Ингар Йонсрюд
Виенското братство (72)

Глава 72

Главният редактор на новините по TV2 Карл Сули гледаше глупаво през прозореца на вратата.

Тюрид Мустю първо премести въртящия се стол така, че да блокира коридора, и чак след това отвори вратата. Децата бяха на училище, но просто нямаше да понесе да го пусне вътре в апартамента.

— Беше достойно погребение — каза намусено той. След това й подаде кашона. — Това са нещата му.

Тя не отвърна. Вместо това зарови из кашона. Напипа с пръсти студената стомана на дъното. Куфарчето, което Йорген я бе помолил да вземе, ако нещо се случи. Погледна го.

— Благодаря, Карл. Благодаря за всичко. И за красивата ти реч на погребението. Знам, че ти и Йорген невинаги сте били… — Поколеба се.

— Първи приятели — довърши Сули вместо нея. Отново се бе появил овчият му поглед. — Но много го уважавах като журналист — излъга той.

— Ще се чуем — каза Тюрид.

Седна на стола, сложи куфарчето в скута си и се придвижи до малкия кабинет на Йорген. Не бе успяла да подреди и затова тук си беше разхвърляно, както винаги. Чаши от кафе, чинийки, списания и изрезки от вестници със статии за случая в Сулру бяха разпилени по малкото бюро. Йорген си бе подчертавал и ограждал с кръгчета нещата, които бе сметнал за важни. Тя отвори чекмеджето на бюрото и откри ключа, където очакваше. Отвори куфарчето.

Беше голямо, колкото да побере папката, която се намираше най-отгоре. Разлисти я. Случаят в Хиркерьод. Манипулираните избори. Болните петролни работници. Измамите с раковоболни. Целият му труд. Случаите, с които проби в кариерата си. Тук бе събрал имената на своите тайни източници. Тук бе лекарят, който му беше предоставил фалшифицираната информация за болните. Адвокатите, които му бяха дали юридически документи. Политическият съветник, който бе изобличил лидера на местната партия в данъчна измама. Тук бяха всички те. Всички, които рискуваха от добри или лоши подбуди работата и позициите си, връзките си с приятели и семейства. Папката не беше дебела и не пишеше нищо за Сулру. Разочарована, тя я затвори. Довечера щеше да я хвърли в камината.

На дъното на куфарчето имаше някакъв телефон. Включи го. Нямаше парола. Йорген никога не би положил успешно тест за таен агент, помисли си тя. Телефонът бе използван само през лятото. И то само за един номер. За последно в деня, в който Йорген бе изчезнал. Имаше есемес. Прочете го: „Свободен съм за среща. И аз исках да обсъдя нещо с теб.“

Тя затвори очи. Държеше телефона с две ръце и го стискаше. Силно. Сетне отвори очи, провери дали се обажда от скрит номер и натисна зелената слушалка.

Свободен сигнал. Веднъж. Два пъти. На третия някой вдигна.

— Симон Рибе. Слушам Ви.