Кристин Хана
Алеята на светулките (9)

Глава 8

В края на втората си година в университета Тъли не се съмняваше, че Чад Уайли знае коя е. Беше се записала за два от неговите класове. Телевизионна журналистика I и II. Знаеше всяка дума от лекциите му, изпълняваше всичко, което поискаше от нея.

Проблемът беше в това, че той като че ли не разпознаваше таланта й. Цялата минала седмица бяха прекарали в четене на новините от механизма, бавно разгръщащ написания с едри букви текст пред очите на водещия. Всеки път, когато приключеше, тя веднага вдигаше поглед към него, но той не отделяше очи от бележките си. По-скоро правеше няколко критични забележки, като че ли това му доставяше особена радост, и извикваше:

— Следващият.

Ден след ден, седмица след седмица, час след час, Тъли чакаше той да признае очевидния й талант, да каже: „Готова си за университетската телевизия.“ Беше първата седмица на май. Оставаха още шест седмици до края на втори курс, а тя продължаваше да чака.

Много неща в живота й се бяха променили през последните две години. Беше подстригала косата си и я носеше на бретон. Неин идол сега беше Джесика Савич. Осемдесетте години бяха стихията на Тъли — ярък грим, блестящи материи и подплънки на раменете. Хората я забелязваха, където и да отидеше.

С изключение, разбира се, на Чад Уайли.

Но това щеше да се промени. Този път Тъли беше сигурна. Миналата седмица най-после беше спечелила достатъчно гласове, за да кандидатства за лятна работа в университетската телевизия. Беше станала в шест сутринта, за да се появи името й първо в списъка с кандидатите. Когато й бяха възложили четенето на материала, беше отишла в стаята си и се беше упражнявала безкрайно, опитвайки десетки различни тонове, докато накрая беше намерила този, който идеално предаваше духа на новината. Вчера беше спечелила прослушването. Сега най-после беше дошъл моментът да разбере каква позиция бе спечелила.

— Как изглеждам?

Кейт не вдигна поглед от романа, който четеше.

— Страхотно.

Тъли изпита раздразнение, което напоследък често й се случваше. Понякога просто поглеждаше Кейт и усещаше как кръвното й налягане се покачва. Едва се сдържаше да не закрещи.

Проблемът беше любовта. Цялата им първа година в университета Кейт беше въздишала по зле подстригания Бранд. Когато най-после излязоха на среща, Бранд се оказа разочарование, което бързо свърши. Но Кейт като че ли не страдаше. През по-голямата част от втората година излиза с Тед, който, предполагаше се, я обичаше, а после с Ерик, който със сигурност не я обичаше. Ходеше на парти след парти и макар че никога не се влюби в някое от момчетата, с които излизаше — и определено не правеше секс с тях — говореше за тях безспирно. Напоследък като че ли всяко нейно изречение започваше с името на момче.

И което бе дори още по-лошо, тя вече рядко говореше за плана им да станат репортери. Изглеждаше щастлива да присъства и на други лекции. Всеки път, когато някое момиче се сгодеше, Кейт се втурваше, за да бъде част от тълпата, която се дивеше на пръстена.

На Тъли й беше дошло до гуша. Тя продължаваше да пише репортажи, които училищният вестник не публикуваше, и да виси край университетската телевизионна станция, където никой не й обръщаше внимание. И когато имаше нужда от приятелката си, за да понесе провалите, Кейт бъбреше за последната си среща.

— Но ти дори не ме погледна.

— Няма нужда.

— Не знаеш колко е важно това за мен.

Кейт най-после вдигна поглед.

— Упражняваш се с репортажа вече цели две седмици. Чух те да четеш дори когато станах посред нощ, за да отида до тоалетната. Повярвай ми, знам колко е важно за теб.

— Защо тогава си така равнодушна?

— Не съм равнодушна. Знам, че ще получиш работата.

Тъли се усмихна.

— Да, нали?

— Разбира се. Дяволски добра си. Ще бъдеш първата второкурсничка, която ще бъде излъчена в ефир.

— Професор Уайли ще трябва да признае таланта ми този път. — Тъли грабна раницата си и я преметна през рамо. — Искаш ли да дойдеш с мен?

— Не мога. Ще се срещна с Джош в групата по театър.

— Добре, както искаш. — Тъли грабна слънчевите си очила и тръгна към вратата.

Вътрешният двор беше окъпан в слънчева светлина. Всички растения бяха разцъфтели, а тревата беше толкова гъста, че приличаше на зелено кадифе. Тъли закрачи уверено към сградата, където се помещаваше университетската телевизия. Стигнала пред нея, спря, за да приглади косата си, после влезе в тихия невзрачен коридор. Вляво от нея беше таблото с обявите, по което просто нямаше свободно място. „Търси се съквартирантка, само такава, която пуши трева“ беше първата, която привлече погледа й. Забеляза, че телефонният номер беше откъснат от долния край, докато тази до нея, която гласеше: „Търси се съквартирантка, добра християнка“ изглеждаше непокътната.

Вратата на стая 214 беше затворена. През прага не се процеждаше светлина. До нея имаше табло, на което пишеше:

ЛЯТНА РАБОТА, ПОЗИЦИИ

Новини — Стив Ландис

Прогноза за времето — Джейн Търнър

Маркетинг и връзки с обществеността — Гретхен Лобър

Спортни новини — Дан Блуто

Следобедна програма — Айлийн Хътън

Проучвания и проверка на фактите — Тъли Харт

Тъли изпита първо разочарование, после беше завладяна от гняв. Отвори рязко вратата и влезе в тъмното помещение, където никой не можеше да я види, като мърмореше под носа си:

— Чад Уайли, ти, загубен неудачнико. Няма да разпознаеш таланта дори да те стисне за топките…

— Предполагам, че говориш за мен.

Тя подскочи, като чу гласа му.

Той беше на по-малко от двайсет крачки от нея, застанал в сенките. Тъмната му коса бе дори по-рошава от обикновено и падаше безразборно върху раменете.

Приближи се до нея и леко прокара пръсти по облегалката на стола вдясно от него.

— Запитай ме защо няма да четеш вечерните новини и ще ти кажа.

— Не би могло да ме интересува по-малко.

— Нима? — Гледа я цяла дълга минута, без да се усмихва, после се отдалечи от нея. Тръгна по пътеката и се изкачи на сцената.

Тя можеше или да спаси гордостта си, или да рискува бъдещето си. Взе решение и забърза след него, той вече беше зад сцената.

— Добре… — Думата сякаш заседна в гърлото й. — Защо?

Той пристъпи към нея. Едва сега тя забеляза бръчките по лицето му. Слабата светлина подчертаваше всеки недостатък, всяка вдлъбнатина и белег по кожата му.

— Когато и да те видя, винаги си положила върховни грижи за косата, облеклото и грима си.

Сега вече наистина я гледаше. Тя също. Прозря през неугледната му външност и видя ясно изразената му костна структура, заради която някога бе така привлекателен. Но очите му привлякоха и задържаха вниманието й, те говореха на празнотата вътре в нея.

— Да. И?

— Знаеш, че си красива — каза той.

Никакво запъване, никакво отчаяние. Беше спокоен. За разлика от момчетата, които срещаше на партитата в университета или в билярдната зала, той не беше пил, нито отчаяно търсеше момиче.

— Но имам и талант.

— Може би някой ден.

Начинът, по който го каза, я ядоса. Тъкмо се канеше да направи някоя хаплива забележка, когато той скъси разстоянието между тях. Успя объркано да смотолеви:

— Какво… — И той я целуна.

При докосването на устните му, нежни, но твърди, тя усети как нещо изящно и деликатно разцъфва в нея, се разплака. Сигурно бе усетил вкуса на сълзите й, защото се отдръпна и смръщи вежди.

— Жена или момиче си, Тъли Харт?

Знаеше какво я пита. Колкото и да се опитваше да скрие невинността си, той я беше усетил.

— Жена — излъга тя, като само леко се запъна на първата буква. Сега разбра, само от една целувка, че каквото и да имаше да се знае за секса, изнасилването в гората не я беше научило на нищо от него. Не беше девствена, но състоянието й бе дори още по-лошо, защото бе спъвана от неприятните и мъчителни спомени. Сега, за първи път, с него, искаше още.

Но така се беше чувствала и с Пат в онази нощ.

Не. Това беше различно. Тя вече не беше отчаяното и самотно момиче, готово да влезе във всяка тъмна гора, за да бъде обичано.

Той я целуна отново и прошепна:

— Добре. — Този път целувката продължи по-дълго и се задълбочи. Нещо в нея се пробуди за живот, усети болезнена нужда от нещо повече. Когато бедрата му се притиснаха в нейните и запалиха огън между краката й, тя вече беше забравила напълно за страха.

— Искаш ли повече? — прошепна той.

— Да.

Той я взе на ръце и я занесе на стария диван до задната стена. Положи я върху неравната му повърхност и бавно започна да я съблича. Тя сякаш гледаше някъде отдалеч как сутиенът и бикините й паднаха на пода. А целувката му продължаваше и продължаваше, подклаждайки огъня в нея.

Когато и двамата бяха голи, той легна до нея и я взе в ръцете си. Пружините изскърцаха в протест.

— Никой не те е глезил, нали, Тъли?

Тя виждаше собственото си желание, отразено в очите му. И за първи път не се страхуваше в мъжките прегръдки.

— Това ли ще правиш? Ще ме глезиш?

Той отметна косата от очите й.

— Ще те науча на разни неща, Тъли. Нали това искаш от мен?

 

 

На Тъли й бяха необходими почти два часа, за да намери Кейт. Започна от залата, където се четяха лекциите по театър. След това мина през спалнята им, която, в четири часа в слънчевия майски ден, беше разбираемо празна. Провери в библиотеката, а после и в читалнята, откъдето студентите последна година я прогониха бързо. Канеше се да се откаже, когато се сети за пристройката.

Разбира се.

Прекоси тичешком вътрешния двор и отиде до малката двуетажна сграда с равния покрив — пристройката. — Където шестнайсет щастливи момичета от горните курсове се бяха преместили от централната сграда. Партитата се организираха основно тук, защото нямаше охрана и те бяха най-близо до реалния свят, в който щяха да се озоват след дипломирането си.

Отвори входната врата и извика името на Кейт. Някой й отговори:

— Мисля, че е на покрива.

Тъли изкачи стълбите. Видя отворен прозорец в една от задните стаи. Наведе се навън и погледна към покрива.

И видя Кейт, легнала по бански върху плажна хавлия, да чете роман с меки корици.

Тъли се покатери на перваза и оттам — на покрива, който всички наричаха „Черния плаж“.

— Хей — каза тя, — нека позная. Четеш любовен роман.

Кейт наклони глава и премигна на слънцето. Усмихна се.

— „Обещанието“ от Даниел Стийл. Тъжна история.

— Искаш ли да чуеш нещо истинско?

— Като че ли знаеш нещо за това? Не си била на среща, откакто дойдохме тук.

— Не е задължително да ходиш на срещи, за да правиш секс.

— С повечето хора е така.

— Аз не съм повечето хора. Знаеш го.

— Да — каза Кейт. — Като че ли трябва да повярвам, че си правила секс.

Тъли взе една от хавлиите, които винаги оставяха тук, и се излегна върху нея. Опитвайки се да не се усмихва, загледа синьото небе и каза:

— Три пъти, за да бъдем точни.

— Но ти щеше да провериш… — Кейт ахна и седна.

— Ще кажеш, че не трябва да правим секс с професорите. А аз мисля, че това е препоръчително. Но пак не трябва да казваш на никого.

— Правила си секс с Чад Уайли?

Тъли въздъхна замечтано.

— Беше страхотно, Кейт. Наистина.

— О! Какво правеше ти? Какво правеше той? Болеше ли? Беше ли те страх?

— В началото бях уплашена — каза Тъли тихо. — Мислех единствено за… ти знаеш… нощта с Пат. Мислех, че ще ми прилошее, но после той ме целуна.

— И?

— И… разтопих се. Съблече ме дори преди да се осъзная.

— Болеше ли?

— Да, но не като преди. — Тъли се изненада, че й е лесно да говори за нощта на изнасилването. Това бе вече далечен спомен — нещо лошо, което й се беше случило, когато беше още дете. Нежността на Чад й беше показала, че сексът не е непременно болка, че може да бъде красив. — След известно време ми беше удивително добре. Сега вече знам за какво говорят всичките онези статии в „Космополитън“.

— Той каза ли, че те обича?

Тъли се засмя, но не й беше така смешно, както й се искаше.

— Не.

— Е, това е добре.

— Защо? Не съм достатъчно добра някой да се влюби в мен? Любовта е за добрите католици като теб?

— Той е професор, Тъли.

— О, това ли? Не ми пука за тези неща. — Погледна приятелката си. — Мислех, че заради всичките тези романи ще кажеш, че случилото се с мен е вълшебно.

— Трябва да го видя — каза Кейт твърдо.

— Няма да излезем на двойна среща.

— Е, предполагам, тогава, че ще бъда третото колело.

Тъли се засмя.

— Кучка.

— Може би, но съм кучка, която иска да чуе повече подробности. Искам да знам всичко. Може ли да си водя записки?

 

 

Кейт слезе от автобуса и спря на тротоара, загледана в указанията, които държеше в ръка.

Минувачите бяха навсякъде около нея, някои дори я сръгаха с лакът. Тя изправи рамене и тръгна към вратата. Нямаше защо да се тревожи за тази среща — тревожеше се вече повече от месец и през цялото това време беше заядлива. Не беше лесно да накара Тъли да се съгласи за тази вечер.

Но накрая Кейт беше произнесла вълшебните слова: „Нямаш ли ми доверие?“ После всичко беше въпрос на организация.

И сега, в тази топла вечер, тя крачеше към сграда, която приличаше на механа, а мисията беше да предпази приятелката си да не направи най-голямата грешка в живота си.

„Да спи с професор.“

Наистина, какво добро би могло да произлезе от това?

Като влезе в „Последния изход“ на „Бруклин“, Кейт попадна в напълно непознат свят. Не беше виждала нищо подобно преди. Първото й впечатление беше за огромно пространство. Имаше сигурно седемдесет и пет маси — мраморни до стените, а в средата големи, груби и дървени. Централно място заемаха пианото и сцената. Вниманието й привлече плакатът на стената до пианото. На него пишеше: „Минавай спокойно през шума и суетнята и помни какъв мир можеш да намериш сред тишината.“

Не че тук имаше мир или тишина. Дори въздухът не достигаше.

Димът, гъст и сиво-синкав, се стелеше на талази и се събираше ниско под тавана. Всички стискаха цигари между пръстите си и те проблясваха, когато жестикулираха. В началото не видя нито една празна маса. Като че ли всички бяха заети от хора, които играеха шах или си гледаха на карти, или пък спореха за политика. Няколко души седяха на столове край стените и дрънкаха на китарите си.

Тя започна да заобикаля масите, за да стигне до ъгъла в задната част на помещението. През отворената врата се виждаше друго помещение, което бе запълнено от маси за пикник. Хората около тях пушеха и разговаряха.

Тъли седеше до масата в задната част, сгушена в сенчестия ъгъл. Като видя Кейт, стана и замаха с ръка.

Кейт мина покрай жена с цигара в уста, вдигна глава и тогава го видя.

Чад Уайли.

Въобще не беше такъв, какъвто тя очакваше. Седеше отпуснат на стола, протегнал напред единия си крак. Дори сред дима и сенките се виждаше колко е привлекателен. Не изглеждаше стар. Уморен може би, но по начин, който се харесваше. Беше като застаряваща рок звезда. Усмивката, с която я дари, започна да се разлива бавно по устните му, достигна очите му и в тях тя видя познание, което я изненада и я накара да изгуби ритъма на крачката си.

Той знаеше защо тя е тук — най-добрата приятелка, дошла да предотврати грешката.

— Ти сигурно си Чад — каза тя.

— А ти трябва да си Кейти.

Тя трепна, защото не очакваше той да използва галеното й име. Това й напомняше, че той също познава добре Тъли.

— Седни — каза Тъли. — Ще отида да доведа сервитьорката. — Изправи се и се отдалечи още преди Кейт да е успяла да реагира.

Кейт погледна Чад и той я погледна в отговор. Усмихна й се така, сякаш двамата споделяха тайна.

— Мястото е интересно — каза тя просто за да завърже разговор.

— Като механа, в която не сервират бира, е — каза той.

— В място като това можеш да забравиш кой си. Да станеш друг човек.

— Мислех, че такава промяна започва отвътре.

— Понякога. Понякога ти е наложена.

Очите му помръкнаха. Очевидно думите пораждаха емоции. Изведнъж тя се сети за бляскавата кариера, която той беше изгубил.

— Ще те уволнят, ако разберат за теб и Тъли, нали?

Той прибра крака си до тялото и изправи гръб.

— Ето каква била играта ти, значи. Обичам директността. Ще изгубя и тази кариера.

— Обичаш ли рисковете?

— Не.

— Спал ли си със студентките си и преди?

Той се засмя.

— Не.

— Защо, тогава?

Той погледна встрани, към Тъли, която беше до претъпкания бар и се опитваше да направи поръчка.

— Точно ти не би трябвало да задаваш този въпрос. Защо тя е твоя най-добра приятелка?

— Тя е специална.

— Точно така.

— Ами нейната кариера? Тя също ще бъде съсипана, ако се разбере, че е спала с теб. Ще кажат, че го е направила, за да изкара по-лесно дипломата си.

— Браво, Кейти. Трябва да се грижиш за нея. Тя има нужда от това. Тя е… уязвима, нашата Тъли.

Кейт не знаеше кое я ядоса повече — това, че нарече Тъли уязвима, или това, че каза „нашата Тъли“.

— Нея си я бива. Неслучайно я наричам Тропическа буря.

— Това е само привидно.

Кейт се облегна назад, изненадана.

— Ти всъщност се интересуваш от нея.

— По-скоро я съжалявам, предполагам. Какво ще й кажеш?

— За кое?

— Дойде тук, за да намериш начин да я убедиш да не се вижда повече с мен, нали? Със сигурност можеш да й кажеш, че съм прекалено стар за нея. Винаги можеш да спечелиш и с версията за професора и студентката. И ако искаш да знаеш, пия прекалено много.

— Искаш да й кажа тези неща?

Той я погледна.

— Не. Не искам да й казваш тези неща.

Към микрофона пристъпи млад човек с дълга рошава коса и одърпани панталони. Представи се като Кени Горлик и започна да свири на саксофон. Джаз мелодията беше много романтична и за части от секундата, разговорите около масите заглъхнаха. Кейт също бе завладяна от музиката. Но скоро тя се превърна във фон за разговорите и тя погледна Чад. Той я наблюдаваше внимателно. Тя знаеше колко много означава за него този разговор, както и Тъли. Интересно, но това промени виждането й. Сега, седнала тук, тя се тревожеше, че Тъли ще съсипе този човек, който изглеждаше така, сякаш не би могъл да понесе нов удар. Преди да е успяла да отговори на въпроса му, Тъли се върна, като влачеше след себе си сервитьорка с лилава коса.

— И така — запита тя, смръщила вежди, — сприятелихте ли се вече?

Чад първи вдигна поглед.

— Приятели сме.

— Отлично — каза Тъли и седна в скута му. — А сега, кой иска ябълков пай?

 

 

Чад ги остави на две пресечки от университета. Улицата беше тъмна, от двете й страни бяха разположени общежития, а в тях живееха студенти, които не даваха и пет пари какво правят останалите.

— Приятно ми беше да се запознаем — каза Кейт, след като слезе от колата. Застана на тротоара и зачака Тъли да я последва.

Накрая Тъли също слезе от колата и махна за довиждане след отдалечаващия се „Форд Мустанг“.

— Е? — запита изведнъж и се обърна към Кейт. — Привлекателен е, нали?

Кейт кимна.

— Да. Със сигурност.

— И е страхотен, нали?

— Определено е страхотен. — Понечи да тръгне, но Тъли я хвана за ръкава, спря и я накара да се обърне.

— Хареса ли го?

— Разбира се. Има страхотно чувство за хумор.

— Но?

Кейт прехапа устната си. Започна да печели време. Не искаше да нарани чувствата на Тъли, нито да я ядоса, но каква приятелка щеше да й бъде, ако я излъжеше? Истината беше, че беше харесала Чад и вярваше, че той се интересува истински от Тъли, но също така беше вярно, че имаше лошо чувство за тяхната връзка и срещата с него само го беше засилила.

— Хайде, Кейт, плашиш ме.

— Нямаше да кажа нищо, Тъли, но тъй като ме заставяш… Не мисля, че трябва да излизаш с него. — Щом веднъж изказа мнението си, вече не можеше да спре: — Та той е на трийсет и една. Има бивша съпруга и четиригодишна дъщеря, която не вижда. Не можеш да се появяваш на обществени места с него, защото ще го уволнят. Каква връзка е това? Пропускаш младежките си години.

Тъли направи крачка назад.

— Пропускам младежките си години? Искаш да кажеш: ходенето на танци в маскарадни костюми и пиенето на бира? Или срещите с момчета като онези, които избираш ти. Повечето от тях имат малко повече ум от кокошката.

— Може би просто трябва да приемем, че мислим различно…

— Мислиш, че съм с него заради кариерата си, нали? За да получа по-добри оценки или работа в университетската телевизия?

— А не е ли така? Поне малко? — Кейт веднага разбра, че не е трябвало да казва това. — Съжалявам — каза и протегна ръка към приятелката си. — Не го мисля наистина.

Тъли отдръпна ръката си.

— Разбира се, че го мислиш. Мис Съвършена, с най-доброто семейство и безупречните оценки. Дори не знам защо дружиш с мен — аз съм такава кучка и кариеристка.

— Чакай! — извика Кейт, но Тъли вече тичаше по тъмната улица.