през двупосочното огледало как Мич Куин се бе проснал нахално върху стола си, клатейки глава.

— Не бягах от шерифа. Бях забравил един кашон със сладолед в камиона.

— Хм, сладолед. Какъв?

— Ванилов.

— А, това е много лошо. Аз си падам по шоколадовия. — Триш се настани на стола срещу него. — Така че нека да си поговорим за някои от пратките, които са пристигали в противопожарната служба на твое име.

Куин посрещна твърдо погледа й.

— Всички пратки, пристигащи в службата, са адресирани лично до мен, защото преди се е случвало да се загубят. Аз поддържам нещата в ред.

— Ти си педантичен човек, нали, Мич?

— Да, такъв съм.

Триш кимна.

— Предполагам, че сглобяването на едно прецизно запалително устройство ще представлява детска играчка за един точен и организиран пожарникар като теб.

Той подскочи:

— Хей, чакай, чакай! Не се опитвай да ми лепнеш палежите. Аз гася пожари, не ги паля.

— Но в Лъвския залив градският бюджет не е в състояние да издържа повече пожарникари на щатна работа, нали така? Освен ако изведнъж не се развихри някаква епидемия от пожари в областта. Един развилнял се тук подпалвач би бил много удобен за доброволец ветеран като теб.

— Такава мисъл може да се роди само в нечие болно съзнание.

— Именно. В склада на полицейското управление е установена липсата на един флакон със сълзотворен газ. Знаеш ли, че при палежа в мотела снощи е бил използван такъв? Подпалвачът не е имал нищо против да изпържи мен и шериф Камерън, но е искал да го спести на останалите гости. Вчера си бил в склада, Мич. За какво си ходил там?

— Защото на дъската със задачите в противопожарната служба беше написано да взема от склада една кутия с етикет LBFD — Lion’s Bay Fire Department, това е нашата служба, ако не знаеш какво.

— Кой го е написал?

— Не знам.

— Не разпозна ли почерка? Педантичен мъж като теб.

Погледът на Куин беше леден.

— Не съм се вглеждал отблизо.

— Добре. — Тя извади мобилния си телефон. — Ще изпратя съобщение на шериф Камерън да снима дъската и да ми я прати.

— Изтрих я, след като свърших работата — изтърси той. — Винаги правя така, за да не се върши една и съща задача два пъти.

— Да, наистина ще е срамота. Или просто в случая така те устройва?

— Това е лов на вещици. Търсите си изкупителна жертва и аз съм ви много удобен. Няма да стане. Приключих с приказките. Искам адвокат.

— По дяволите! — изръмжа Милър, застанал до Джаред в стаята за наблюдение. — Ето защо трябваше аз да го разпитам. Той ми има достатъчно доверие, нямаше да се стигне до тия глупости за адвокат.

— Прекалено е рисковано — възрази Джаред за пореден път. — Ако палежите по някакъв начин се окажат свързани с убийството на Даниел Майкълс, двамата с теб ще изпаднем в конфликт на интереси.

Мобилният му телефон завибрира. Дарси му съобщаваше, че са стигнали пред къщата на Ралстън и че той е посочил Мич Куин като един от любовниците на Даниел.

Триш стана от стола и се дръпна от масата. Беше облечена с дънки и блуза. Единствено шерифското яке издаваше служебното й положение, но водеше разпита напълно професионално.

— Може би адвокатът ти ще може да обясни защо си взимал за четене три различни книги за Реджиналд Меркерсън от обществената библиотека в Сиатъл.

— Това е дяволска лъжа! — Куин скочи на крака, като събори стола си. Беше пребледнял, очите му гледаха невярващо. — Никога през живота си не съм бил в обществената библиотека в Сиатъл.

Тя издърпа копие на библиотекарски картон от папката си и го постави върху масата.

— Този документ тук твърди друго.

— Някой ме е натопил!

— Кажи го на адвоката си. — Триш тръгна към вратата.

— Защо, по дяволите, ще се разкарвам чак до Сиатъл за книги, когато Джим Ралстън държи пълен комплект копия на служебните папки по делото Меркерсън в офиса си?

— Погледни датите върху документа тук, Мич. Всички книги са били взети, преди палежите да започнат. Месеци по-рано. Време, предостатъчно да разбереш как да започнеш да изработваш гадните играчки, с които е бил известен Меркерсън.

Челюстта му се стегна.

— Някой гад иска да ме натопи.

— Че защо ще му е на някого да причинява такова нещо на готин пич като теб?

— Не знам. Но аз не съм извършил палежите. Стриктен и организиран човек като мен не би оставил толкова очевидна следа.

— Някога да си излизал с д-р Даниел Майкълс?

Мич видимо беше шокиран от тази неочаквана промяна на темата.

— Излизал съм един или два пъти. Защо?

— Искаш ли да говорим?

Той изправи стола, седна и кръстоса ръце.

— Искам адвокат.