Кели Армстронг
Разплата (8)

9

Гуен пристигна за тренировките след закуска, а Маргарет щеше да се появи всеки миг. Двамата със Саймън бяхме в коридора, когато Гуен се шмугна при нас с мобилен телефон в ръка.

— С вас ли е Тори, деца? — попита тя.

— Мисля, че още спи — отвърнах. — Не пожела да закуси. Ще отида да…

— Всичко е наред. Току-що получих обаждане от службата. Един колега излязъл в отпуск по болест и аз трябва да го заместя. Кажете на Тори, че ще се върна към четири часа. — Тя се накани да тръгва, но се спря и се обърна към Саймън. — Вчера, когато Андрю каза, че съм вещица, ти се изненада. Не можа ли да познаеш?

— Ъ-ъ… не.

— Страхотно. Мисля, че тук модификацията е проработила.

— Ъ-ъ?

Тя се усмихна и ни махна с ръка да отидем в кабинета, потъна в огромното кресло, събу с крак обувките си и мушна обутите си с чорапи крака под себе си, като очевидно не бързаше да отиде на работа.

— Още като те видя, мога да позная, че си магьосник. Предадено ми е по наследство. Магьосниците могат да разпознаят вещиците и обратно. Андрю каза, че искали да премахнат тази ви черта и затова си щипнали от гените ви.

— Защо?

— Политическата коректност предизвиквала остра психоза. Казват, че вещици и магьосници я развиват като защитен механизъм. — Тя се ухили. — Опознай врага си.

— Врага си ли? — попитах аз.

Тя хвърли поглед към Саймън.

— Какво си чувал за вещиците?

— Хм, не много.

— О, не бъди вежлив. Чувал си, че сме по-низши като заклинатели, нали така? И ние чуваме същото за магьосниците. Доста глупаво съперничество, което датира от времето на Инквизицията. И двата вида са добри заклинатели, специализирали в различни области. Както и да е, Андрю казва, че групата „Едисън“ имала идея, ако унищожат този наш вътрешен радар, ние просто да изчезнем.

Тя подбели сините си очи.

— Лично аз смятам, че направиха голяма грешка. Това признаване служи на една идеална еволюционна цел — да предотврати случайната кръстоска.

— Между вещици и магьосници? — попитах.

— Точно така. Смесването е хаотично и… — тя спря и се изчерви. — Достатъчно с моите подигравки. Работата ме зове, колкото и да ми се иска да пренебрегна повикването.

Тя тръгна да става, после спря.

— Обичате ли пица, деца?

— Разбира се.

Попита ни какво искаме.

— Ще донеса и десерт. — Хвърли поглед към Саймън. — Можеш ли да изядеш един десерт?

— Мога да си хапна от всичко, което донесеш.

— Добре. — Тя понижи глас. — Ще ви донеса каквото искате, деца. Само ми кажете. Тук не е дом, обитаван от щастливи младежи; може да ви е криво, може да се тревожиш за баща си, Саймън, а ти за леля си, Клоуи. Истински се надявам… — още един поглед, гласът се снижава с още една идея, — че ще се появят. Андрю ще ги тласне в правилната посока, а аз ще направя всичко, което е по силите ми, за да помогна.

Поблагодарихме й. Тя ни попита какви списания четем, за да ни ги купи. После Андрю повика Саймън — време за урок. Саймън каза на Гуен, че обича комикси, каквито и да са, и отлетя. Помолих я да ми вземе „Ентъртейнмънт Уикли“, защото смятах, че лесно ще го намери.

Преди да излезе, я попитах:

— Онова, което каза за кръстоската между вещица и магьосник — опасно ли е?

— Искаш да кажеш…

— Познавам един човек, който може да е кръстоска и от двете.

Тя се усмихна.

— Нещо ми подсказва, че и двете имаме предвид една и съща личност, но нито ти, нито аз желаем да изречем името му на глас, в случай че другата не го знае. Не е ли наречен на името на покойна вече кралица?

Кимнах с глава и Гуен въздъхна с малко преувеличено облекчение.

— Андрю не бе убеден, че всички го знаете, а аз не исках да разнасям клюки.

Опитах се да й кажа, че Тори не знае, ала тя тръгна.

— Да, смесената кръв поражда някои предизвикателства. Добавя допълнителен тласък за действие, а вие, деца, съдейки по чутото, съвсем не се нуждаете от това. Ала според членовете на групата нито Даян, нито Кит са били особено силни по заклинанията, така че…

— Кит ли? Бащата на Саймън?

Вторачихме се една в друга. Устните на Гуен се бяха извили в беззвучна ругатня, тя премигна.

— Мисля, че сега разнесох клюката. Типично — каза и с кръшен смях погледна мобилния си телефон. — Вероятно не е вярно. Дори това, че баща й е бил магьосник, също би могло да не е вярно. Не мога да го знам — никога не съм работила за групата „Едисън“ и не познавам нито Кит, нито Даян. Както и да е, с магьосническа кръв или не, убедена съм, че Тори ще е добре. Ще й кажа…

— Не! Тя не знае за слуховете. Не е чувала и един. Аз просто подочух в лабораторията, че баща й е магьосник.

— Добре тогава, няма да й кажа. И ти не бива да го правиш.

Дали Кит Бей беше бащата на Тори? Не би могъл да бъде. Кит Бей беше кореец, което ясно си личеше при Саймън. Но не и при Тори.

Наистина генетиката си правеше странни шеги — като например тъмнорусата коса на Саймън. Но ако Даян Енрайт е забременяла нарочно с дете на магьосник — както твърдеше полудемонът, — да избере Кит Бей бе като да избереш рижав баща, когато нито ти, нито съпругът ти сте червенокоси. Добра възможност бащата на Тори да разбере, че бебето не е от него.

Така че, не, Тори и Саймън нямаха един и същи баща. Но ако всички мислеха, че имат, Тори и Саймън биха могли да го подочуят отнякъде, а никой нямаше нужда от подобно усложнение.