Даниел Кала
Пандемия (34)

Глава 32

„Глен Еко Хайтс“, Бетезда, Мериленд

Халдейн се събуди стреснато, но за момент така и не успяваше да убеди себе си, че все още не сънува. Лежеше в стаята за гости и се взираше към съпругата си, която стоеше до него, облечена единствено в дълга фланелка, стигаща до началото на бедрата й. Това не влизаше в споразумението им. Но гледката на гъвкавите й форми беше достатъчна. Въпреки вътрешната си решимост, в този момент не мислеше за нищо друго, освен че иска тя да свали фланелката и да се мушне под завивките при него.

Вместо това тя неочаквано вдигна ръка и му подаде безжичния телефон:

— Съжалявам, че те събудих, Ноа — каза Ана. Тонът й по никакъв начин не свидетелстваше, че изпитва каквото и да е съжаление по въпроса. — Но тя ми каза, че е важно.

Халдейн потърка очи, опитвайки да се разбуди напълно. Хвърли поглед към алармения часовник на нощното шкафче. Показваше 5:12 сутринта.

— Благодаря — кимна, като се постара да прочисти гласа си от съня. После взе телефона от ръката й.

Ана се поколеба. За момент се вгледа в него със смесица от обида и загриженост, след което се обърна и излезе от стаята. Халдейн я проследи с очи, докато леденият душ на реалността постепенно не изми и последните остатъци от полусънното му състояние.

— Ало — произнесе в слушалката.

— Ноа, съжалявам, че те търся толкова рано сутринта — каза Гуен.

— Няма проблем. — Той отново прочисти гърлото си и се изправи в леглото. — Какво има?

— Комитетът по държавната сигурност се свиква на спешно събрание в 6:30 ч. днес. Президентът иска да присъстваме.

Халдейн скочи напълно разбуден от леглото.

— Гуен, какво има?

 

 

Белия дом, Вашингтон, окръг Колумбия

Ноа беше чувал за съществуването на Кризисната стая в Белия дом, но никога дотогава не си беше представял, че някога ще види как изглежда, а още по-малко, че ще бъде поканен на спешно събрание в нея. В този момент крачеше след Гуен и агента от тайните служби право към същата тази стая през един от коридорите в Западното крило на Белия дом. Съвсем скоро осъзна, че Кризисната стая се намира под земята и че в действителност представлява лабиринт от кабинети и малки зали, най-голямата от които беше помещение с дървена облицовка, с дълга правоъгълна маса в средата и множество видеоекрани по стените.

Халдейн беше облякъл възможно най-консервативния си костюм в тъмносив цвят, носеше бяла риза и тъмна вратовръзка. С прибрана назад коса, Гуен носеше тъмносин бизнес костюм с панталони, но допълваше бялата си блуза с тежка сребърна верижка, което придаваше на облеклото й намек за самоувереност. Загледан в нея, Ноа си даде сметка, че от известно време насам беше започнал да забелязва и най-дребните детайли. Напоследък дори се радваше на всяка възможност да долови лекия й парфюм, когато Гуен го доближаваше на ръка разстояние. Отдавна бе отминало времето, когато бе забелязвал подобни неща в Ана и усещането му се струваше чуждо и донякъде изнервящо.

Той разтърси глава и се постара да изхвърли тези мисли от главата си, за да се подготви за основната причина, поради която се намираше в Белия дом. Устата му беше пресъхнала, а ръцете му се потяха. Спешното събиране на Комитета по държавната сигурност означаваше, че през последните часове е имало сериозно развитие в ситуацията. Дали новините щяха да бъдат хубави или лоши — при всички случаи щяха да бъдат от значимост.

Агентът от тайните служби въведе Гуен и Халдейн в конферентната зала, където голяма част от членовете на Комитета вече бяха насядали около масата. Началникът на Савард, Тед Харт, разговаряше с Аарон Уитакър, министъра на отбраната, който изглеждаше дори още по-враждебно настроен от последния им разговор по време на видеоконференцията. Андреа Хорн, съветникът по въпросите на националната сигурност, бе потънала в задълбочен разговор с посивяваща, елегантно облечена жена, в чието лице Ноа разпозна държавния секретар, Катрин Томасон. Останалите, включително и трима мъже във военни униформи, също му се струваха познати, но имената и длъжностите им му убягваха.

В далечния край на масата седеше и Алекс Клейтън, облечен точно по начина, по който Халдейн и очакваше — изискан черен костюм и светлосиня риза с подходяща вратовръзка, увлечен в разговор със закръглен човек с бдителни сиви очи. Ноа предположи, че мъжът беше шефът на Клейтън, директорът на ЦРУ, Джаксън Дейли. Заместник оперативният директор прекъсна разговора си с него, щом забеляза Гуен и й махна да седне на празното място срещу него. Усмивката от устните на Клейтън изчезна в мига, в който видя Халдейн и му кимна леко, като с това не остави почти никакво съмнение, че мнението им един за друг очевидно не се различава съществено.

Ноа последва Гуен до края на масата и зае мястото до нейното. Клейтън започна да ги представя на Джаксън Дейли, но спря насред изречението, когато в помещението с бързи, решителни крачки влезе президентът. На живо той изглеждаше дори по-висок, отколкото Халдейн си го спомняше от извисяващите се плакати и телевизионните образи по време на предизборната му кампания. Ноа се накани да се изправи, предполагайки, че етикетът го изисква, ала когато никой друг не помръдна, леко си седна на мястото.

Президентът издърпа мекото кожено кресло, чиято облегалката беше с няколко сантиметра по-висока от тези на останалите, нагласи чашата с вода пред себе си и най-сетне се настани начело. Кимна на неколцина души около себе си, след което насочи вниманието си изцяло към Савард и Халдейн.

— Добре дошли, доктор Савард, доктор Халдейн, благодаря ви, че се присъединихте към нас в този безбожен час — произнесе той. Няколко души около масата се засмяха учтиво. — Предполагам, ще се наложи едно бързо представяне.

Деветнайсетте участници в срещата започнаха да се представят по име и длъжност по часовниковата страна от президента нататък, но съвсем скоро пороят от министри, генерали и сенатори дойде в повече на Халдейн и той напълно изгуби нишката. Това, че се намираше в същата Кризисна стая, в която бяха разрешавали Кубинската ракетна криза, войните в Залива и още ред други събития от световна величина, почти му бе отнело способността да задържа вниманието си върху случващото се около него.

След като представянето им приключи, президентът каза:

— Събрах ви тук, за да обсъдим новото развитие по текущата криза. — Той погледна към секретаря по въпросите на националната сигурност, Андреа Хорн. — Доктор Хорн ще обясни нещата в детайли. Андреа…

Привлекателната жена от афроамерикански произход свали очилата от носа си и внимателно ги остави на масата пред себе си.

— Благодаря ви, господин президент — произнесе с отчетливия си изговор. — Както знаете, получихме втори ултиматум от Братството на Единната нация, чиято достоверност беше потвърдена от ЦРУ. Искат от нас да изтеглим войските си от всички територии, които те наричат „ислямски земи“, в рамките на три дни, или за да бъдем по-точни, искат да сме се изтеглили след шейсет часа.

— Когато прасетата полетят… — измърмори под носа си министър Уитакър.

Хорн му хвърли мимолетен поглед, но продължи, без да промени тона си:

— Генерал Фишър би могъл да навлезе в подробностите, но е повече от съмнително, че ще успеем да се вместим дори отчасти в толкова кратък период от време. Обаче дори и да се справим от материално-техническа гледна точка, изтеглянето на войските ни ще създаде силна дестабилизация — особено в Средния изток — която на този етап ми е трудно дори да си представя.

Катрин Томасон се наведе напред.

— Което ни води докъде, доктор Хорн? — попита тя.

Хорн кимна към нея, демонстрирайки далеч по-голяма търпимост към прекъсването, отколкото към това на Уитакър.

— Преди да преминем към този въпрос, госпожо министър, предлагам да изслушаме колегите от ЦРУ, които имат новини за нас. — Тя се обърна и вдигна ръка към края на масата: — Директор Дейли?

Джаксън Дейли също се наведе напред.

— Мисля, че заместник оперативен директор Алекс Клейтън е подготвил нещо за членовете на Комитета по държавната сигурност.

Клейтън се изправи и закопча догоре жилетката на костюма си.

— Благодаря.

Той отстъпи от стола си и се приближи до края на масата, заставайки вляво от Халдейн, достатъчно близо, за да може Ноа да долови скъпия му одеколон.

Агентът натисна бутона на дистанционното управление в ръката си и на екрана до него се появи същата карта на Сомалия, която бяха видели в кабинета му.

— Късно снощи научихме от оперативните си агенти в Северна Сомалия, че според тях най-после сме локализирали местонахождението на базата на Братството на Единната нация.

Около масата се надигна мърморене. Андреа Хорн почука по масата, за да въдвори тишина.

— Моля, продължете, господин Клейтън.

— Агентите ни са разговаряли с двама души, членове на местната милиция в град Харгейса. Независимо един от друг, мъжете са потвърдили съществуването на лагер, разположен на петнайсет километра северозападно от града.

Клейтън използва лазерен показалец, за да огради Харгейса на цветната карта. Той накара червената точка да се премести диагонално нагоре от града.

— Тук, в подножието на планините Каркар, се намира изоставен военен комплекс, който включва и една стара болница. Информаторите ни твърдят, че преди пет или шест седмици неколцина мъже от арабски произход са започнали да прехвърлят оборудване и продоволствия в базата. Самите информатори са работили като шофьори и охранители по време на операцията, но никога не са били допуснати на по-малко от километър от лагера. Предположили са, че базата ще бъде използвана за трафик на наркотици.

— Защо? — попита Тед Харт, като изщрака с писалката си, сякаш държеше в ръка запалка.

— Като начало — обясни Клейтън, — няма друга причина, поради която някой би желал да поддържа лагер на толкова отдалечено място. Не и законна, ако трябва да бъдем точни. Използвали са подобни камиони и са се придвижвали по същия маршрут от Могадишу, както и контрабандистите, но имаме основание да смятаме, че действията им са били преднамерен опит да заблудят сателитите ни. Но най-сигурното доказателство е, че един от шофьорите е надникнал под платнището на камиона. Вътре е имало клетки за животни и лабораторно оборудване, за които предположил, че са част от екипировка за производство на наркотици. Няколко от сандъците са били маркирани като пристигащи от Алжир. А ни е известно, че горе-долу по същото време от Алжир изчезна пратка с високотехнологично лабораторно оборудване.

Клейтън натисна бутона още веднъж и картата на Сомалия се замени от топографско изображение, което заприлича на Халдейн на сателитна снимка на района.

— Вече анализирахме сателитните фотографии — продължи агентът, отново натисна бутона и хаотичните точки над сухата савана се замениха с ясно отличими очертания на черен път и сграда. Той продължи да натиска бутона на дистанционното управление. Картината още веднъж се приближи, позволявайки на сградата да изпълни целия екран. Зад нея бяха паркирани два камиона и четири джипа. Отпред имаше двама души. На снимката се виждаха само върховете на главите им, но беше ясно, че мъжете носят униформи и са преметнали оръжие през рамената си. — Планината защитава лагера от север и запад. От останалите посоки се охранява от тежковъоръжени войници и ограждения. — Екранът изобрази поредица от снимки на зони с бодлива тел и караулки, пръснати нагъсто из терена. На други от фотографиите се виждаха застанали на пост мъже с оръжия в ръцете.

Тед Харт се покашля.

— Алекс, откъде си сигурен, че това, което виждаме, не е просто център за някакъв друг вид незаконни операции? Наркотрафиканти, контрабандисти и така нататък?

Клейтън кимна с разбиране.

— Защото, господин министър, според сведенията на информаторите ни, мъжете там до един са бивши египетски войници и до един отдадени на вярата си мюсюлмани, които се молят върху килимчетата си по пет пъти на ден. — Като непосредствено доказателство Клейтън натисна бутона на дистанционното и на екрана се появи войник, коленичил върху молитвено килимче. — Което не се връзва с типичния образ на наркотрафиканта. Също така спорадичните им движения из района по никакъв начин не навеждат на мисълта за организирана дистрибуция на опиати. Чисто и просто не превозват нищо чак толкова важно. — Той замълча, след което се поправи: — Като оставим настрана заразените терористи.

Клейтън изключи екрана.

— Всички парчета си идват на мястото. — Той започна да изброява на пръсти: — Липсващото лабораторно оборудване от Алжир. Египетските войници в Сомалия. Силно укрепената болнична лаборатория в подножието на планините. — Той кимна уверено. — Дами и господа, представям ви леговището на Братството на Единната нация.

— Сигурни ли сме обаче, че всички терористи все още са там? — попита с обезоръжаваща усмивка министър Томасон.

Самоувереността на Клейтън леко се изпари.

— Всички ли, мадам? — Той поклати глава. — Няма начин да бъдем сигурни в това.

Андреа Хорн се изправи.

— Ако изобщо възнамеряваме да се възползваме от тези разузнавателни данни, трябва да действаме незабавно. Всяка изгубена секунда носи излишен риск — произнесе тя, като отново сложи очилата си, макар да нямаше какво да чете. — Бих желала да дам думата на генерал Фишър, който ще сподели с нас възможните алтернативи във военно отношение.

До този момент, бе забелязал Халдейн, армейският генерал и председател на Съвместни операции с побелели коси и множество декорации на гърдите, бе стоял напълно неподвижен, заслушан в течащата дискусия. Сега генералът се изправи без бързане. Беше не по-висок от метър и шейсет и пет.

— Е, хора — заяви той със силно провлаченото си тексаско произношение, — разполагахме само с около час, за да скалъпим оперативен план, така че ще ви помоля да ми простите, ако презентацията ни не е толкова изпипана, колкото на нашите добри познайници от ЦРУ. — Той се обърна към един от другите генерали на масата. — Генерал Озбърн, ще бъдете ли така добър да ми подадете щракалката? Благодаря ви, сър.

Клейтън предаде дистанционното управление по веригата, докато то се озова в ръцете на генерал Озбърн. Той натисна няколко пъти бутона, докато на екрана се появи карта, изобразяваща Източна Африка, Средния изток и Индийския океан помежду им.

Генерал Фишър насочи късия си пръст към картата.

— Най-лесната възможност би била въздушен удар по свърталището, но доколкото разбираме, визуалното потвърждение в случая е от ключово значение. — Той се изкиска. — Не е лесно да преброиш правилно избитите терористи и микроорганизми, след като си сринал върху главите им покрива на бункера… Така въпросът в крайна сметка е: как да стоварим специалните части на място със светкавична бързина? Генерал Озбърн… — Във водите на Индийския океан се появиха два обърнати наопаки V-образни символа. — В този момент в района имаме два самолетоносача, „Линкълн“ и „Айзенхауер“. По специално „Айзенхауер“ е на един хвърлей разстояние от бреговете на Сомалия.

Въпреки че Халдейн хранеше някои здравословни подозрения към всички военни като цяло, нямаше как да не изпита симпатия към генерала с приятен глас, който въобще не се връзваше с представата му за бездушната машина за убиване, която бе очаквал да заговори. Откри, че презентацията на Фишър му действа странно успокояващо, главно поради неочакваното откритие, че нацията не е толкова беззащитна, колкото му се бе струвало.

— Имаме база и в Йемен, извън Аден, точно в края на Арабския полуостров. — Фишър бе поставил ударение на всяка сричка в думата „полуостров“. — Оттам сме на по-малко от петстотин километра от крайната цел. А като заговорихме за това какви големи късметлии сме, елитните ни части „Делта“ случайно също се намират наоколо. Ще ги прехвърлим през Аденския залив за нула време. С помощта на изтребителите F16 ще прикрием десантния самолет и придружаващите хеликоптери. Останалите в щаба са съгласни с мен, че това е най-добрият вариант. Всъщност единственият… Генерале…

Появи се пунктирана линия, която започваше от Йемен, извиваше се през Аденския залив, врязваше се на няколко километра в континента над планините Каркар и достигаше непосредствено до Харгейса.

Нисичкият белокос генерал отново разклати пръст към картата.

— Западно от Харгейса има летище, което ще осигурим като начало, за да започнем доставки на провизии и наземни части. Само че — наблегна провлачено — не можем да си позволим да изпуснем дори и един инфектиран терорист да се измъкне незабелязано от базата. Така че първоначалното нападение трябва да бъде извършено безшумно и с невероятна експедитивност. Генерале…

Фишър почака, докато картата се сменяше с далеч по-детайлна снимка, фокусирана върху сградата на болницата. Около базата се появи червена пунктирана линия.

— Въздушните части и самолетоносачите ще прочистят петкилометров безопасен радиус около базата. — Южно и западно от лагера изникнаха няколко червени хикса. — За целта ще стоварим авангард от парашутисти, които да се окопаят на позиции. Откъм летището на запад ще пристигне и останалото, с което разполагаме — армейските рейнджъри, частите „Делта“ и инженерните отряди. Щом се съберат, ще дадем началото на трираменна атака откъм изток, запад и юг. — Устните на стареца се разтеглиха в щастлива усмивка. — Нарекохме я операция „Антисептик“.

— За колко души говорим? — попита остро министър Уитакър.

— В операцията ще участват 200 парашутиста, 800 души от наземните части и приблизително 150 въздушни машини.

— А за колко време възнамерявате да превземете базата? — попита още по-настоятелно Уитакър.

Фишър кимна.

— От момента, в който напуснем Йемен, до края на операцията, деветдесет минути. Но не по-малко от час и двайсет.

Президентът се наведе през масата.

— Кога ще бъдете готови, генерале?

— Можем да бъдем готови до дванайсет часа, сър, което приблизително прави 02:00 часа в Сомалия.

В този момент заговори един от сенаторите, чието име по някакъв начин бе успяло да убегне на Халдейн:

— Ами ако все пак един или двама от терористите успеят да се измъкнат от убежището?

— Както вече споменах, сенаторе — отговори Фишър, — достатъчно е нещо да помръдне в пустинята, за да научим за случилото се. Всички без допуск до територията в района около лагера ще бъдат неутрализирани.

Министър Томасон докосна устни с крайчето на писалката си.

— Генерал Фишър, планът ви е изключително добре обмислен. — Тя се усмихна насърчително. — Но не покрива доста голямата вероятност някой от терористите вече да е напуснал базата с вируса.

Фишър се обърна към съветника по въпросите на държавната сигурност Хорн и сви рамене.

— Уместна забележка, госпожо министър — кимна Хорн. — Точно поради тази причина поканихме на тази среща нашите експерти по въпросите на контрабиотероризма. — Тя погледна към Гуен. — Доктор Савард, бихте ли изложили накратко състоянието на готовността ни в случай на биотерористично нападение.

Савард кимна и се изправи.

— Вече сме пуснали в действие Плана за спешно реагиране в случай на биологична атака, ПСРСБА, във всеки градски център. — След което с увереността, която Халдейн бе навикнал да очаква от нея, Гуен изложи подробностите на плана пред КДС, наблягайки на готовността на страната да се изправи срещу огромен брой жертви, както и на възможността за недостиг на ресурси, в случай че вирусът успее да се разпространи сред здравните работници. Направи пауза, колкото да си поеме дълбоко въздух, след което продължи, поглеждайки право към президента: — Имаме един потенциален успешен пробив. Разполагаме с експериментално лекарство, което изглежда изключително обещаващо в ранните опити в борбата срещу вируса Гансу. Дори и в този момент се вземат мерки за начало на масовото му производство. До седмица ще разполагаме с разумни количества от него на склад.

— Сигурни ли сте, че това лекарство ще свърши работа? — попита Томасон.

— Не, не сме, госпожо министър — отговори, без да трепне Гуен.

Хорн погледна Ноа и се намръщи насмешливо.

— Доктор Халдейн, имате ли да добавите нещо?

Той преглътна.

— Мисля, че доктор Савард и нейният екип са постигнали чудеса в подготовката на страната, както и всъщност би следвало да се очаква от тях. — Той сви рамене. — Освен това ми се струва, че CNN заслужава адмирации в работата си по изкарването на акъла на повечето американци.

Разнесоха се нестройни смехове.

— Конкретно в този случай страхът е на наша страна, понеже ще ни помогне да задържим хората зад заключените им врати, а това сериозно ще намали размерите на разпространението на вируса. — Халдейн погледна надолу към масата. — Но без да сме наясно с броя и похватите на тази „армия от мъченици“, няма как да предугадим какво има да се случва. И въпреки най-добронамерените ни усилия, крайният брой на жертвите може да се окаже катастрофален.

Гуен се намеси:

— Господин президент, има още една мярка за сигурност, която е добре да обмислим. — Тя погледна към шефа си, Тед Харт, който кимна в знак на одобрение. — Ако операцията не приключи според очакваното, смятам, че трябва временно да бъде издадено нареждане за прекратяване на всички полети във и извън Съединените щати, както беше направено след 11 септември. Същото се отнася за пристанищата и границите.

— За всички пътуващи? — попита президентът, без да изглежда изненадан от предложението.

— За всички с изключение на държавните служители — отговори Савард.

— Също така съм на мнение, че трябва да убедим канадците да направят същото — вметна Тед Харт. — Както е известно на всички, по-голямата част от шест хиляди и петстотин километровата ни граница с Канада е незащитена, така че помощта им може да се окаже неоценима.

Президентът кимна.

— Ще говоря с премиер-министъра.

Министър Томасон издигна писалката пред себе си, за да привлече вниманието на президента.

— Сър, на теория всичко изглежда просто чудесно, но ако дори само една подробност от операция „Антисептик“ не премине спорен плана, рискуваме да навлечем над страната нападение с невиждани досега размери.

Президентът остана задълго загледан в нея, преди най-после да отговори:

— Катрин, не сме провокирали никого. — Той сведе очи към масата и тонът на гласа му спадна с една октава: — От сърце и душа вярвам, че тези терористи просто си търсят извинение, за да ни атакуват.

Около масата започнаха да кимат и се разнесе мърморене.

— Не изказвам несъгласие — отвърна Томасон. — Но поне на мен ми се струва, че имаме още една възможност.

— Която е? — попита Уитакър.

— Ултиматумът изтича чак след два дни. Защо в следващите двадесет и четири часа не разузнаем допълнително положението в околностите на базата? Нищо не ни пречи да контролираме кой влиза и кой излиза от нея. И междувременно ще имаме още малко време, за да разберем със сигурност дали лагерът наистина е на Братството, или не. Както и да се уверим, че все още са там. До утре ще бъдем още по-добре подготвени, за да дадем начало на нападението.

Халдейн откри, че е започнал да кима заедно с неколцина от останалите.

— Съмнявам се, че в следващите двадесет и четири часа ще научим нещо повече, отколкото вече знаем — изръмжа Уитакър и удари по масата с юмрук. — Онова обаче, което твърде вероятно ще изгубим за това време, е единственото си предимство — елементът на изненадата.

Генерал Фишър се усмихна благо на Томасон.

— Налага се да се съглася с господин Уитакър. Ако изчакаме до утре, е твърде вероятно да открием, че затваряме вратата на хамбара след като конете са успели да препуснат навън.

— В случай че и без друго вече не са го направили — произнесе тихо тя.

Хората около масата бяха престанали да се движат, сякаш изведнъж осъзнали, че няма смисъл повече да обсъждат въпроса. Само един от тях можеше да вземе крайното решение.

Халдейн, както и всички присъстващи, обърна очи към президента.