Даниел Кала
Пандемия (5)

Глава 3

Центъра на Кайро, Египет

Хазир Ал Кабаал седеше в кабинета си на тридесет и втория етаж и се взираше през прозореца. Днес смогът не беше толкова гъст, колкото обикновено, и можеше да се види как Нил величествено се вие някъде там долу. Издателят магнат обаче бе твърде разсеян, за да го забележи.

Както беше правил на всеки пет минути през последните два часа, Кабаал отново натисна бутона „Изпращане/Получаване“ на компютърния екран пред себе си. И както досега, всичко, което видя, бе все същият досаден надпис: „Няма нови съобщения“.

„Какво толкова се е случило?“, помисли си за милионен път, докато почистваше една въображаема прашинка от ръкава на тъмносиньото си копринено сако. Суетността бе един от греховете, с които тепърва му предстоеше да се справя. Обикновено оправдаваше ръчно ушитите си италиански костюми и подстрижките за сто долара с необходимост, спорейки със себе си, че Мохамед би разбрал нуждата да се смесиш с врага. Но в действителност Кабаал не се скъпеше, за да поддържа своя изряден външен вид а ла Омар Шариф. Беше прехвърлил петдесетте, но все още бе в чудесна физическа форма и се гордееше, че никога досега не го бяха виждали на публично място, освен ако не е безупречно облечен.

Отново натисна бутона „Изпращане/Получаване“. Липсата на отговор вече сериозно започваше да играе по нервите на човека, за чието търпение се носеха легенди… човекът, превърнал поредица от незначителни арабски издания в издателски конгломерат, вестник след вестник. В резултат на последното Кабаал се радваше на чудовищно влияние в страните от арабския свят и в същото време продължаваше да трупа несметното си богатство.

Макар читателите на вестниците му да бяха лоялни, да издаваш ислямски вестник в лоното на египетската корумпирана автокрация си беше всекидневно предизвикателство. По-голямата част от правителствените представители изразяваха мълчаливо съгласие с вярванията на Ислямското братство. Порицаването на Израел се приемаше и дори насърчаваше, но властите бяха далеч по-нетолерантни към укорите по отношение на САЩ и Европа. Отплатата за критики по адрес на египетското правителство винаги беше бърза и безмилостна. След като необмислено бяха публикували материали, които правителството бе възприело като атака, неколцина редактори бяха опознали от първа ръка бруталността на египетската правосъдна система. Не Кабаал, разбира се. Лично той имаше шесто чувство, когато се стигнеше до преценка колко точно и кога да бъде оказан натиск. Или поне смяташе, че има такова.

Отново натисна бутона, ала екранът оставаше празен. Облегна се обезкуражено назад в стола си и започна да обмисля подробностите по начинанието си. И докато си представяше нежелания страничен ефект, постепенно усети как първите признаци на нечаканото съмнение започват да се прокрадват в мислите му.

Знаеше, че малцина биха заподозрели наличие на агресивност у него. Повечето хора виждаха в Кабаал прогресивен арабски бизнесмен. Като се оставеше настрана екстравагантният му гардероб, той беше прекарал доста време и на Запад. Беше защитил магистърската си степен в Лондонската икономическа школа, където беше експериментирал с алкохола и западните жени — лесна плячка за екзотичния му външен вид и материалното му обаяние.

Ала безметежните му студентски дни отдавна си бяха отишли и сега нещата стояха по различен начин. Кабаал се бе свързал в далеч по-дълбок смисъл с ислямските си корени. И, както бе научил от шейх Хасан, с посвещението идваше задължението. Задължението да разпространява вярата в Бога. Задължението да се бори за държавност, при която религията и животът не се разединяваха насилствено по начина, по който го правеха хедонистичният Запад и някои от полуразложените арабски монархии. Шейхът съвсем ясно му бе дал да разбере, че е негово задължение да тласка своите братя, когато е необходимо дори насила, към създаването на нация, като Медина на пророка Мохамед, където шериатът (или ислямският закон) определяше начина на живот.

И все пак Кабаал не беше посегнал към меча по-рано от необходимото. Когато кулите близнаци в Ню Йорк бяха паднали, дори бе позволил на вестниците си да отправят известна критика към действията на терористите. Малко след това обаче Кабаал бе принуден да гледа с горчивото усещане за предателство как Западът подхваща дивашкото си отмъщение — Афганистан, Палестина, а накрая и Ирак. Последната агресия го бе разтревожила най-силно. Когато стана ясно, че предполагаемите оръжия за масово поразяване всъщност не съществуват, бяха започнали да повтарят и преповтарят думата „демократизация“. Какви лицемери! Кабаал много добре знаеше, че в дъното на нещата винаги стои нефтът. Ето че сега Съединените щати, в ненаситната си лакомия за нефт и власт, поглеждаха и по посока на Сирия и Иран.

Шейх Хасан бе предвидил всичко това. С глас, разтреперан от напиращите чувства, когато говореше за разложения Запад, шейхът бе казал, че кръстоносните походи никога не са свършвали. Във всяка страна, където ислямът имаше допирни точки с юдею-християнството, продължаваше да се води война. А когато ислямът беше под заплахата от унищожение, никое оръжие — без значение колко неортодоксално и смъртоносно — не биваше да бъде забравяно.

Въпреки че думите на шейха винаги бяха оказвали голямо влияние върху мирогледа на Кабаал, досега участието му в каузата се бе заключавало единствено с финансова помощ. А помощта му бе щедра. По един или друг начин, посредством мрачни, заплетени пътеки, парите все някак достигаха до касите на нуждаещите се по света. От Хизбула в Ливан до Абу Саяф във Филипините, „даренията“ на Кабаал позволяваха на Братството да продължи по указания път.

Но сега бе дошло времето Кабаал да вземе нещата в свои ръце. И смяташе да го направи с взрив, който да отекне по целия свят.

Само ако успееше да разбере какво е станало с малайците…

Той отново щракна върху бутона „Изпращане/Получаване“. Този път се появи индикаторна лента, докато антивирусният софтуер сканираше съобщението. Секунда по-късно писмото стоеше отворено на екрана му.

Последни данни по доставка. Предмети: Религиозни текстове.

Неизбежно забавяне на китайската митница. Един от контейнерите е непоправимо повреден.

Изпращането му бе отхвърлено преди доставката. Другият контейнер пристигна. Книгите в него са непокътнати.

В очакване на по-нататъшни инструкции по дистрибуцията.

Ваш,

И. С.

Кабаал се усмихна. Малайците се бяха справили чудесно. Той изтри съобщението и изключи компютъра си.

— Значи най-после се започна — произнесе в празния кабинет.