Ингар Йонсрюд
Виенското братство (33)

Глава 33

Баба му почина един летен ден и тогава той реши. Тихомълком излезе от малката стая, където лежеше тялото, качи се по стъпалата, покрити с килим, и влезе в стаята си. След това извади куфара под леглото. Живееше тук от десет години. В продължение на десет години куфарът си беше седял на подложката.

Струпа всякакви книги и играчки върху чаршафа. Всички те носеха спомени. Но той не се поддаде. Вместо това извади три чифта бельо и чорапи, два панталона, два пуловера, три ризи, едно яке, един чифт маратонки и един чифт официални обувки. Нареди всичко в куфара заедно с Библията, паспорта и часовника от баща си. Отвори дебелия плик от шкафчето на бюрото и тикна няколко банкноти във вътрешния си джоб. Прибра плика в Библията. След това набута домашните си чехли под леглото, застана пред огледалото и среса тъмната си средно дълга коса.

На излизане видя дядо си. Широкият му гръб беше изправен над леглото в малката стая. Сигурно го беше чул. Но не се обърна.

Младият мъж паркира пред гарата. Сложи някакво листче на прозореца, а ключовете остави на младо момиче в магазин „Пресбюрон“ до гарата на Упсала. Ден по-късно колата беше върната на Имение Плантенстед.

Същата есен колегите на Сьорен Плантенстед от специалност „Биохимия“ към университета в Юмео го издирваха.

— Няколко години по-късно за кратко е бил назначен в Шведските въоръжени сили. Работил е като капелан. После няма нищо за него. Сега е на четиридесет и пет. Ако все още е жив, де — каза Кафа по телефона.

— Така, и?

— Родителите му са загинали при автомобилна катастрофа, когато е бил на дванайсет. Живеел е при родителите на баща си до смъртта на баба си. След това не се е свързвал с дядо си.

— Благодаря — каза замислено Фредрик.

— Не благодари на мен — продължи Кафа. — Благодари на стария си приятел Хасе Хансон от полицията в Стокхолм. Доста се мобилизира, като го поздравих от твое име.

— А Пер Улсен?

— Нищо. Засега нищо.