Питър Суонсън
Момичето с часовник вместо сърце (8)

Глава 7

Само след миг Джордж каза:

— Има някакъв тип, който се представя за Дони Дженкс. Вчера се запознах с него.

— Как изглеждаше?

Джордж го описа.

— Не ми се струва познат. Вероятно е някой от приятелчетата на Джейн, който се опитва да те сплаши, за да й направиш услугата.

— Не разбирам нищо. Именно заради него тя реши да върне парите.

Маклийн сви устни и отново притисна горната част на носа си.

— Тя ли ти каза така?

Джордж му разказа каквото знаеше — за заплахите на оня тип към Лиана, за това, че я е следил, откакто напуснала Атланта.

— Явно той знае достатъчно за вас, за да разбере, че сте наел човек на име Дони Дженкс, който да върне парите, и затова използва същото име.

— Така или иначе, проблемът не е мой. — Маклийн щракна с пръсти, сякаш да сложи край на този разговор. — Ако някой наемник иска да преследва Джейн, няма да си наруша съня. Но нещо ме кара да си мисля, че зад това стои самата тя. Не знам защо, но е в нейния стил.

— Получихте си парите — каза Джордж и се размърда на мястото си. Беше готов да си тръгне. Внезапно му хрумна, че дребният убиец, който се подвизаваше под името Дони Дженкс, най-вероятно е служител на Маклийн, за който той нямаше намерение да си признае. Някой, на когото плащаше под масата. Маклийн беше най-лошият тип мръсник, от онези, които се преструват, че не са такива.

Сякаш прочел мислите на Джордж, Маклийн се премести малко по-навътре на канапето, вдигна ръка и каза:

— Виж какво, нека ти направя една безплатна услуга. Да ти разкажа моята история за Джейн. Вероятно няма да промениш мнението си за нея, но лично аз ще се почувствам по-добре. — Погледна часовника си, тежичко парче метал, което висеше хлабаво на тънката му китка.

Джордж сви рамене.

Маклийн се премести малко по-навътре.

— Както навярно знаеш, имам известно количество пари на мое име. Не са парите, които бих изкарал, ако притежавах Уолмарт, но не са и малко. Имал съм две съпруги. Първата умря от еклампсия, след като роди единствената ми дъщеря. Това беше преди трийсет и седем години. Името й беше Ребека и имаше черна коса и сини очи. Гарвановочерна коса и очи от най-бледия вид на синьото, ако можеш да си го представиш. Беше като поема, най-красивата жена, която бях виждал. Запознах се с нея на някакво голф игрище в един съботен следобед в Джорджия. Играеше голф доста добре. В днешно време би била професионален играч и една от най-добрите дами, играещи голф в страната, но тогава беше просто щастлива да е моя съпруга. След смъртта й мислех, че няма да се съвзема, но не стана така. Преди петнайсет години, на една благотворителна вечер тук, в Бостън, срещнах Тереза. Също като първата ми съпруга, и тя беше с много тъмна коса и много сини очи. И също като първата ми съпруга ще умре преди мен. Умира в момента в тази къща. Съвсем възможно е да умре в следващите няколко дни, не седмици. Каква според теб е вероятността да съм имал две съпруги, които толкова да си приличат, и да имат и двете толкова жестока съдба? Не отговаряй. Това е риторичен въпрос. Отговорът, че и двете умират млади, си е просто шибан късмет, но всеки психолог, достоен за своя почасов хонорар, ще ти каже, че двете са си приличали толкова, защото мен ме привличат именно жени с черна коса и сини очи.

Той замълча, загледан в Джордж, предизвиквайки го да прекъсне разказа му. Джордж не каза нищо.

— Което ни довежда до Джейн Бърн — продължи той и след като произнесе името й, се изкашля два пъти. — Дамата, от която се интересуваш ти. Истинското й име не е Джейн, естествено, но това е всичко, което знам. Запознах се с нея в курорта „Кокъл Бей“ в Барбадос. Бях там във връзка с бизнеса си, а тя работеше на рецепцията на хотела. Докато ме регистрираше, забелязах, че също като Ребека и Тереза имаше много тъмна коса, почти черна, и много сини очи. И не само това, а беше и със същата прическа като на първата ми съпруга. Дълга до раменете и леко подгъната накрая.

Маклийн показа с ръка как е извита косата й. Беше дамски жест, непривичен за мъжага като него.

— Знам, че всичко старо става пак ново и че старите прически се връщат, но тя наистина ми напомни за първата ми съпруга. Не че по онова време подозирах нещо. Не, разбира се, защо да го правя, но си спомням, че си помислих, че съм видял точно копие на първата ми съпруга, и без да обиждам Тереза… — Маклийн отправи поглед към тавана, когато спомена името й, — но в този момент бях срещнал втората най-красива жена, която някога бях виждал. Същата вечер си пиех питието в един от баровете на курорта с някакъв мой служител, когато Джейн влезе, седна на бара и си взе чаша вино. Предположих, че е краят на смяната й и още не й се прибира у дома. Тя не погледна в моята посока, но — и вината е изцяло моя — аз отидох при нея и се представих. Казах си, че просто искам да споделя с нея, че много ми напомня за покойната ми съпруга и че самото й присъствие е стоплило сърцето на един старец. Щях да снема този товар от гърдите си, а после да се върна обратно на моята маса и да я оставя на спокойствие. Но тя се оказа приказлива, зададе ми въпроси за живота ми, за работата ми. Била в Барбадос от година и вече й омръзнало, но обожавала климата и харесвала хората. Разговаряхме до около два-три през нощта. Живеела в жилищна сграда на около два-три километра край брега и аз я изпратих пеша до дома й. Не флиртуваше, не точно, но явно се интересуваше от мен. Да си кажа истината, реших, че иска да я наема на работа в моята фирма и че в мен вижда начин да си тръгне от Барбадос.

Останах в курорта още три дена и всяка вечер си пиех питието с Джейн. Последната вечер я изпратих до тях и й дадох една от моите служебни визитки, като й казах, че ако се интересува от работа, мога да й намеря нещо в администрацията на моята компания. Помня, че тя ми се изсмя и каза: „Мислиш, че съм си пила питието с теб, защото си търся работа?“. Отговорих й, че ми е минало през ума, и я попитах защо се интересува от мен. Е, тя ме целуна и Бог да ми го прости, аз също я целунах. Няма да ми повярваш, но бях имал две съпруги, плюс една сериозна приятелка в гимназията и сериозна приятелка в колежа, и никога не бях изневерявал на нито една от тях. Това е самата истина.

Той се загледа в Джордж, сякаш го предизвикваше да му възрази. Джордж се почеса по лакътя.

— Е, няма защо да научаваш подробности за последвалото, но започнах да ходя в Барбадос всеки път когато ми се удадеше случай и съвсем скоро казах на Джейн, че имам нужда да е по-близо до мен от тези четири часа полет, и тя се съгласи да дойде в Атланта и да работи като моя лична асистентка. Това беше преди няколко години. Тереза ходеше всяка седмица на различен лекар и всеки ни казваше нещо различно, а през цялото това време аз уреждах апартамент за Джейн в Атланта. Чувствах се доста противно заради всичко, но не толкова зле, колкото се чувствам сега. Няма да твърдя, че Джейн ми е направила магия, но беше почти същото. Не можех да й се наситя. Никога преди не се бях чувствал така.

Маклийн потърка врата си и за секунда Джордж помисли, че може да стане и да излезе от стаята, но той продължи:

— Беше съвсем ясно, че Тереза е на път да умре и нито за момент не се съмнявах, че след известен период на приличие ще поискам Джейн да ми стане съпруга. Изглеждаше съвсем естествено. И тогава се случиха две неща. — Маклийн вдигна два пръста, сякаш правеше презентация. — Първо, един от висшите служители във фирмата ми дойде при мен и сподели, че една вечер работил до късно и когато отишъл да провери дали съм в кабинета си, заварил Джейн да рови в шкафа с документите ми. Каза ми, че иначе не би се усъмнил, но видял, че била извадила изцяло едното чекмедже и опипвала с ръка шкафа, сякаш търсела нещо скрито, може би плик или нещо друго, залепено отвътре на стените му. И точно в това е проблемът. Аз всъщност наистина бях сложил в един шкаф в кабинета комбинацията на сейфа ми. Обикновено не го използвам, защото всички номера са ей тук… — Маклийн потупа дясното си слепоочие — … но за по-сигурно съм ги записал върху плик, който съм залепил отвътре в един от шкафовете. Нямам спомен да съм казвал някога на Джейн, че крия секретни неща като това, може и да съм го споменавал. Не знаех какво да мисля. Работата беше там, че ако Джейн наистина искаше комбинацията за сейфа, щях на драго сърце да й я дам. Но имаше и друго. Една нощ останах в апартамента на Джейн, а тя трябваше да излезе за нещо. Няма да се преструвам, че не съм се ровил, но се случи така, че седях пред бюрото й, гледах компютъра й и реших да прегледам чекмеджето на бюрото. В него нямаше кой знае какво, но имаше няколко снимки, включително няколко от Барбадос. Разбрах, че са от Барбадос, защото беше снимана точно пред „Кокъл Бей“. Реших, че навярно са стари, защото (а) бяха истински снимки, а не от компютър и (б) Джейн имаше дълга коса — руса, на кичури. Това напълно променяше вида й. Поразгледах снимката, а върху нея имаше от ония печати с датата, от които научаваш кога е направена. Снимката беше направена месец преди да отида в Барбадос, само един месец преди да се запозная с Джейн. И изведнъж всичко си дойде на мястото. Джейн е знаела, че имам много пари и че съм направил резервация за „Кокъл Бей“, и навярно е проверила за мен или е погледнала в Гугъл и е установила, че съм имал две съпруги. Сигурен съм, че е видяла техни снимки и е променила косата си така, че да прилича на първата ми жена. Всичко това, разбира се, не можех да докажа в съда, нито пък съм го искал. Но се почувствах като истински глупак. Тогава не казах нищо на Джейн, но и аз я проверих. Наех… един човек да проучи биографията й и той не намери абсолютно нищо. И не просто нищо лошо, а съвсем нищо. Нямаше такава Джейн Бърн. Лица с такова име имаше, разбира се, но никоя от тях не беше жената, която познавах. Нямаше минало, нищо, което да показва, че наистина е съществувала.

Той отново направи пауза и Джордж попита:

— И какво направихте?

— Не отидох при нея с всичките си подозрения, защото… защото не знам… но й казах, че времето, прекарано с Тереза… това, че Тереза умира… ме е накарало да променя решението си за връзката си с нея и че искам тя да приключи. Джейн обаче беше наясно, че аз знам, и видях очите й да излъчват нещо, сякаш нямаше защо да се преструва вече. Каза ми, че ще излезе от живота ми и аз наивно реших да не я отпращам от офиса с охрана още тогава. Казах й, че може да остане, докато измисли как да постъпи оттук нататък. Е, останалото го знаеш. Тя открадна половин милион долара от мен и изчезна. Можех почти да й простя и да оставя нещата така — не бяха чак толкова много пари, — но си спомних отново онази черна коса и онези сини очи и колко много ми напомняше за съпругата ми, когато я видях за пръв път.

Маклийн шумно си пое въздух през носа.

— С две думи, кучката ме беше изиграла от самото начало. — Когато изруга, от устата му излетя тънка струя слюнка.

— И затова наехте Дженкс.

Маклийн вдигна поглед и присвитите му очи засвяткаха.

— Да, помолих Ди Джей да се заеме с това, но не аз изпратих оня дребен главорез след нея. Знам, че това си мислиш.

— Не знам какво да мисля — отвърна Джордж. — Нека се споразумеем, че след като върнах парите, сделката приключва. Вие ще отмените това, което трябва да отмените, и ще оставите Джейн да продължи живота си.

Маклийн отново пое шумно въздух, сякаш опитваше да спре носа си да тече. Изведнъж Джордж се зачуди дали този самоуверен на вид човек не се разпада по шевовете. Слабото му тяло и стоманените очи внезапно му се сториха резултат от скръб, а не здраве.

— Ще кажа на Ди Джей да спре да я търси, но аз искам да видя Джейн лично, само веднъж, лице в лице. Тя ми взе парите и сега изпраща теб да върнеш част от тях, а това не е добре. Не искам да я наранявам, но наистина искам да я видя. Ще й кажеш ли?

— Ще й кажа, но не знам дали ще се съгласи. Не мога да обещавам вместо нея. Тя наистина ми поръча да ви кажа, че съжалява. Не знам дали това ще помогне.

— Просто й кажи, че искам да я видя и искам да чуя това извинение лице в лице. Не може вечно да се крие. Имам начини да открия коя е всъщност. Тя го знае. А сега трябва да си вървиш. Днес прекарах достатъчно време далеч от жена си. — Маклийн стана.

Джордж също стана и го погледна. Застанал прав, Маклийн изглеждаше още по-дребен и някак смален. Джордж трябваше да си наложи да не изрича и да не прави обичайните неща, които човек казва при ново запознанство. Той нито протегна ръка, нито изрази съчувствие заради съпругата му. За този пропуск Джордж се замисли по-късно, но единствено заради случилото се с Маклийн малко след като си беше тръгнал.

— Ще се оправя сам — каза Джордж и тръгна към вратата, за да се окаже обратно в ослепително бялото фоайе. Доналд Дженкс, или Ди Джей, се беше облегнал на стената и гледаше телефона си. Той хвърли бегъл поглед към Джордж и Джордж му кимна, но продължи да върви, а звукът от обувките му отекваше, докато се отправяше към вратата, за да излезе в горещия следобед. Главата му се замая от внезапната ярка светлина на деня и пред очите му заплуваха малки сини точици. Имаше усещането, че току-що се е събудил от прекалено дълбока следобедна дрямка.

Джордж постоя за момент, преди да се запъти към колата си, като забеляза, че огромният ван вече не е паркиран пред къщата. Навярно си бяха свършили работата, прибрали си бяха багажа и си бяха тръгнали. Без тях светът извън дома на Маклийн изглеждаше призрачно тих. През гъстите клони на дърветата не се виждаха други къщи. Единствените звуци идваха от непрестанното свирене на щурците в прекалено горещия августовски следобед.