Ингар Йонсрюд
Виенското братство (35)

Глава 35

Той направи широка крачка в опит да избегне локвата около трамвайните релси. Въпреки това обувките му се напълниха с вода. Усети как гневът от своеволието на Кафа отново се надига в него.

Силуетът до стъклената врата пристъпи към него. Кафа трепереше от студ, беше заровила ръце в джобовете на дънковото си яке. Като я видя, се опомни. Младото момиче въпреки всичко все пак се беше обадило. Реши да я пощади. Затвори вратата на таксито и стегна връзките на едната си обувка.

Входът на хостела беше на ъгъла на четириетажна тухлена сграда, където в най-мрачната част от центъра на Осло улица „Принсенс гате“ се срещаше с улица „Шипер“. Над входа имаше наблюдателна камера. Чуваха се крясъците на пияни млади хора от улица „Карл Юхан“. Иначе, както обикновено по това време, в центъра на Осло беше предимно тихо. Трамваите бяха спрени за през нощта.

Позвъниха на вратата и в антрето се светна. Миг по-късно се появи млад червенокос мъж с готварски панталон. Загледа ги въпросително през прозорчето.

— Вие гости ли сте? — попита той с престорена любезност, без да показва никакви признаци, че смята да отвори вратата. Фредрик притисна значката си към стъклото.

— По-ли-ци-я.

Дежурният им отвори и забърза уверено към рецепцията.

— Нищо интересно не се е случвало тук тази нощ. Има само туристи.

Следователите се спогледаха с повдигнати вежди.

— Какво имате предвид? — попита Фредрик.

— Искам да кажа, дами — каза невинно рецепционистът. — В стаите няма курви. Само туристи. — Обърна монитора към тях.

— Разбирам — каза Фредрик и погледна към екрана. Имаше към двайсетина имена. — Търсим друго — продължи той с отнесен глас. — Можете ли да ни разпечатате този списък?

Дежурният изчезна в задното помещение, а Фредрик се обърна към Кафа. Разглеждаше информационната дъска над маса, върху която бяха наредени туристически брошури.

— Другите две мрежи, търсени с телефона, казваш, са били в Швеция?

— Два хотела в Стокхолм.

— Има ли някой швед в списъка? — Фредрик надигна поглед над очилата. Сьорен Плантенстед беше швед.

В хотела имаше двайсет и трима гости. Фредрик попита за всеки един от тях. Девет бяха сами, трима бяха шведи. Никой не се казваше Сьорен Плантенстед.

— Нали няма проблем да хвърля един поглед? — попита Кафа.

Без да чака отговор, отвори тънката стъклена врата към стълбището. Фредрик остана сам с дежурния.

— Тази камера отвън. Само за заблуда и предупреждение ли служи?

Младото момче поклати глава.

— В пълна изправност е и си работи. Имахме няколко случки, които… Да. Знаете как е в този квартал. Вътре също има камера — каза той и посочи към белия полукръгъл предмет на тавана.

Усетиха хладен полъх от стълбището, който показваше, че Кафа се връща.

— Тръгваме ли?

Тя кимна отнесено.

Фредрик се запъти към вратата. Кафа го последва. Отново застана пред информационната дъска. Извади телефона си, потърси Wi-Fi мрежата и преписа паролата от дъската.