Рик Риърдън
Мечът на лятото (23)

Двадесет и трета глава.
Рециклирам се

Когато някой каже, „Това е катерицата“, не задаваш излишни въпроси, а бягаш. Лаят бе достатъчен, за да ми изкара ангелите.

Грабнах хотелския меч по пътя за навън. Тъй като носех зелени копринени валхалски пижами, се съмнявах, че ще ми трябва. Ако се наложеше да се бия с някого, той щеше да умре от смях още преди да го изтегля.

Нахлухме в коридора да намерим Ти Джей и Малъри вече излезли, сънени и набързо облечени.

— Какъв е този звук? — намръщи се Малъри — и защо има елф и джудже в стаята ти?

— КАТЕРИЦА! — извика Блицен и затръшна вратата.

Харт направи същия символ с ръце — жест, който подозрително напомняше чифт зъби, разкъсващи жива плът.

Ти Джей ме погледна, все едно са го зашлевили.

— Какво си направил, Магнус?

— Трябва да напусна хотела. Веднага. Моля, не ни спирайте.

Малъри изруга на език, който може би беше галски. Нашата малка група бе същинско ООН на ругатните.

— Няма да те спираме — каза тя. — Заради това ще мием гащи едно десетилетие, но ще ви помогнем.

— Но защо? — зяпнах я аз. — Познаваш ме от по-малко от ден.

— И вече разбрах, че си идиот — изръмжа тя.

— Това, което се опитва да каже, е — намеси се Ти Джей, — че съседите винаги се пазят едни други и си покриваме бягствата.

Вратата на стаята ми се разтърси и по табелата с името ми се появиха пукнатини. Едно декоративно копие падна от стената на коридора.

— На помощ, Екс! — викна Ти Джей.

Вратата на полутрола бе изтръгната от пантите. Екс се появи на коридора все едно бе чакал сгоден случай да направи това.

— Да?

— Вратата на Магнус — посочи Ти Джей, — от другата страна има катерица.

— Браво.

Екс отиде до вратата и я подпря с гръб. Тя потрепери, но Екс я удържа. Чудовищен лай се разнесе отвътре.

Полуроденият Гундерсон изскочи от стаята си облечен само с боксерки на усмихнати личица и двуостри брадви във всяка ръка.

— Какво става? — После изгледа кръвнишки Блиц и Харт. — Да убия ли джуджето и елфа?

— Не! — извика Блицен. — Не убивай джуджето и елфа!

— Те са с мен — казах аз. — И се махаме.

— Катерицата — обясни Ти Джей.

— Онази катерица? — подскочиха рунтавите вежди на Полуродения.

— Същата — съгласи се Малъри. — А аз съм обкръжена от същински идиоти.

Един гарван профуча през коридора, кацна на най-близкото арматурно табло и изграчи обвинително.

— Това е супер — каза Малъри. — Гарваните са разбрали за нахлуването на приятелите ти. Това означава, че валкириите не са далеч.

Вой се разнесе от асансьорите, все едно идват половин дузина…

— Това са вълците на Один — рече Полуроденият. — Те са дружелюбни, освен ако не си нахлул в хотела без разрешение или не го напускаш, също без разрешение. В който случай те разкъсват на яхния.

Още малко и щях да се разхлипам съвсем немъжествено. Можех да приема да ме убие катерица или армия валкирии, даже брадва във физиономията, но не и вълци. Краката ми се подкосиха.

— Блиц, Харт — потрепери гласът ми, — има ли аларма, която да не сте задействали.

Не си честен, отговори със знак Харт. — Избегнахме три мини.

— Три мини? — Не бях сигурен, че съм разбрал правилно.

— Ще забавя вълците — вдигна брадвата си Полуроденият Гундерсон. — Късмет, Магнус.

Той хукна надолу по коридора с крясък:

— СМЪРТ! — А усмивките по гащите му се размърдаха.

Лицето на Малъри поаленя, но не знаех от радост или смущение.

— Ще остана с Екс, в случай че катерицата успее да се промъкне — каза тя. — Ти Джей, изкарай ги през рециклирането.

— Добре.

— Рециклиране? — попита Блиц.

Малъри изтегли меча си.

— Магнус, не мога да кажа, че е било удоволствие. Голяма напаст си, като трън в пета. Но сега се махай.

Вратата на стаята потрепери и от тавана се посипа гипс.

— Катерицата е много силна — изсумтя Екс. — Побързайте.

— Да вървим — нагласи байонета си Ти Джей.

Поведе ни надолу по коридора, със синята куртка на Щатите върху пижамата. Подозирах, че спи с нея. Зад нас вълците завиха и Полуроденият Гундерсон започна да крещи на старонорвежки.

Докато бягахме, няколко айнхеряр отвориха вратите на стаите си, за да видят какво става. Когато видяха Ти Джей с байонет, се прибраха обратно.

Ляво, дясно, дясно, ляво — изгубих бройката на завоите. Още един гарван мина покрай нас и изграчи яростно. Опитах да го прогоня.

— Недей — предупреди Ти Джей. — Те са свещените птици на Один.

Тъкмо минавахме през Т-образен кръстопът по коридорите, когато някой извика:

— Магнус!

Направих грешката да се обърна.

Вляво от нас, на около петнайсет метра, стоеше Гунила в пълно бойно снаряжение и чук във всяка от ръцете си.

— Направиш ли още една крачка — изръмжа тя. — Ще те унищожа.

— Продължавайте — погледна ме Ти Джей. — Следващият завой надясно има капандура с надпис „Рециклиране“. Скачайте в нея.

— Но…

— Няма време — ухили се Ти Джей. — Убийте няколко конфедерати за мен. Или чудовища. Едно и също е.

Той насочи пушката си към валкирията и изкрещя:

— За Масачузетс! — И нападна.

Харт ме хвана за ръката и ме издърпа. Блиц намери капандурата за рециклиране и я отвори.

— СКАЧАЙ, СКАЧАЙ!

Хартстоун скочи пръв.

— Ти си следващият, хлапе — каза джуджето.

Поколебах се. Миризмата ми напомни нощувките по кофи за боклук. Внезапно комфорта на хотел „Валхала“ не ми се стори толкова лош.

Но тогава вълците отново завиха и аз реших да се рециклирам.