Ингар Йонсрюд
Виенското братство (47)

Глава 47

Когато мазето под плевнята било готово, пасторите разделили хората на групи, разказа Кнутсен. Една група в мазето. Една в плевнята. Една в къщата. И без да се споменава, за всички било ясно, че става дума за вид йерархия. Членовете на групата в мазето ги нямало от рано сутрин до късния следобед. Вечерно време сядали заедно на масата. Ако някой от другите групи се приближал до тях, веднага сменяли темата и започвали да обсъждат въпроси, свързани с общността. Просветените загубили интерес да общуват с непросветените.

Човек би помислил, че това ще разцепи общността, но всъщност се случило точно обратното. Някои, като братята Хени от групата в плевнята, стигнали доста далече в опитите си да убедят татко Пер в своята вярност. Да, Фритьоф и Пол Еспен били добри момчета от Хьонефос. На Пол Еспен му се родил син от едно от момичетата. Детето се казвало Юханес и било родено в градината. Е, от Защита за детето не били възхитени, добави Бернард с крива усмивка.

Братята организирали събирания за молитви, поели допълнителни задачи и започнали да водят библейското обучение на децата. Един ден татко Пер обявил, че от сега нататък двамата ще участват в работата в мазето. Значи било възможно. Бог щял да изрази своята благодарност към тези, които били верни на вярата и се трудели усърдно.

Анабел била в групата в къщата, а Бернард — в плевнята. Перели, готвели, косели тревата на поляната, садели зеленчуци и хранели животните. Пламъкът в тях се поддържал от огъня на колектива. На общността. Татко Пер обаче търсел у хората Божествения пламък. Търсел онези, които горели за словото Божие. За единственото истинно слово.

Фредрик се наведе над масата.

— Каква е била целта на тайното мазе?

— Ако щете вярвайте… — отвърна Бернард. — Нямаме никаква представа. Никой от нас не е стъпвал там. Никога. Беше забранено.

Фредрик се отпусна отново на стола си, плесна с ръце по краката си и погледна отчаяно към Андреас. Анабел притаи дъх. Толкова силно стискаше кръста си, че Фредрик се опасяваше, че ще си скъса верижката.

— Тогава кой е бил в тази група в мазето?

Пасторите, разбира се. И братята Хени. Ивар работел там, Ивар Тюфте, така трагично осакатен от убиеца. Посетили го в болницата, точно така, като бивши членове на общността и добри християни били длъжни да го направят, но Анабел не мислеше, че той е разбрал кои са. Само седял там и не спирал да си гризе бинта на ръката. Помолили се за него и си тръгнали. Останалите в тази група били Нилс, Виго Юхан и Брюняр. И Пер Олав. Но той починал. Още отдавна.

Анабел спря да си дърпа кръста и започна отново да си приглажда ризата. Беше като някакъв тик.

Фредрик набързо прехвърли имената.

— От тези, които са работели в мазето, са убити трима при нападението, един е починал от болест, един е тежко ранен и двама от тях, братята Хени, са изчезнали. Както и пасторите. Така ли е?

Анабел рязко вдигна поглед.

— Новата! Дъщерята на онази в политиката. Анете. Тя се присъедини доста късно. Татко Пер каза, че групата е оптимална. Че нямаме нужда от повече хора. Но тогава се появи Анете. Доколкото си спомням… Пер каза, че има нужда от нея. Анете беше в групата в мазето.

Анете Ветре била последната, която се преместила в Сулру. Скоро след това се сгодила и през един слънчев майски ден под уханието на черешовите дръвчета и печено агне, се венчала за Пер Олав в градината на Сулру. Преди да си легнат в новата си лична спалня, Анете била с пастор Алфсен.

— С пастор Алфсен?

Бернард поклати глава. Анабел затвори очи.

— Не знам. Не съм се омъжвала в Сулру — отговори тя с поглед, забоден в пластмасовата чаша пред нея.

— Несъмнено разбирате какво имаме предвид — продължи Бернард. — Бьорн Алфсен си имаше някои… подобни ритуали. Такъв си беше. Все пак беше основателят. Пастор Бьорн… не мисля, че беше толкова близък до Бог. От днешна гледна точка е лесно да се заключи, че Бьорн притежаваше общността, а Пер — вярата.

— А Сьорен?

— Сьорен беше като мост между тях. Той ги свързваше.

Анабел кимна утвърдително.

— И тъй като татко Пер никога не показа, че за него има нещо нередно с… ритуала… Нещата просто си останаха така — каза Бернард.

— Но Сьорен и татко Пер не са участвали в…?

Анабел поклати глава, а Бернард отговори.

— Не. Не проявяваха голям интерес към плътските страсти.

Фредрик се облегна назад с въздишка. Опъна крака напред, а след това продължи.

— Името Е. Бринк. Говори ли Ви нещо?

— Не…

— Пастор Алфсен е имал стара немска библия. Била е подарена на професор Е. Бринк от Виенското сдружение за расова хигиена?

Бернард изглеждаше така, сякаш не бе сигурен дали Фредрик не се шегува.

— Пастор Алфсен си беше особен тип. Но да се е занимавал с расова хигиена? Не вярвам.

Андреас смени темата.

— И така, значи сте напуснали общността?

Погледна към Анабел.

— Да. Преди година — отвърна тя.

— Защо?

— Защото… — започна Бернард, но беше прекъснат от Андреас, който рязко махна с ръка.

— Бяхме любовници през последната година в Сулру. Искахме да се оженим. Но не и там. Не исках да се омъжвам там — каза Анабел.

Бернард сложи ръката си в скута й.

— Оженихме се през май — каза той. — В новата ни енория.

— Честито.

— Още нещо само. Казали сте на TV2, че сте говорили с полицията, но ние не сме се отзовали?

— Така е — отговори Анабел.

— Помните ли с кого сте разговаряли?

— Да… с някаква чужденка. Говореше норвежки, но имаше чуждо име. Записах си го. — Анабел Вие отвори тефтера си и извади някакво листче, а след това го избута към тях. — Икбал. Кафа Икбал.