Ингар Йонсрюд
Виенското братство (105)

Глава 105

Церемонията край гроба приключи бързо. Фредрик помоли Кафа и Андреас да чакат край колата. След това се придвижи с инвалидната количка към мерцедеса на Себастиан Кос.

Инспекторът вървеше важно ръка за ръка с жена си надолу по чакълестата пътека към паркинга. Тя, както можеше да се очаква, беше висока, руса и чудно хубава. Той пък не изглеждаше особено нещастен от смъртта на дядо си. Като видя Фредрик, спря. Остави жена си в компанията на баща си и закрачи самоуверено към него.

— Байер! Благодаря, че дойде. — Гласът му бе с полутон по-висок от нормалното.

Фредрик започна по същество.

— Това представяне, което направи вчера, Кос… Никога не съм си мислел, че може да видя нещо подобно. Не и тук. Не в Норвегия. — Изхрачи се на чакъла между двамата. — Стафан Хейхе изобщо не е търсел отмъщение към Сьорен Плантенстед. Знаеш го. Шест седмици преди нападението над Сулру се е намирал в Кандахар. В Афганистан! Хейхе никога не се е срещал със Сьорен Плантенстед във Въоръжените сили.

Погледът на Кос беше потъмнял. Той закопча сакото си.

— А и тая история с омразата към педали… — Фредрик направо изплюваше думите. — Аз, за разлика от всички останали в това разследване, съм се срещал както със Стафан Хейхе, така и със Сьорен Плантенстед. Стафан Хейхе беше пантера. Плантенстед — плъх. Пасторът никога не би се осмелил да заплашва човек като Хейхе. — Фредрик изсумтя. — Имаме секта, която е разработвала биологично оръжие. Била е на път да постави начало на Страшния съд. А вие скалъпвате някаква история, за да скриете всичко това? Може ли да ми обясниш какво се случва?

Себастиан Кос спря на крачка от него. Приведе се напред с леденостудено изражение.

— Разследването е приключено. Приключено е, защото няма нищо повече за разследване. — Подчертаваше всяка дума. След това вдигна пръст пред носа му. — Една! — прошепна той. — Една-единствена. Проклета. Благородна. Лъжа. Не сме разказали какви планове са имали терористите от „Светлината Божия“ за всички нас. Понякога, Байер, целта оправдава средствата. Опасността вече я няма. Всички замесени са мъртви. Няма смисъл да всяваме паника. Никой няма да спечели от това. Никой.

Фредрик го гледаше невярващо.

— А Бьоре Дранге? Какво, по дяволите, правим с Бьоре Дранге? Вие просто сте го зачеркнали. Това просто е… лудост. По дяволите, та този човек уби дядо ти!

Загорилото от слънце лице на Кос придоби още по-червеникав тон. Очите му станаха още по-малки. Още по-черни.

— Работата е там, че грешиш, Байер. Бьоре Дранге е мъртъв. Бьоре Дранге е умрял преди шест години. В Северния ледовит океан. Както разказва баща му. Както е документирано в бюрото за адресна регистрация. И нищо в този случай не доказва противното. Истината, Байер, е, че си преследвал един призрак. — Наведе се още по-ниско и Фредрик можеше да усети топлия му дъх на мента. — Наричаш себе си разследващ убийства комисар Байер. Въпреки това не обръщаш внимание на най-съществения въпрос от всички. Защо? Защо някой ще иска да убие дядо ми? Какъв е мотивът на твоя призрак?

Фредрик имаше чувството, че земята под него се тресе.

— Миналото — каза той с отчаяние. — Миналото ги е свързвало, Кос. Не виждаш ли приликите? Не виждаш ли приликите между ужасите, зад които е седяло Виенското братство, и ужасите, които е целяла сектата в Сулру? Но няма да имаме възможност да узнаем нищо повече. Защото убийството на бащата на твоя баща е класифицирано като злополука и разследването е обявено за приключено.

Кос поклати глава.

— На пресконференцията изложихме нашите заключения. Основани на веществени доказателства. Това се нарича модерно полицейско разследване, Байер.

Фредрик за момент застина със зяпнала уста. Поклати объркано глава.

— Ти… тъп ли си?

Фредрик бе срещнал Дранге. Преоблечен като домашен помощник при Колбайн Име Монсен. Бяха открили библията му при семейство Кварвинген. Спалният му чувал. Дезертьорите бяха потвърдили, че е жив. Дявол да го вземе, разполагаха със снимки на този мръсник от камерите за наблюдение. Имаха флашката. Колко още искаха? Бьоре Дранге беше човекът, когото преследваше Стафан Хейхе. Бьоре Дранге беше свързващото звено между сектата и Виенското братство. Бьоре Дранге беше разработил вирусите и бактериите. Толкова беше очевидно, по дяволите.

— И ти ще оставиш този човек на свобода?

С върха на кожената си обувка Кос изтегли малка черта в чакъла. Символ на пропастта между тях.

— Той представи ли се? Домашният помощник?

Фредрик го гледаше глупаво.

— Значи само предполагаш, че това е бил Бьоре Дранге. В дома на дядо ми винаги е царял пълен хаос от книги, списания и други четива. Колбайн Име Монсен беше един болен и объркан старец, който се е залутал нанякъде и е паднал от високо. — Кос му обърна гръб и продължи.

Това, което потвърдили отцепниците, било, че в Сулру живеел някакъв мъж. Мъж на име Пер Улсен. Пастор Пер Улсен. Пишеше Пер Улсен на библията, която бяха открили, и Пер Улсен беше подписал юридическите документи на общността.

— И причината за това е, че името му е Пер Улсен.

Фредрик не знаеше какво да каже. Беше очаквал извинения. Молби да си държи устата затворена. Дори заплахи, че кариерата му може да приключи без много шум, ако не се подчини. Но не и това.

— Кой спомена пръв името Бьоре Дранге? — Стафан Хейхе в съобщението до Кари Лисе Ветре — отговори Себастиан Кос на въпроса си. — Докато е преследвал Сьорен Плантенстед, ни е дал тази следа, като е знаел много добре, че ще вложим всички усилия, за да открием този несъществуващ човек. През това време е можел да действа незабелязано. Ударил ни е в гръб. Ти си паднал в капана и си му дал Плантенстед. Това е струвало живота на пастора. — Кос изтупа праха от чакъл по панталона си. — Не виждаш ли колко нагласено е всичко?

Фредрик сам бил казал, че Плантенстед изглежда луд, отбеляза Кос. Фанатик.

— Сьорен Плантенстед е бил квалифициран биохимик. Колко вероятно е да се появи още един, също толкова гениален и луд биохимик, който иска да играе ролята на Бог? — изсумтя Кос.

— След като си заловил Плантенстед, Байер, си допуснал много глупава грешка. Прочетох доклада. Ти го питаш къде е Бьоре Дранге. — Кос притискаше длани една в друга. — В този момент Сьорен Плантенстед не е имал никаква представа кой е Бьоре Дранге. Но е разбрал, че това е неговият шанс да прехвърли вината върху някой друг. Да посочи друг като мозъка зад терористичните планове. Някой, който не съществува. Говорил е с твоите думи. Накарал те е да повярваш, че чуваш неговото обяснение. А в действителност е било просто една голяма лъжа, подхранена от фактите, които ти си му дал. По подобен начин… работят врачките.

Фредрик не обърна внимание на кръвта, която потече от носа му.

— Какво е правил Стафан Хейхе при дядо ми? Не знам. Но снимката, която сте намерили в лабораторията, показва, че пастор Плантенстед е бил дълбоко възхитен от работата на дядо ми преди войната. Ето ти връзката.

— А Пер Улсен? — Фредрик чу как собственият му глас звучи като свистенето на автомобилна гума в горещо масло. — Ще го оставим просто да изчезне ли?

— Да ти кажа ли честно, Байер? Пер Улсен не ме интересува. Разследването е приключено. Двамата заподозрени, Плантенстед и Хейхе, са мъртви. Не могат да бъдат изправени пред съда. Пер Улсен не е нарушил закона.

Думите се спуснаха над него като мокър сняг. Нямаше смисъл. Независимо какво кажеше, Кос нямаше да го чуе. Цялата вина беше хвърлена върху двама души, които нямаше как да се защитят. Опита да си поеме дъх, но дробовете му вече бяха пълни. Само вик можеше да освободи гърдите му от катрана вътре.

— А Емира? А селянина, който е бил разпран в плевнята? Не каза нито дума за тях на пресконференцията.

Кос поклати глава.

— Хейхе ги е убил. Убил е Емира, за да ни заблуди. Отар Скарен е бил убит, защото се е натъкнал на Хейхе в плевнята. Убил е и двамата, за да се измъкне. — Кос дишаше тежко. — Това не е само мое заключение. Питай ПСС. Питай Неме. Питай Сюне Йоргенсен. Всички споделят моите виждания.

С това разговорът приключи. Кос влезе в колата и запали двигателя. Фредрик го зяпаше през отворената врата на мястото до шофьора. Агресивната машина бръмчеше като гнездо на оси. Кос се наведе към него.

— Това не е злонамерена конспирация. Само сме изтрили нещо, което никога не е трябвало да се случва.

Чуха стъпки в чакъла. Кос снижи глас.

— Не исках да съм толкова… остър. Никой не те обвинява, Фредрик. Следвал си инстинктите си. Ти спря Стафан Хейхе. Когато се оправиш, ще те очакват нови случаи. Така че просто теглим чертата на този. Учим се, променяме курса и продължаваме. Нали така?

Фредрик го гледаше безизразно. Беше изтощен. Напълно изтощен. Нямаше нищо в него, никакви мисли, никакви чувства или думи, които обикновено обземаха съзнанието му.

Жената модел на Кос погледна Байер в инвалидната количка със състрадание, а после гъвкаво се вмъкна в спортната кола. Той избърса кръвта от носа си със задната част на дланта.

— Бързо оздравяване — каза тя и се усмихна.

Вратата с формата на крило на чайка се затвори.

— Знаехте ли?

Кафа не отговори. Само седеше с поглед, забит в сиво-синия асфалт на пътя пред тях.

— … знаехте ли какво ще стане? На пресконференцията?

Тя хвърли бърз поглед на Андреас през огледалото за задно виждане и кимна бързо.

— Да. В общи линии. Казаха ни на сутрешната оперативка.

— И какво…? Какво мислите?

Сянката, която хвърляше сенникът, помрачаваше лицето й. Андреас се наведе към предните седалки. Замълча известно време, след това посочи кожената чанта между краката на Фредрик.

— Хвърли един поглед на това. Вътре е докладът от аутопсията на Стафан Хейхе. Тялото е изгоряло до основи. Станало напълно неразпознаваемо. Не са могли да вземат и една проба. Никакво ДНК, кръв, нищо. Тялото е станало на въглен. — Колегата с побелели къдрици сложи ръка на рамото му.

— Стафан Хейхе цял живот се е усъвършенствал в това да остане незабелязан. И дори в смъртта си не е оставил и една следа, която да може да се използва. Всички негови тайни са се изпарили. Както и всички наши надежди да разкрием кой го е изпратил. — Андреас изсумтя и продължи. — Да стане трошлив като сухар. След газова експлозия? Това е доста необичайно.

Фредрик разтърка очи зад очилата си.

Кафа се покашля тихо.

— Знаеш ли каква температура е необходима, за да бъде докарано човешкото тяло до такова състояние?

Той отпусна глава на облегалката. Погледна към тъжните административни сгради по пътя към центъра.

— Нямам представа, Кафа. — Усмихна й се леко. — Но съм сигурен, че ти знаеш?