Даниел Кала
Пандемия (40)

Глава 38

Атлантическият океан

Откакто беше напуснал йерихонския си дом на тринайсет, Дабир Фахим беше прекарал по-голямата част от изминалите десет години по круизи. Неуморен работник, младият палестинец постепенно си бе проправил път в йерархията от обикновен прислужник до сервитьор и от малък кораб до голям презокеански лайнер. Дабир, който междувременно се беше прекръстил на Давид, работеше на борда на „Атлантическа принцеса II“ още от първото й пътуване по вода две години по-рано. В известна степен младежът изпитваше към кораба по-силна привързаност, отколкото към разкъсваната си от войната родна страна.

Освен че имаше открит характер и дарба за езици, Дабир си вършеше отлично работата, понеже разбираше хората. Никога не забравяше имена или лица. Освен това имаше способността да предугажда желанията на пътниците дори преди още те самите да са осъзнали какво искат. Високият, мускулест мъж с безизразно лице, когото Дабир обслужваше на шестата и последна нощ от пътуването им обаче, си оставаше загадка за него. Независимо от пронизващо сините му очи, гладко лице и дрехи, изработени от френски дизайнери, Дабир не изпитваше никакво съмнение, че мъжът е арабин като него самия. Освен това имаше силното подозрение, че непознатият споделя и сексуалната му ориентация, но младежът бе прекалено голям професионалист, за да си позволи да флиртува с клиенти, без значение колко привлекателни му се струваха.

Дабир бе виждал мъжа само още един път по време на седемдневното им пътуване. Чудеше се дали пък не пътуваше заедно с мълчаливия дребничък арабин, на когото младежът веднъж бе сервирал обяд, но му се струваха твърде различни, за да бъдат двойка.

Когато поднесе на загадъчния мъж еспресото му след вечеря, Дабир най-накрая реши да задоволи любопитството си.

— Харесахте ли храната? — попита на арабски той.

Въпреки че мъжът нито потрепна, докато отпиваше от чашата си, нито промени изражението на лицето си, очите се впиха в младежа и го пронизаха до мозъка на костите.

— Извинете — отговори той на английски. — Не разбрах какво казахте.

— О, наистина съжалявам — заекна Дабир. — Помислих си, че вероятно говорите арабски, ъъъ, като мен.

Мъжът бавно остави чашата си.

— Баща ми говореше — отговори безизразно. — Но изостави майка ми и мен, когато бях само на две години. След това никога не ми се е налагало да използвам арабския си в Марсилия.

— А, разбирам — кимна Дабир, който вече бе решил, че акцентът на мъжа няма абсолютно нищо общо с френския.

Непознатият се усмихна съвсем леко, което допълнително подсили страховете на сервитьора. Дабир остана като посаден на мястото си, докато мъжът не погледна към една от масите вляво от себе си.

— Вярвам, че и останалите гости се нуждаят от услугите ти — каза той.

Дабир облекчено се отдалечи от масата му.

 

 

Вашингтон, окръг Колумбия

От атаката в Сомалия бяха изминали само осем дни, но на Халдейн му се струваше, че са изтекли месеци, откакто двамата с Гуен се бяха измъкнали на косъм от руините на комплекса.

Градът — цялата страна — се бе променил през последната седмица, сякаш нацията несъзнателно бе затаила дъх и се подготвяше за най-лошото. Работата се ограничаваше само до най-основни услуги. Повечето хора избягваха да излизат навън. И почти никой, изглежда, не обръщаше внимание на факта, че до Коледа остават някакви си шест дни.

Въпреки общата тревога обаче, все още нищо не се бе случило.

Докато шофираше към центъра, Халдейн поразено си даде сметка колко малко коли се мяркат на околовръстната магистрала, на която по правило винаги имаше ужасни задръствания по всяко време на денонощието, особено в сутрешните часове.

Както през всеки един ден от завръщането им от Сомалия насам, Халдейн, Маклеод и Клейтън се срещнаха в кабинета на Савард в централата на Службата по гражданска сигурност. Веднага щом секретарката й остави кафетата и затвори вратата след себе си, Гуен се изтегна назад и прокара пръсти през русите си коси.

— Получихме резултатите от тестовете на Отдела по контрол на болестите върху щама на Гансу H3N2, който бяха намерили в умрялата маймуна.

— Новините не са добри, нали? — попита Халдейн.

— Не — потвърди Гуен и поклати глава.

— Колко е зле? — поинтересува се Маклеод, като се почеса по брадата, която сякаш бе успяла да израсте и да се оплете дори повече от обичайното за него през последната една седмица.

— Някой от терористите със сигурност е бил доста навътре в микробиологията — обясни Гуен със смесица от възхищение и погнуса. — Той или тя, без значение, са успели да въведат части от генетичния код на пекинския вирус в генома на вируса Гансу. Крайният резултат е бил далеч по-силно заразен щам на Гансу H3N2.

— В името на Бога, Гуен! — изпъшка Маклеод. — Колко по-силно заразен?

— Резултатите са предварителни… — Тя сведе очи и поклати глава. — Но за момента можем да приемем, че е поне толкова заразен, колкото обикновената настинка.

Халдейн се почувства така, сякаш го бяха избоксирали право в челюстта. Обърна очи към Маклеод, чието лице бе побеляло от шока. Дори очите на Клейтън се бяха разширили от тревога.

Шотландецът се обърна към Ноа:

— Изправени сме пред завръщането на испанския грип — каза дрезгаво той.

— Колко зле е бил испанският грип? — попита агентът.

— Убил е двайсет милиона души за по-малко от четири месеца във времена, когато светът е бил една трета от сегашното си население, а въздушните полети не са били комерсиализирани — отговори Маклеод. — Горе-долу можеш да кажеш, че е било относително зле.

Клейтън свъси вежди.

— И този вирус на терористите може да се окаже новия испански грип?

— Дори е закъснял — сви рамене Халдейн. — Винаги сме знаели, че следващата пандемия е неминуема. Просто никой не подозираше, че някой би я започнал съзнателно.

Гуен се наведе напред в стола си и постави и двете си ръце върху бюрото.

— Никой не е започвал каквото и да било, все още! — произнесе напрегнато. — И аз нямам намерение просто да си стоя кротко и да им го позволя.

Останалите, дори и Маклеод, кимнаха.

Халдейн погледна към Клейтън и забеляза начина, по който агентът се взираше в Гуен. В очите му имаше възхищение. По някакъв начин обаче, в този момент чувствата на агента от ЦРУ му се струваха далеч не толкова заплашителни. Беше все едно двамата споделяха общ интерес, който ги свързваше, като двама души, които са големи почитатели на даден вид музика.

Той попита Клейтън:

— Нещо за Сабри или който и да било друг от базата на терористите?

— Всички усилия на агенцията са насочени в тази посока, но до този момент нищо — въздъхна Клейтън. — Ако е успял да се измъкне жив от комплекса, значи си върши добре работата и остава напълно незабелязан.

Маклеод погледна към Гуен.

— А лекарството на твоя приятел? Какво е положението с него?

Тя отдели ръце от плота на писалището и ги приближи до слепоочията си.

— Новините и там не са добри.

— Защо? Какво се е случило? — попита Халдейн. — Лекарството не действа срещу новия щам на вируса ли?

— Не, проблемът не е в това. Изглежда действа, също както и при H2N2. — Тя отново започна да разтрива слепоочията си. — Както знаете, ранните резултати при вируса Гансу бяха изключително обещаващи. При опитните екземпляри смъртността беше намалена от двадесет и пет и нагоре до три процента.

— Доста впечатляващо! — каза Маклеод.

Гуен сви рамене.

— След което обаче две от маймуните, излекувани от вируса, починаха от хепатит.

— Хепатит, предизвикан от лекарството? — попита Халдейн.

Тя отново сви рамене.

— Прекалено е рано, за да бъдем напълно сигурни.

— И никоя от маймуните, които не са попаднали в лекуваната група, не е развила хепатит? — попита шотландецът.

Тя поклати глава.

— Но, Гуен — каза Халдейн. — По-рано твърдеше, че не е имало сериозни усложнения, след като лекарството е било изпробвано върху животни и хора.

— Вярно е — въздъхна Савард. — Точно от това се страхуваше Айзък. Че ако се хвърлим сляпо напред, ще си научим урока по трудния начин.

Маклеод отхвърли тревогите си с махване на ръка.

— Същите проклети маймуни, които са умрели от хепатит, така или иначе щяха да умрат от вируса, ако не са били лекувани.

Дънкън е прав — кимна Халдейн. — Ако това лекарство намалява смъртността от вируса в десеторен размер, но предизвиква малък процент сериозни усложнения, все пак си остава голяма победа за средностатистическия пациент.

— Администрацията по контрола на храните и лекарствата едва ли ще погледне на нещата по този начин — вдигна ръце Гуен. — Нито пък президентът. Очевидно много добре си спомня случая с Джералд Форд и катастрофата покрай ваксината срещу свинския грип през 1976-а. Помолиха ни да задържим производството на лекарството, докато не изясним проблема с хепатита.

— Това са пълни тъпотии! — изсумтя Маклеод. — Може да отнеме месеци, а ние не разполагаме с време.

Халдейн известно време остана загледан в нея.

— Гуен, лично ти би ли си опитала късмета с лекарството, ако си се заразила с вируса Гансу?

— На секундата — отговори вместо нея шотландецът.

Гуен обмисли въпроса в продължение на няколко секунди, след което бавно кимна.

— Ще поговоря отново с президента.