Саманта Веран
Седем писма от Париж (6)

Писмо второ

Париж, 30 юли 1989 г.

Господарке моя, сладка Саманта,

Твоят френски сувенир изпитва остра нужда от теб. Всичко в мен изпитва нужда от теб. Толкова много искам да споделя времето си с теб и това писмо представлява връзката между нас. Стоя пред листа хартия, все едно съм застанал пред теб — разговарям с теб, но за съжаление, не можем да се докоснем и целунем. Всеки път, когато излизам от апартамента си, се питам дали няма да ми звъннеш от Ница, а аз да изпусна обаждането ти. Това чувство е много неприятно.

Ако беше останала само още няколко дни, щях да ти покажа невероятните френски замъци и Нормандия — спомен за твоите сънародници, патриотите, които дойдоха тук преди четирийсет и пет години и загинаха по нейните брегове. Много ми се иска да можех да ти покажа Париж и Франция през очите на един французин, да те накарам да разбереш нашия начин на живот, който не се състои само в бутилката вино и хляба, мушнати под мишница. Искам чрез опознаването на Франция да опознаеш и самия мен. Животът на всеки французин е тясно свързан с историята на неговия народ.

Сам, искам да знаеш, че се чувствам като хлапе, което пише писмо на първото си гадже. В живота си съм познавал много момичета, но малко са тези, които съм харесвал, да не говорим — обичал. Не си мисли, че имам, както казваме ние, французите, „захарно сърце“ и се влюбвам във всяко момиче, което срещна. Това изобщо не ми е присъщо. Но е толкова прекрасно да обичаш някого, да споделяш мислите си с него, да живееш за него. Животът е прекрасен.

Понякога много странни неща връхлитат живота ти като ураган и го променят. Не знаеш как и защо, но просто така се случва. Обичам да пиша, когато сърцето ми бие с всяка дума.

Аз съм момче, израсло край морето, топлено от слънцето на Прованс, но твоята топлина е много по-силна и кара кръвта ми да кипи във всяка част от тялото ми. Разумът ми, обикновено хладен и спокоен, гори така, че не мога сам да позная себе си. Ти си вещица, избягала от Салем, нали така?

Саманта, повярвай на думите ми, когато ти казах, че се чувствам толкова добре с теб, толкова обичан в прегръдките ти. Нежността ти към мен ми показа, че сме в пълна хармония.

Нашето приключение не е просто среща между туристка и непознат младеж в столицата на чужда държава. Това не беше целта ми от самото начало. Ти си Сам, която аз високо ценя. Надявам се, че и ти споделяш чувствата ми. Искам да потъна в сините ти очи и да се загубя там за много дълго време.

Avec amour et désir,

Жан — Люк