Хауърд Камински, Сюзън Камински
Дванадесетте (71)

12.

Джебедая караше лендровъра. Мери седеше до него, а на задната седалка бяха Хана и Сет. Те трябваше да помогнат на Мери при пазаруването. Хана беше живяла с по-голямата си сестра и бе усвоила много от нейните жестове и маниери. Тя приглади косата си назад по начина, по който го правеше и Мери.

Караха по магистралата към Лас Вегас, където беше най-близкото летище. Спазваха всички ограничения за скоростта. Пътуваха вече от около пет часа. Бяха тръгнали още преди изгрев-слънце. Мери и Джебедая не разговаряха по време на пътя. Думите бяха излишни. Бяха обмисляли плана в продължение на няколко дни и всеки от тях знаеше какво точно трябва да направи. Децата отзад също мълчаха. Те бяха свикнали да бъдат тихи в тяхно присъствие. Слънцето се показа на хоризонта и Мери направи знак с глава на децата да започнат сутрешната си молитва. Те винаги се молеха по това време. Децата подеха тихо:

Джошуа, ти отче наш.

Ти неотменно си с нас.

Да се свети името ти.

По твоя път неспирно ще вървим.

И твоите врагове ще са и наши.

С радост ще им отмъстим.

Ще ги преследваме във вечността дори.

Те свършиха да се молят и отново се възцари тишина.

Слънцето изгряваше и цялата магистрала беше окъпана в светлина. Когато наближиха Лас Вегас, заобиколиха южно града и поеха към летището. Щом пристигнаха до него, Джебедая слезе от колата и Мери зае мястото зад волана. Тя хвана младежа за ръката и мълчаливо го изгледа.

— Скоро ще се върна — каза Джебедая и помаха на двете деца отзад.

След това те потеглиха. Стигнаха до супермаркета, влязоха вътре и Мери подаде на децата списък с покупки. Те тръгнаха напред, като бутаха две колички за пазаруване, и скоро се изгубиха сред хората. Мери се убеди, че децата са достатъчно далече, за да могат да я видят, и бързо тръгна към един телефон. Набра някакъв номер и каза:

— Аз съм. — Момичето изчака известно време, докато получи отговор отсреща.

— Време е за кратко пътуване — разнесе се глас в слушалката. — Разбра ли?

— Да.

— Знаеш какво трябва да направиш, нали?

— Да — отвърна момичето и чу затварянето на слушалката отсреща.

Тя се обърна и видя, че към нея идват Сет и Сара.

— На кого се обади? — попита Хана.

— На прогнозата за времето. Искам да разбера дали ще е горещо днес. Притеснявам се, че колата може да загрее.

Сет разгъна списъка с покупките, посочи нещо и каза:

— Не мога да разчета това.

— Махни си пръста оттам, за да видя какво пише. Консервирани домати. Написано е съвсем ясно. Какъв ти е проблемът?

— И аз така си помислих, но не бях напълно сигурен — отвърна смутено момчето.

Хана се усмихна самодоволно.

— Казах му, че е така, но той искаше да се посъветва с теб, за да е сигурен.

— Няма нищо. Всичко е наред — отвърна Мери и нежно разчорли косата на Сет. — А сега да се заемаме с покупките. Днес ни чака още много работа.