Рик Риърдън
Мечът на лятото (14)

Четиринадесета глава
Четири милиона канала и нищо, освен видението на една валкирия

Ура за това, че ме показаха последен.

Бях облекчен, когато презентациите започнаха с айнхеряр от другата страна на масата… докато не видях какво са свършили останалите новобранци, за да ги приемат във „Валхала“.

— Ларс Алстрьом! — извика Хелги.

Един едър рус младеж излезе със своята валкирия. Ларс беше толкова нервен, че събори бокала си и опръска панталона си с вълшебна медовина. Вълна от смях мина през залата.

— Както знаете — усмихна се Хелги, — капитан Гунила подготвя новата екипировка последните няколко месеца. Поставя камери по броните на валкириите си така, че да е ясно кой кого е избрал, а също, надявам се, да ни забавлява!

Воините завикаха одобрително и удариха с чаши, като заглушиха ругатните на Сам до мен.

— Представям ви „Валкирия Видео Рекърдс“! — вдигна Хелги бокала си.

Огромни холоекрани се появиха около ствола на дървото и увиснаха във въздуха. Видеото не бе много хубаво, явно взето от рамото на валкирията. Летяхме високо във въздуха, кръжейки над потъващ ферибот в сърдито сиво море. Половината спасителни лодки висяха от кабелите. Пътниците скачаха зад борда, някои без спасителни жилетки. Валкириите приближиха още повече. Видеото се проясни.

Ларс Алстрьом се олюляваше на клатещата се палуба с пожарогасител в ръцете си. Вратата към вътрешния салон бе блокирана от голям метален контейнер. Ларс опита да го премести, но бе твърде тежък. Зад него имаше дузина хора, хванати като в капан. Те отчаяно заудряха по прозорците.

Ларс им извика нещо на… шведски? Норвежки? Бе ясно какво иска да им каже.

— НАЗАД!

В мига, в който отстъпиха, Ларс удари прозореца с пожарогасителя. На третия опит той се пръсна. Въпреки студа, Ларс свали палтото и постла с него натрошеното стъкло.

Остана до прозореца, докато и последният пътник не се измъкна. Изтичаха към спасителните лодки. Ларс отново взе пожарогасителя и тръгна подир тях, но корабът внезапно се разклати. Главата му се удари в стената и той падна в несвяст.

Тялото му засия. Ръката на валкирията се появи на рамката и се протегна напред. Блестящо златно привидение се надигна от тялото на Ларс. Предположих, че това е душата му. Златният Ларс хвана валкирията за ръка и видеото потъмня.

Воините около нас заръкопляскаха.

Но на масата на старейшините тановете потънаха в спор. Бях достатъчно близо, че да чуя част от него. Един от тях — лорд Нелсън? — оспорваше това дали пожарогасителят се брои за оръжие.

— Какво значение има това? — приведох се аз към Сам.

Тя начупи хляба си на малки и още по-малки трошици.

— За да пристигне във „Валхала“, един воин трябва да погине с меч в ръка. Това е единственият начин.

— Значи — прошепнах аз — всеки луд може да отиде във „Валхала“, само ако пукне, размахал меч?

— Не, естествено — изсумтя тя, — не можем да караме деца да умират нарочно. В самоубийството няма нищо героично. Саможертвата и храбростта трябва да са спонтанни, реакцията на герой по време на криза. Трябва да идат от сърцето, без мисъл за награда.

— А какво става, ако тановете решат, че някой не е трябвало да бъде приеман? Съживяват ли го?

Опитах да не звуча прекалено обнадежден. Сам отказа да срещне погледа ми.

— Станеш ли айнхери, няма връщане назад. Ще ти дадат най-лошата работа и трудно ще си спечелиш уважение, но оставаш във „Валхала“. Ако тановете решат, че смъртта не е била достойна, си го отнасят валкириите.

— О! — внезапно схванах защо всички валкирии на масата ни изглеждат нервни.

Тановете гласуваха и се съгласиха единодушно, че пожарогасителят се брои за оръжие и смъртта на Ларс може да се приеме като да е загинал в битка.

— Има ли враг, по-могъщ от морето? — попита Хелги. — Смятаме, че Ларс Алстрьом е достоен за „Валхала“!

Още ръкопляскания. Ларс само дето не припадна. Валкирията му го вдигна, докато се усмихваше и махаше на тълпата.

Когато шумът заглъхна, Хелги продължи:

— Ларс Алстрьом, знаеш ли кои са родителите ти?

— Аз… — гласът на новодошлия потрепери — не познавам баща си.

— Не е необичайно — кимна Хелги, — ще потърсим мъдростта на Руните, освен ако Бащата на боговете не пожелае да се намеси.

Всички се обърнаха към празния трон. Гарваните накокошиниха пера и изграчиха. Но тронът остана празен.

Хелги не изглеждаше изненадан, но раменете му увиснаха от разочарование. Отиде до камината. Дама в зелена роба с качулка излезе от групата готвачи и сервитьори. Лицето й бе скрито под качулката, но от изгърбената стойка и съсухрени ръце прецених, че трябва да е древна.

— Коя е тази вещица? — попитах.

— Вала. Пророчица. Изрича заклинания, вижда бъдещето… и други неща.

Валата приближи масата. Тя спря пред Ларс Алстрьом и измъкна перо изпод гънките на робата си. След това взе шепа руни като онези от кабинета на вуйчо Рандолф.

— А руните? — прошепнах на Сам. — Те за какво са?

— Това е старата азбука на викингите — каза тя, — ала всяка буква символизира нещо могъщо. Бог, вид магия, природна стихия. Като ДНК на вселената. Валата може да види какво ти е писано по камъните. Най-великите магьосници като Один дори нямат нужда от камъни. Променят реалността само като изричат името на руната.

Отбелязах си наум да избягвам Один. Нямах нужда да променят още повече реалността ми.

Валата пред масата прошепна нещо изпод носа си и хвърли камъните в краката си. Те паднаха в прахта, някои с лице нагоре, други надолу. Но една руна привлече вниманието на всички и холоекраните я проектираха пред всеки в залата.

Знакът не означаваше нищо за мен, но стотиците воини викнаха одобрително.

— Тор! — изкрещяха те и завикаха името му — ТОР, ТОР, ТОР!

— Все едно ни трябваше поредното дете на Тор — изсумтя Сам.

— Защо? Какво не им е наред?

— Всичко им е наред, това е проблемът. Гунила е дъщеря на Тор.

— Леле.

Капитанката на валкириите се ухили. Това бе по-страшно, отколкото когато бе намръщена.

Когато виковете заглъхнаха, Валата вдигна съсухрените си ръце.

— Гордей се, сине на Тор! Руните предричат, че ще се бориш смело по време на Рагнарок! А утре, по време на първата си битка, ще докажеш, че си храбър като изгубиш главата си!

Публиката завика одобрително, а Ларс пребледня като тебешир. Това накара воините да се разсмеят още по-шумно, все едно обезглавяването е нормално бойно кръщене. Валата прибра руните си и се скри обратно, докато валкирията на Ларс го упъти обратно към мястото му.

Церемонията продължи. Следващият поред бе новобранка на име Деде. Тя бе спасила няколко хлапета в местното училище, когато войниците на някакъв сатрап опитали да ги отвлекат. Бе флиртувала с един от войниците, подлъгвайки го да си даде оръжието, което бе насочила към войниците на сатрапа. Бяха я разстреляли, но героизмът й позволил на останалите деца да избягат. Видеото си бе доста брутално и викингите много го харесаха. Деде получи бурни аплодисменти.

Валата прочете руните. Потвърди, че родителите на Деде са обикновени смъртни, но на никой не му пукаше. Според пророчеството Деде щяла да се бори храбро по време на Рагнарок, а освен това се предвиждаше няколко пъти да й отсекат ръцете по време на битка. До сто години щяла да стане тан.

— Ооо! — зарадва се тълпата.

Другите четирима новобранци също бяха впечатляващи. Бяха спасили много хора и бяха пожертвали живота си смело. Двама бяха смъртни, а имаше и един син на Один, което нажежи страстите.

— Както вече казах — приведе се към мен Сам, — Один не е виждан от много време. Радваме се на всеки знак, че все още обикаля смъртните.

Последната новодошла бе дъщеря на Хеймдал. Не знаех кой е той, но викингите изглеждаха силно впечатлени.

Главата ми се завъртя от толкова много информация, а емоциите ми бяха нагорещени от изпитата медовина. Не осъзнах, че сме стигнали края на масата, докато Хелги не извика името ми.

— Магнус Чейс! — изрева той, — ела и ни впечатли с храбростта си!