Метаданни
Данни
- Серия
- Фредрик Байер (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wienerbrorskapet, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод от норвежки
- Радослав Папазов, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 2,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020 г.)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- sqnka (2020 г.)
Издание:
Автор: Ингар Йонсрюд
Заглавие: Виенското братство
Преводач: Радослав Папазов
Година на превод: 2017 (не е указана)
Език, от който е преведено: норвежки
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: норвежка
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Излязла от печат: 09.06.2017
Редактор: Мария Николова
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Росен Дуков
Коректор: Веселина Филипова
ISBN: 978-619-02-0036-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11613
История
- — Добавяне
Глава 49
Тина Холтен се отпусна на пейката в сянката на трепетликата. Масата беше влажна. Жената използваше почивката, за да намаже лицето си с крем против изгаряне. Зелената полянка около нея се разпростираше до скалите край водата. На плажа долу имаше всякакви хора, не само младежите, дошли на лагер за обучението преди предизборната кампания.
Но повечето млади хора бяха наобиколили шефката й. Вицепредседателката на Християнската народна партия Кари Лисе Ветре тъкмо беше приключила с речта си и приемаше поздравителни ръкостискания и прегръдки, когато телефонът звънна. Мелодията, стара песен на Селин Дион, й подсказа, че това е нейният собствен телефон. Обаждаха се от скрит номер.
— Ало, Тина на телефона.
Мълчанието от другата страна продължи необикновено дълго, преди някой да заговори. Нисък шепнещ женски глас.
— Тина Холтен? Вие работите за Кари Лисе Ветре, нали?
— Точно така — отвърна колебливо Тина.
— Обажда се Анете. Анете Ветре. Мама там ли е?
Тина се закашля, опитвайки си да си поеме въздух.
Изправи се рязко. Сърцето й биеше бясно.
— Анете? — отговори най-сетне тя.
Тина затърси с поглед Кари Лисе. Тя беше обградена от младежи.
— Трябва само да я… В момента има хора около нея… само момент…
Тина бързо закрачи към шефката си. Опитваше да срещне погледа й.
— Не мога да говоря много дълго. Разбирате ли? Само кажете на мама, че се прибирам. Окей? Кажете й, че с Вилям се прибираме при мама и татко. Окей?
Гласът й бе тънък. Треперещ. По средата на поляната Тина спря. Кари Лисе я видя. Тина й махна с разтреперана ръка. Изражението на лицето на шефката й показваше, че е разбрала, че е нещо важно.
— Кажете на мама, че не бива да казва на полицията. Или на някой друг — прошепна Анете.
Кари Лисе си проправяше път към нея. Тина не можеше да се помръдне.
— Ще се обадя отново на този номер. Нейният се подслушва. Както и на татко. Кажете им, че ги обичам, че Вилям също ги обича, и че ще се обадя утре. Окей? Ще пристигнем утре.
В момента, в който Лисе Ветре грабна телефона, връзката прекъсна.