Амели Нотомб
Кралска воля (10)

Три часа по-късно Зигрид отваряше третата бутилка. Лекият хлад помежду ни беше изчезнал.

— По една бутилка на час е добър ритъм.

— Вие не сте пиян. Във вашата професия сте свикнали да пиете.

— Разбира се. Тези, които не могат да пият, не се допускат сред нас.

— И аз не съм пияна. Само пийнала. Забелязахте ли колко сладостна е всяка глътка?

— Наистина. Обикновено настъпва един момент, в който шампанското престава да ни харесва, и преминаваме към червено вино или уиски. А ние с вас се възползваме от всички добри страни на шампанското, без да ни се налага да понасяме лошите. Струва ми се, че си влияем взаимно като аметисти.

— Какво общо имат аметистите?

— Аметист означава „който отблъсква пиянството“. Придавали това свойство на въпросния камък. Древните пияници не се разделяли с техните аметисти.

— И ефикасно ли е било?

— Не мисля. В днешни дни всеки си има своето повече или по-малко противно средство за подготовка преди голямо пиене — изпиване на олиото от рибна консерва или на два аспирина, разтворени във вода и зехтин.

— Какъв ужас!

— А на нас ни е достатъчно да сме заедно. Сякаш щом го погълнем, превръщаме шампанското в сила.

— Как се обяснява такъв странен феномен?

— Не знам. Да изпием още една бутилка, за да си изясним въпроса.

Така изминаха часове. Бях прекалено погълнат от наблюденията ми върху ефекта от шампанското, за да броя бутилките.

Континентите притежават водораздели — мистериозни терени, откъдето реките решават да потекат на изток или на запад, на север или на юг. Човешкото тяло разполага с винораздел за шампанското — още по-мистериозно географско място, откъдето златното вино престава да тече към интелигентността и се насочва в коя да е посока.

Бяхме стигнали до стадия на мистицизма. В Библията е казано: „От онова, което препълва сърцето, говорят устата“^[1]. Вече разговаряхме съгласно светите писания.

— Света Тереза от Авила е права: „Всичко, което се случва, е прекрасно“. Да вземем горещото време например, не разбирам защо хората се оплакват от него. Жегата е прекрасна.

— Особено ако човек не работи и пие литри изстудено шампанско.

— Кой ви каза, че не работя? Истината е, че най-после успях да реша основния проблем на хората — уплътняването на времето. И ви спасих, Зигрид, от този фалшив проблем. Вие правехте какво да е, за да бъдете заета — пазаруване, посещения на музеи. Всъщност, повярвайте ми, времето не трябва да се уплътнява. Човек не трябва да се занимава с нищо, човек трябва да е свободен.

— При условие че има пари.

— Вие имате кредитната карта на Олаф, нали?

— Да. Не знам колко има на сметката му. Веднъж го попитах, той ми отговори: „Много“. Когато тегля пари, банкоматът не ми дава наличната сума.

— Кредитната карта на Олаф е като маслото на вдовицата^[2].

— По повод вдовицата ще отида да взема една от избата.

Зигрид вървеше стабилно, независимо от главозамайващите токчета и алкохолния градус. Върна се, все така без да залита, и отвори бутилката със сигурни движения.

— Не сте ли пияна, Зигрид?

— Пияна съм. Но знам, че не ми личи.

— По какво би могло да се разбере, че сте пияна?

— По това, че престава да ме е страх.

— От какво?

— Нямам идея. През цялото време ме е страх, мисля, че това е част от живота.

— И само шампанското може да разсее този страх. Шампанското съдържа етанол, който отлично чисти петна. Може да се заключи, че страхът е петно. Да пием, Зигрид, за да се изчистим.

Пресуших чашата си. Ледените глътки уголемиха главата ми.

— Ами ако страхът е първородният грях, Зигрид? И пиянството е средството да си върнем света отпреди грехопадението?

— Походете малко, Олаф.

Станах, понечих да направя една крачка и се свлякох на пода.

— Виждате ли, това е светът след грехопадението.

— Но вие, Зигрид, можете да ходите!

— Искате ли да ви помогна да се изправите?

— Не, добре ми е така.

Подът на кухнята беше приятно хладен. Изпаднах в нещо като сладостна кома. Последното ми усещане бе свързано с въртенето на Земята.