Кийра Кас
Короната (2)

Втора глава

Ръцете на мама бяха толкова копринени, почти хартиени на допир. Имах чувството, че докосвам загладена от речен бързей скала. Усмихнах се при мисълта колко ли грапаво камъче е била някога.

— Бъркала ли си някога? — попитах я. — Казвала ли си грешните думи, постъпвала ли си нередно?

Зачаках отговора й, но получих само жуженето на оборудването и пиукането на монитора.

— Е, двамата с татко сте се карали, така че сигурно си допускала грешки понякога.

Стиснах ръката й, опитвайки да я стопля в своята.

— Оповестих всичко. Народът вече знае за сватбата на Арън и за… моментното ти неразположение. Намалих кандидатите до шестима. Знам, че звучи драстично, но татко се съгласи и каза, че той бил постъпил по същия начин при неговия Избор, за да няма засегнати. — Въздъхнах. — Но имам усещането, че хората все ще намерят причина да ме обвиняват.

Преглътнах сълзите си, не ми се щеше да долови колко съм уплашена. Докторите смятаха, че неочакваното решение на Арън е предизвикало инфаркта й, но бях с подозрението, че и аз бях допринасяла ежедневно за него; провиненията ми се бяха трупали като малки, неусетни капки отрова, които накрая й бяха дошли в повече.

— Както и да е, веднага щом татко се върне, ще проведа първата си съвещателна среща. Според него няма да ме затрудни. Днес на генерал Леджър май му се падна най-тежката задача: да накара татко да хапне нещо, при положение че той отказваше да се откъсне от теб. Генералът настоя обаче и най-накрая го убеди. Радвам се, че го има. Служи ми като резервен родител.

Стиснах ръката й и се приведох към нея.

— Но разбери, че не искам резервен родител — прошепнах й. — Още се нуждая от теб. Момчетата също. А татко… Имам чувството, че ще рухне, ако ни напуснеш. Така че трябва да се върнеш, чу ли?

Останах в очакване устните й да потрепнат или да размърда пръсти — да ми даде знак, че ме чува. Но напразно.

В този момент татко влетя през вратата с генерал Леджър. Избърсах сълзите от бузите си с надеждата никой да не ги е забелязал.

— Виждате ли — каза генерал Леджър. — Стабилна е. Докторите щяха да долетят, ако нещо се беше променило.

— Няма значение, предпочитам да съм тук — заяви твърдо баща ми.

— Татко, не са минали дори десет минути. Яде ли изобщо?

— Ядох. Кажи й, Аспен.

Генерал Леджър въздъхна.

— Да го наречем ядене.

Татко му стрелна поглед, който би уплашил някой друг, но генералът само се усмихна.

— Ще опитам да ви донеса храна тук, за да не ви караме да излизате.

Татко кимна.

— Грижи се за момиченцето ми.

— Разбира се.

Генерал Леджър ми намигна, а аз станах и тръгнах след него, поглеждайки към мама за всеки случай.

Още спеше.

Като излязохме в коридора, генералът ми предложи лакътя си.

— Готова ли сте, моя не съвсем кралице?

Аз го хванах с усмивка.

— Не. Да вървим.

Докато крачехме към съвещателната зала, едва не помолих генерал Леджър да направим още една обиколка на етажа. Бях толкова уморена, че не знаех дали ще се справя.

Глупости – казах си. — Присъствала си на подобни срещи десетки пъти. Почти винаги мнението ти съвпадаше с думите на баща ти. Да, за пръв път ще председателстваш съвещание, но винаги си знаела, че и този ден ще дойде. Пък и никой няма да те притиска точно днес; майка ти получи инфаркт, за бога.

Отворих решително вратата и генералът влезе след мен. Кимнах за поздрав на всички членове, докато ги подминавах. Сър Андрюс, сър Кодли, господин Расмъс и още шепа други мъже, които познавах от години, седяха около масата с документи и химикалки пред себе си. Лейди Брайс гледаше с гордост как вървя към стола на баща ми. Генерал Леджър седна до нея.

— Добро утро! — поздравих присъстващите, заех централното място и погледнах към тънката папка, поставена отпред. Слава богу, че днес нямахме много задачи на дневен ред.

— Как е майка ви? — попита загрижено лейди Брайс.

Май трябваше да напиша отговора на един лист, за да не ме карат да го повтарям непрекъснато.

— Още спи. Нямам представа колко сериозно е състоянието й в момента, но баща ми е с нея и ще държим всички ви в течение.

Лейди Брайс се усмихна тъжно.

— Сигурна съм, че ще се възстанови. Винаги е била силна жена.

Опитах да прикрия изненадата си, но не бях подозирала, че лейди Брайс познава майка ми лично. Всъщност не знаех почти нищо за нея, но звучеше искрено и се радвах, че е до мен в този момент.

Кимнах.

— Предлагам да започваме, за да съм спокойна, че първият ми работен ден е бил поне донякъде продуктивен.

Из стаята се разнесе тих смях, но моята собствена усмивка посърна веднага след като прочетох първата страница от папката ми.

— Надявам се, че това е шега — пророних сухо.

— Не, Ваше Височество.

Обърнах поглед към сър Кодли.

— Смятаме, че това е умишлен ход, предприет за дестабилизирането на Илеа, а и тъй като нито кралят, нито кралицата са дали съгласието си, Франция реално е отвлякла брат ви. Този брак е изменнически и сме принудени да обявим война.

— Сър, уверявам ви, в брака няма нищо изменническо. Камил е разумно момиче. — Врътнах очи. Не ми беше особено приятно да го призная. — Арън е романтикът в случая и съм сигурна, че той е убедил нея, а не обратното.

Смачках предложението за война срещу Франция. Нямах желание да го обсъждам нито миг повече.

— Милейди, не сте права — възрази сър Андрюс. — Отношенията между Илеа и Франция са напрегнати от години.

— Но по-скоро на лично ниво, не на политическо — обади се лейди Брайс.

Сър Кодли махна с ръка.

— А това е още по-лошо. Кралица Дафни умишлено продължава да нанася емоционални травми на кралското семейство с увереността, че няма да отвърнем на удара. Но този път се налага. Кажете й, генерале!

Лейди Брайс поклати глава смаяно.

— Ваше Височество — подхвана генерал Леджър, — ще кажа само, че ако заповядате, до двайсет и четири часа можем да подготвим и въздушни, и пехотни сили. Макар че аз лично не бих ви посъветвал да издавате такава заповед.

Андрюс изпуфтя.

— Леждър, обясни й пред каква опасност е изправена.

Той сви рамене.

— Не виждам никаква опасност. Брат й се е оженил, това е.

— Не ви ли се струва — взех думата аз, — че една сватба по-скоро би обединила двете страни? Нали затова са омъжвали принцесите за чужди принцове векове наред?

— Но това са били планирани бракове — заяви Кодли с тон, който намекваше, че съм твърде наивна за настоящия разговор.

— Какъвто беше и този — парирах го аз. — Всички бяхме наясно, че Арън и Камил ще се оженят някой ден. Просто се случи по-рано от очакваното.

— Тя май не разбира — прошепна Кодли на Андрюс.

Сър Андрюс поклати глава.

— Ваше Височество, това е измяна.

— Сър, това е любов.

Кодли заби юмрук в масата.

— Никой няма да ви приема насериозно, ако не действате решително.

Гласът му отекна в стаята и всички се умълчаха.

— Хубаво — отвърнах спокойно аз. — Уволнен сте.

Кодли се разсмя, оглеждайки останалите присъстващи.

— Нямате право да ме уволните, Ваше Височество.

Килнах глава настрани и го погледнах право в очите.

— Уверявам ви, че имам. Никой в тази стая не заема по-висш пост от мен, а вие определено сте заменим.

Лейди Брайс стисна дискретно устни, за да потисне смеха си. Да, определено имах съюзник в нейно лице.

— Трябва да обявим война! — настоя той.

— Не — отвърнах категорично аз. — Войната би предизвикала допълнително напрежение и обтягане на отношенията ни със страна, с която в момента ни свързва брак. Изключено е.

Кодли сведе брадичка и присви очи.

— Не смятате ли, че постъпвате твърде емоционално?

Станах и столът изскърца зад мен.

— Надявам се, че с това изказване не намеквате, че постъпвам по женски. Защото сте прав, емоционална съм.

Заобиколих с горда крачка масата, без да откъсвам очи от Кодли.

— Майка ми е на легло с тръбички в гърлото си, близнакът ми се намира на друг континент, а баща ми едва се държи. — Спрях срещу него и продължих: — А на мен се полага да успокоявам двамата си по-малки братя, да ръководя страната и да предложа ръката си на един от шестимата кандидати, които ме чакат на долния етаж. — Кодли преглътна сухо и ми стана малко гузно, задето изпитах такова задоволство от смущението му. — Да, постъпвам емоционално. Всеки с душа би сторил така на мое място. А вие, сър, сте идиот. Как смеете да ме подтиквате към нещо толкова съдбоносно, и то въз основа на някаква си дреболия? Колкото и да не ви харесва, в момента аз съм кралицата и няма да ви позволя да ме манипулирате.

Върнах се на мястото си.

— Генерал Леджър?

— Да, Ваше Височество?

— Има ли неотложни задачи в плана за днес?

— Не, Ваше Височество.

— Хубаво. Свободни сте. И ви съветвам да си припомните кой командва парада преди следващата ни среща.

Всички, освен генерала и лейди Брайс станаха и ми се поклониха — и то доста дълбоко.

— Представихте се възхитително, Ваше Височество — заяви лейди Брайс, когато останахме само тримата.

— Наистина ли? Погледнете ръката ми. — Вдигнах я във въздуха.

— Треперите.

Свих пръстите си в юмрук, за да спра треперенето.

— Права ли бях? Не могат да ме принудят да обявя война, нали?

— Не — увери ме генерал Леджър. — Както знаете, в съвета винаги е имало членове, които смятат, че трябва да колонизираме някои европейски страни. Явно сега решиха да се възползват от ограничения ви опит, но вие се справихте чудесно.

— Татко не би искал да воюва. Винаги е управлявал мирно.

— Точно така — усмихна се генерал Леджър. — И би се гордял с вас, ако научи как не се поддадохте на натиска. В интерес на истината май ще отида да му разкажа още сега.

— Да дойда ли и аз? — попитах във внезапен и отчаян пристъп да чуя сърцето на майка ми на малкия монитор… да чуя, че още се бори.

— Вие имате да управлявате цяла страна. Ще ви информирам при първа възможност.

— Благодаря — извиках след него.

Лейди Брайс скръсти ръце върху масата.

— По-добре ли се чувствате?

Поклатих глава.

— Знаех, че този пост ще изисква много работа. Занимавала съм се с нея, докато баща ми вършеше десет пъти повече. Но просто ми трябваше още време да се подготвя. Да се кача на престола, защото майка ми може да умре, е достатъчно тежка задача. А само пет минути, след като поех тази отговорност, ми се налага да взема решение относно цяла война. Още не съм готова.

— Добре, всичко по реда си. Не нужно да сте съвършената кралица. Постът ви е временен. Майка ви ще се възстанови, баща ви ще се върне на работа, а вие ще продължите обучението си, натрупала доста практически опит. Приемете временната си позиция като една добра възможност.

Отдъхнах си. Временна. Възможност. Добре.

— Пък и не всичко зависи от вас. Нали за това са съветниците. Е, да, днес не ви бяхме от голяма полза, но сме тук, за да не се чувствате в чужди води.

Прехапах устна замислено.

— Добре. И сега какво?

— Първо, изпълнете заканата си и уволнете Кодли. Така ще демонстрирате на останалите, че не говорите празни приказки. Малко ми е жал за него, но мисля, че баща ви го държеше само за да има и адвокат на дявола в свитата си, който да му показва и другата страна на монетата. Повярвайте ми, на никого няма да липсва — призна сухо тя. — Второ, приемете този период като практическо обучение за предстоящото ви царуване. Започнете да се обграждате с доверени хора.

Въздъхнах.

— Имам чувството, че всички са ме изоставили.

Тя поклати глава.

— Отваряйте си очите. Сигурно ще намерите приятели на места, където най-малко очаквате.

Отново я виждах в нова светлина. Беше заемала поста си по-дълго от всички останали; знаеше какъв подход ще избере баща ми в повечето ситуации; пък и най-малкото беше единствената друга жена в стаята.

Лейди Брайс впери поглед в очите ми, принуждавайки ме да се съсредоточа.

— Кой е човекът, който винаги ще бъде откровен с вас? Който ще остане с вас, не защото сте кралица, а защото сте му приятелка?

Излязох от стаята с усмивка, напълно сигурна къде отивам.