Арналдур Индридасон
Гласът (23)

22

Звукът разбуди Ерлендур късно на следващия ден. Дълго време му трябваше да се събуди след безсънната нощ. Първоначално не можа да се ориентира какъв беше този смразяващ шум, който ечеше в малката стая. Будува почти цялата нощ, за да изгледа всяка касета, но на никоя друга не видя сестрата на Гвюдлойгур. Дори през ум не му мина, че тя би могла да отиде в хотела по някаква случайност, че може да е имала друга работа там, освен тази да се види с брат си, когото, както каза, не била виждала от десетилетия.

Беше попаднал на лъжа, а знаеше, че в едно полицейско разследване няма нищо по-ценно от разкриването на лъжа.

Шумът не преставаше и лека-полека Ерлендур разбра, че идва от телефона. Вдигна слушалката и чу гласа на управителя на хотела.

— Слез долу в кухнята — каза управителят. — Тук има човек, с когото би трябвало да разговаряш.

— Какъв човек? — попита Ерлендур.

— Младеж, който се почувствал зле и си отишъл вкъщи в деня, когато намерихме Гвюдлойгур — отвърна управителят. — Трябва да дойдеш!

Ерлендур стана от леглото. Не беше събличал дрехите си. Отиде в банята и погледна лицето си в огледалото. Поглади няколкодневната си брада с ръка, чу се звук като от прокарана по дърво шкурка. Брадата му беше гъста и груба, също като тази на баща му.

Преди да слезе долу, той се обади на Сигурдур Оли и го помоли да отиде заедно с Елинборг до Хапнарфьордур и да откарат сестрата на Гвюдлойгур на разпит в полицейското управление на Квервисгата. Щеше да се срещне там с тях по-късно през деня. Не обясни по каква причина иска да говори със сестрата. Можеше да се изпуснат пред нея. А му се щеше да види изражението на лицето й, когато разбереше, че я е хванал в лъжа.

Слезе в кухнята и видя управителя на хотела да стои до невероятно слаб човек на възраст около трийсетте. Ерлендур дори се замисли дали зрението му не му играе номера при съпоставянето на мършавия човек с дебелия управител — всъщност всички, които заставаха до управителя, изглеждаха като хронично недохранени.

— Ето те и теб — каза управителят. — Човек би казал, че аз водя това твое разследване, издирвам свидетели и какво ли не още.

Погледна към служителя си.

— Разкажи му каквото знаеш!

Човекът започна да говори. Беше доста подробен в разказа си. Каза, че се почувствал неразположен около обяд в деня, когато Гвюдлойгур бил намерен в стаичката си мъртъв. Накрая повърнал, като едвам се добрал до кофата за боклук в кухнята.

Позволили му да се прибере вкъщи, където легнал сериозно болен, с висока температура и болки в костите. Живеел сам и не гледал новините, затова не бил говорил с никого за това, което знаел, до тази сутрин, когато дошъл отново на работа и разбрал за смъртта на Гвюдлойгур. Истински се шокирал, като чул какво се е случило, макар да не познавал добре човека, в крайна сметка работел в хотела от около година, въпреки че понякога разговарял с него, дори слизал долу в стаичката му и…

— Да, да, да — намеси се управителят нетърпеливо. — Не се интересуваме от това, драги ми Дени. Карай нататък!

— Онзи ден сутринта, преди да си отида вкъщи, Гюли дойде при мен и попита дали не мога да му намеря някакъв нож.

— Нож от кухнята ли? — попита Ерлендур.

— Да. Първо поиска ножица, но такава не намерих и му дадох нож.

— Каза ли ти за какво са му били необходими ножица или нож?

— Беше нещо свързано с костюма му на Дядо Коледа.

— С костюма на Дядо Коледа?

— Не обясни за какво, някакви шевове, които трябвало да разпори.

— Върна ли ножа?

— Не, не и докато аз бях тук. Тръгнах си по обяд и повече нищо не знам.

— Какъв нож беше?

— Каза, че трябвало да бъде остър — отвърна Дени.

— Бил е от същия вид като този — каза управителят на хотела и отвори едно чекмедже. Извади малък нож за месо с дървена дръжка и с малки зъбчета по острието. — Тези ножове даваме на гостите, които поръчват големия ни говежди стек. Опитвал ли си го? Направо разкош. Ножовете го режат като меко тесто.

Ерлендур взе ножа и го огледа. Замисли се дали би могло Гвюдлойгур сам да е предоставил на убиеца си оръжието, което го е убило. Дали историята с шевовете по костюма на Дядо Коледа не е било просто някакъв предлог. Дали Гвюдлойгур е очаквал някого в стаята си и е искал да разполага с нож подръка; или пък ножът е лежал на масата, защото наистина е искал да го използва за костюма си на Дядо Коледа и атаката е била внезапна, непреднамерена, породена от нещо, което се е случило в стаичката? Това означава, че нападателят не е отишъл въоръжен на срещата с Гвюдлойгур, че не се е видял с Гвюдлойгур с намерението да го убие.

— Ще взема този нож — каза Ерлендур. — Трябва да установим дали размерът на острието и видът му съответстват на раната. Може ли?

Управителят на хотела кимна утвърдително.

— Не е ли британецът? — попита той. — Имате друг заподозрян ли?

— Искам да приказвам с Дени — отвърна Ерлендур, без да отговори на въпроса.

Управителят отново кимна. Не помръдна от мястото си обаче. След малко се сети какво имаше предвид Ерлендур и обидено го погледна. Беше свикнал всичко да се върти около него и затова не схвана веднага накъде биеше полицаят. След като лампичките му светнаха, каза на висок глас, че имал някаква работа в офиса си и изчезна. На Ерлендур му се стори, че Дени е започнал да диша по-леко, след като началникът му си тръгна, но това не беше за дълго.

— Ти ли слезе в мазето и наръга човека до смърт? — попита Ерлендур.

Дени го погледна с вид на обречен.

— Не — отвърна той колебливо, сякаш не беше съвсем убеден в невинността си. Следващият въпрос още повече увеличи несигурността му.

— Използващ ли тютюн за дъвчене? — попита Ерлендур.

— Не — отговори Дени. — Тютюн за дъвчене? Какво…?

— Взеха ли ти биологична проба?

— К’во?

— Презервативи използваш ли?

— Презервативи ли? — учуди се Дени, все още напълно объркан.

— Няма ли някое гадже в играта?

— Гадже?

— Което трябва да внимаваш да не забременее?

Дени не отговори.

— Нямам никакво гадже — каза той след малко и Ерлендур усети, че го казва с неудоволствие. — Защо ме питаш всичко това?

— Аз си знам защо — отвърна Ерлендур. — Ти си познавал Гвюдлойгур. Що за човек беше той?

— Готин беше.

Дени разказа на Ерлендур, че Гвюдлойгур се чувствал добре в хотела и не искал да го напуска, всъщност дори се боял да си тръгне оттам, след като бил уволнен. Ползвал всички услуги на хотела и бил единственият служител, който работел при такива условия от години. Хранел се в хотела срещу малко пари, перял дрехите си заедно с прането на хотела и не плащал дори крона за престоя си в стаичката. Уволнението било удар за него, но казал, че му е намерил колая, дори че нямало да му се налага да работи повече.

— Какво е имал предвид? — попита Ерлендур.

Дени сви рамене.

— Не знам. Понякога беше много загадъчен. Говореше неразбираеми неща.

— Какви например?

— Не знам. Нещо за музика. Понякога. Когато пиеше. Но през повечето време си говореше нормално.

— Пиеше ли много?

— Не, съвсем не. Понякога през съботите и неделите. Никога не отсъстваше от работа. Никога. Гордееше се с това, макар и да не беше кой знае каква работа неговото. Тъй де, портиер.

— Какво си е говорил с теб за музика?

— Харесваше красивата музика. Не си спомням точно какво казваше.

— Защо мислиш ти е казал, че няма да му се налага да работи повече?

— Ами като че ли имаше някакви пари. Освен това не плащаше за нищо и можеше да спестява цялата си заплата. Мисля, че това имаше предвид. Че е заделил вече достатъчно.

Ерлендур си припомни, че беше помолил Сигурдур Оли да провери банковите сметки на Гвюдлойгур. Трябваше да бъде по-настоятелен. Раздели се с Дени, когото остави все така объркан в кухнята да размишлява върху тютюна за дъвчене, презервативите и гаджетата. Ерлендур мина покрай фоайето, където видя млада жена да се разправя шумно с шефа на рецепцията. Изглеждаше, че служителят иска да я изгони от хотела, но жената отказваше да си тръгне. Полицаят си помисли, че това може да е същата онази, която беше изнудвала шефа на рецепцията след незабравимата му нощ, и реши да се обърне на другата страна, когато младата жена внезапно втренчи поглед в него.

— Ти ли си ченгето? — извика тя към Ерлендур.

— Изчезвай оттук! — извика шефът на рецепцията с необичайно груб за него тон.

— Изглеждаш точно както те описа Ева Линд — продължи тя, оглеждайки Ерлендур от главата до петите. — Казвам се Стина. Тя ме помоли да говоря с теб.

Седнаха в бара. Ерлендур взе кафе и за двамата. Опита се да не обръща внимание на гърдите й, но това се оказа доста трудно. Никога не бе виждал толкова големи гърди върху тъй слабо и фино тяло. Беше облечена в бежово дълго палто с кожена яка, което наметна на стола до масата. Отдолу носеше плътно прилепнала червена жилетка, едва стигаща да покрие корема й, и черни панталони, които разкриваха цепката на задника й. Бе силно гримирана, начервена с плътно тъмно червило и когато се усмихваше, в устата й проблясваха красиви бели зъби.

— Триста хиляди — каза тя и внимателно се потърка под дясната гърда, все едно че я сърбеше. — Гърдите ми ли гледаше?

— Всичко наред ли е?

— От шевовете е — отвърна тя и направи физиономия. — Не трябва да се чеша много. Трябва да внимавам.

— Какво…?

— Нов силикон — прекъсна го тя. — Оперираха ме преди три дни.

Ерлендур се опита да не зяпа гърдите й.

— Откъде познаваш Ева Линд? — попита той.

— Тя ми каза, че ще попиташ за това. Каза също да ти отговоря, че не би искал да знаеш. И е права. Тръст ми!^[38] Каза освен това, че ти ще ми помогнеш да разреша един малък проблем, а пък аз ще помогна на теб, разбираш ли?

— Не — отвърна Ерлендур. — Нямам представа за какво говориш.

— Ева каза, че ще го направиш.

— Ева те е излъгала. За какво приказваш? Малък проблем, какъв е той?

Стина изпъшка.

— Хванаха мой приятел с хашиш на летището в Кеплавик. Не много, но все пак достатъчно, за да го вкарат на Хройн за три години. Идиотите съдят за тия неща все едно си извършил убийство. За малко хашиш. И няколко хапчета де! Казва, че ще го одрусат три години. Три! Изнасилвачите на деца получават три месеца условно. Скапани уанкери^[39]!

Ерлендур не разбра последното, нито пък по какъв начин би могъл да помогне на жената. Тя беше като някое малко дете, което не си дава напълно сметка за това колко голям е светът и колко сложни и тежки са отношенията между хората.

— На летището ли са го хванали?

— Да.

— Нищо не мога да направя — каза Ерлендур. — Пък и нямам желание. Компанията, в която се движиш, не е много добра. Разпространение на дрога и проституция. Какво ще кажеш за обикновена работа в офис?

— Просто пробвай — отвърна Стина. — Говори с някого! Той не може да получи три години!

— За да съм наясно — Ерлендур кимна с глава, — ти си проститутка, нали така?

— Проститутка и танцьорка — рече Стина и извади цигара от малката черна чантичка, преметната през рамото й. — Танцувам в „Графа“.

Тя се наведе напред и прошепна на Ерлендур, сякаш двамата имаха някаква обща тайна.

— Но в другото има повече пари.

— И си била с клиенти тук в хотела?

— Да, с много — отвърна Стина.

— Значи, си работила в хотела?

— Никога не съм работила тук.

— Имам предвид, че си хващала клиенти тук, или може би си ги водила в хотела от града?

— Както дойдеше. Пускаха ме тук, докато Дебелия не ме изхвърли.

— Защо?

Стина отново се зачеса внимателно под гърдите. Лицето й се разкриви в гримаса, опита се да се усмихне на Ерлендур, но по всичко личеше, че не й е много добре.

— Едно мое познато момиче претърпя такава операция, но не излезе сполучлива — каза тя. — Циците й висят като празни найлонови кесии.

— Наистина ли ти е необходимо да имаш такива гърди? — не успя да се сдържи да не попита Ерлендур.

— Не ти ли се струват прекрасни? — възкликна тя и се изпъчи, но веднага направи болезнена физиономия. — Шевовете направо ме убиват.

— Ами да, те са… огромни — вметна Ерлендур.

— И са чисто нови — допълни тя самодоволно.

Ерлендур видя, че управителят на хотела влиза в бара заедно с шефа на рецепцията и понася могъщите си телеса към тях. Като стигна на няколко метра от Стина, той се огледа, видя, че в бара няма никого, и изсъска:

— Вън! Махай се оттук, момиче! Веднага! Изчезвай оттук!

Стина погледна през рамо към управителя, после към Ерлендур и обърна очи нагоре.

— Боже! — възкликна тя.

— Не желаем курви като теб тук в хотела! — изрева управителят.

Сграбчи я през раменете, все едно смяташе собственоръчно да я изхвърли.

— Я ме остави на мира! — изрепчи се Стина и се изправи. — Говоря си с този човек тука.

— По-леко с гърдите! — извика Ерлендур, който не знаеше какво друго да каже. Управителят го погледна слисано.

— Нови са — разясни Ерлендур.

Застана между двамата и се опита да отблъсне управителя, но без особен успех. Стина гледаше да предпази най-вече гърдите си, а шефът на рецепцията стоеше на известно разстояние и наблюдаваше развоя на събитията. Накрая се притече на помощ на Ерлендур и успяха да отделят разгневения управител от Стина.

— Всичко, дето… тя… говори за… мен… е проклета лъжа! — изпръхтя управителят. Усилието му дойде малко в повече и след сблъсъка се беше запъхтял и облял в пот.

— Не е казала нищо за теб — рече Ерлендур колкото да го успокои.

— Искам… тя… да… се… махне оттук!

Управителят се тръшна на един стол, извади кърпа и започна да бърше лицето си.

— Изпусни парата бе, Дембо! — каза Стина. — Той е пимп^[40], знаеш това, нали?

— Пимп? — Ерлендур не успя веднага да си спомни значението на думата.

— Взема си от всички нас, които работим в хотела — продължи Стина.

— Взема си? — смая се Ерлендур.

— Процент бе! Процент си взема.

— Това е лъжа! — ревна управителят. — Изчезвай оттук, проклета курво!

— Той и главният сервитьор искаха да вземат повече от половината — каза Стина и намести внимателно гърдите си — и когато им отказах, тоя ми викна да се омитам оттук и никога повече да не се връщам.

— Лъже — изломоти управителят, беше се поуспокоил малко. — Винаги съм ги изхвърлял тези момичета оттук. Не искаме никакви курви в хотела.

— Главният сервитьор? — повтори Ерлендур.

Представи си тънкия коцкарски мустак. Роузант, спомни си, това беше името му.

— Изхвърлял ги бил! — изсъска Стина и се обърна към Ерлендур. — Та нали той ни се обажда. Ако има гости, които са склонни да палуват или имат пари, тогава ни вика и ни настанява по баровете. Разправяше, че това щяло да направи хотела известен и популярен. Идваха гости за конференции и подобни. Чужденци. Самотни мъже. Ако се провежда някоя голяма конференция, ни звъни.

— Вие много ли сте? — попита Ерлендур.

— Няколко компаньонки сме — отвърна Стина. — Наистина хай-клас^[41].

Изглеждаше така, сякаш Стина с нищо не се гордее повече, отколкото със статуса си на проститутка, може би само с изключение на новите си гърди.

— Няма такова нещо — каза управителят, който вече бе започнал да диша нормално. — Висят тук в хотела по баровете и се опитват да забършат някой от гостите и да се качат с него в стаята му. Лъже, че аз им се обаждам. Мръсно курвенско лайно такова!

Ерлендур прецени за неразумно да продължава разговора си със Стина в бара и каза, че трябва да заеме офиса на шефа на рецепцията за известно време или всички заедно да отидат до полицейското управление, където да си подновят приказката. Управителят въздъхна тежко и хвърли на Стина злобен поглед. Ерлендур я изведе от бара и я поведе към стаята на рецепциониста. Управителят остана на мястото си. Цялата му напереност сякаш се бе изпарила и той спря с жест шефа на рецепцията, който понечи да му помогне да стане.

— Тя лъже, Ерлендур! — извика той. — Всичко, което казва, е лъжа!

Ерлендур седна зад бюрото на шефа на рецепцията, а Стина остана права. Тя си запали цигара, като че забраната за пушене в хотела, освен може би в баровете, изобщо не я засягаше.

— Познаваше ли портиера на хотела? — попита Ерлендур. — Гвюдлойгур?

— Той беше изключително найс^[42]. Събираше от нас парите за Дебелия. И после го убиха.

— Той беше…

— Мислиш ли, че Дебелия го е убил? — прекъсна го Стина. — Той е най-големият гадняр, когото познавам. Знаеш ли защо не мога повече да работя в скапания му хотел?

— Не.

— Защото искаше не само процент от нас момичетата, ами също, сещаш се…

— Какво?

— Да правим разни неща за него. Лично. Сещаш се…

— И какво?

— Отказах му. Твърдо. Само като си представя потните лоени гънки на животното! Той е отвратителен! Като нищо може да е убил Гвюдлойгур. Напълно е способен на това. Сигурно е седнал върху него.

— А каква беше връзката ти с Гвюдлойгур? Правеше ли разни неща за него?

— Съвсем не. Той нямаше никакъв интерес към това.

— Напротив — каза Ерлендур и си представи трупа на Гвюдлойгур в килерчето със смъкнатите надолу панталони. — Страхувам се, че не е бил чак толкова незаинтересован.

— Във всеки случай никога не е показвал интерес към мен — отвърна Стина и внимателно подбутна гърдите си. — Нито пък към другите момичета.

— Главният сервитьор е в комбина с управителя на хотела, така ли?

— Роузант? Да.

— А шефът на рецепцията?

— Той не иска ние да сме тук. Не иска да има проституция, но другите двама решават. Шефът на рецепцията искаше Роузант да бъде уволнен, но Дебелия печели твърде добре от него.

— Кажи ми друго, използвала ли си някога тютюн за дъвчене? Това е едно такова нещо в пликчета, подобни на пакетчета за чай. Слага се под устната, горе до венеца над зъбите.

— О, не — рече Стина. — Да не си луд? Аз внимавам много със зъбите си.

— Познаваш ли някого, който използва такова нещо?

— Не.

Помълчаха известно време. Накрая Ерлендур не можа да се сдържи да не каже нещо морализаторско. Мислеше си за Ева Линд. Как тя бе попаднала в света на наркотиците и вероятно на проституирането, за да може да си осигурява средства за дрога, въпреки че едва ли го е правила по изисканите хотели на града. Мислеше си за нещастната участ на жената, принудена да продава нежност на някакви си старчета където и да било, когато и да било.

— Защо го правиш? — попита той, опитвайки се да не влага обвинителни нотки в гласа си. — Защо си слагаш силикон в гърдите? И лягаш с мъже от конференции по хотелските стаи? За какво?

— Ева Линд ми каза, че ще попиташ и това. Не се опитвай да го разбереш — рече Стина и загаси цигарата си на пода. — Просто не се опитвай!

Вратата на офиса беше отворена и можеше да се види какво става отпред във фоайето, през което в този момент премина Осп.

— Я виж, Осп все още ли работи тук? — възкликна тя.

— Осп? Познаваш ли я?

Мобилният телефон на Ерлендур зазвъня в джоба му.

— Мислех, че се е махнала. Понякога говорех с нея, докато бях тук.

— Как се запозна с нея?

— Ами просто бяхме заедно в…

— Да не е била проститутка като теб? — Ерлендур извади телефона си с намерението да отговори.

— Не — отвърна Стина. — Тя не е като малкия си брат.

— Брат ли? — попита Ерлендур. — Тя има брат?

— Той е по-голяма курва и от мен.