Ингар Йонсрюд
Виенското братство (19)

Глава 19

Сюне Йоргенсен седеше в края на кръглата маса. Докато говореше, плъзна една снимка по бялата повърхност.

Хенрик Грьовн.

— Двайсет и пет годишен. Убит на поляната, с два изстрела от автомат в гърдите.

Нилс Бернт.

— Трийсет и четири годишен. Убит на поляната, с три изстрела от автомат в гърдите и лицето.

Голямата заседателна маса се намираше по средата на офиса на Фредрик и Андреас. Цареше абсолютен хаос — разхвърляни бюра, кабели, папки, купчини с документи и модерни червени канапета. До масата имаше дълга дъска. Фредрик я беше освободил от снимки, бележки и скици. Нов случай. Чисто съзнание. Празна дъска.

Виго Юхан Фарюлвен.

— Трийсет и девет годишен. Убит. Застрелян на стълбите към плевнята, с двайсет и два или двайсет и три изстрела от автомат в гърдите, краката, ръцете и лицето.

Брюняр Лисемуен.

— Трийсет и шест годишен. Убит. Застрелян на стълбите към плевнята, с един изстрел от автомат в гърдите.

Бьорн Алфсен-син.

— Шейсет и четири годишен. Убит. Застрелян в спалнята в къщата, с един изстрел в главата от оръжие с нисък калибър.

Ивар Тюфте.

— Четиридесет и две годишен. Тежко ранен. Лежи в болница „Юлевол“. Има рани от притискане по главата и горната част на тялото. Намерен в мазето под плевнята.

— От този момент нататък това са нашите работодатели — каза Сюне и положи момчешките си ръце върху снимките.

Вглеждаше се във всяко едно лице около масата. Хората от криминалното отделение бяха изчезнали. Останалите разследващи полицаи седяха около нея.

Фредрик харесваше методите на Сюне Йоргенсен. Студените описания без всякакви прилагателни на мъжете, които ги зяпаха от снимките на масата: дата на раждане. Професия. Деца. Семейство и образование. Това бяха паспортни черно-бели и семейни снимки от разни албуми. Дискретната дистанция на Сюне караше останалите полицаи да си задават въпроси. Кое ли всъщност беше младото момче с родителите си на верандата през някой топъл ден от норвежкото лято? Загорялото усмихнато лице зад бутилка кола на маса в ресторант в някоя южна страна? Главата, която се подаваше от прозореца на стар фолксваген? Клонът от семейното дърво, който изведнъж бе пречупен. За младите полицаи това беше вдъхновяващо. За старите пък — повод за размишления. Напомняне, че животът приключва, когато най-малко очакваш. Обикновено философското мислене на отдела по насилия на участъка в Осло стигаше дотам.

— „Варюлвен“? Наистина ли се казва „върколак“? — прошепна почти на глас Андреас, като рязко вдигна брадичка към луничавата полицайка, която беше говорила със съседите на имението. Тя го погледна сърдито, но върхът на езика й в ъгълчето на устата подсказа, че й е станало приятно от вниманието.

— Вероятно сте чули „Фарюлвен“.

Фредрик се ухили и й намигна. Сюне не им обърна внимание и разпиля нова купчина снимки по масата.

— Нямаме пълен списък, но предполагаме, че общността „Светлината Божия“ се състои от двайсет и пет-трийсет души. Деца, жени и мъже. Членове на общността, чиито родители, братя и сестри не знаят какво да мислят. Дали са отвлечени? Избягали? Убити и заровени някъде?

Сюне извади кутия цигари от вътрешния джоб на широкото си сако. Това беше знак, че приключва скоро.

— Изправени сме пред много тежко престъпление. Пресата ще е непрестанно по петите ни. Министерството, полицейската централа и всеки политик с популистки наклонности ще искат да се изказват по всяко наше действие. Нямаме никакво време. И нямаме право на грешки.

До този момент за убийствата знаеха много малко хора. Пострадалите, извършителите и полицията. Сега обаче духът беше пуснат от бутилката. Фредрик се беше ужасил, когато чу новините по TV2 предната вечер.

Знаеха не само за изчезването на дъщерята и внука на Кари Лисе Ветре. Бяха научили също, че огнестрелното оръжие е било автомат. Твърдяха, че основната версия на полицията е конфликт с ислямистка групировка. Изтичането на информация в медиите не беше рядко срещано. Само че странното тук бяха всички тези детайли. Това означаваше, че TV2 имат много добър източник.

Фредрик обаче не можеше да си намери място и по друга причина. Всички, които бяха запознати с фактите, публикувани от TV2, знаеха и че полицията е намерила подземна лаборатория в тайното мазе. Защо тогава по новините не бяха казали и дума за това? Възможно беше TV2 да знаят за мазето, но по една или друга причина да не искат да говорят за него. Журналистите обаче мразеха някоя новина да им се изплъзне. Не биха си позволили да рискуват с нещо подобно. Не, не вярваше на това обяснение. Виждаше само още една възможна причина и тя го плашеше — източникът знаеше за лабораторията. Но я пазеше в тайна от TV2. Защо? Може би знаеше какво се е случвало в тази лаборатория. Това би означавало, че знае повече от полицията.

А в подобни случаи има само два вида хора, които знаят повече от полицията. Жертвите. И убийците.