Хауърд Камински, Сюзън Камински
Дванадесетте (48)

13.

Ник можеше да се качи по стълбището даже и със завързани очи. Знаеше добре, че четвъртото стъпало е разклатено, че седмото издава много специфичен стържещ шум, а последното така силно скърцаше, че той винаги го прескачаше. Обикновено ходеше в стаята на Санди след полунощ. Преди това винаги проверяваше дали Сара и Джина са заспали. Беше застанал пред стаята си и се ослушваше. По принцип Сара спеше дълбоко и не се будеше нощем. Нямаше опасност посред нощ да се събуди и да притича в спалнята на Санди. Джина пък обожаваше телевизията и всяка вечер гледаше предаването на Тед Копъл в стаята си. Веднага след него си лягаше.

Ник влезе в спалнята на Санди, без да почука. Тя се беше облегнала на една голяма възглавница и четеше в леглото. Косата й блестеше като сребро на светлината.

— Знаеш ли — каза Ник и я целуна, — ти си единственият човек, който, докато чете научна статия по психиатрия, изглежда секси.

— Скъпи, не е нужно да ми правиш комплименти, за да се вмъкнеш в леглото ми.

— Не ти правя комплименти, наистина го мисля — отвърна той и отново я целуна. — Още не мога да разбера какво харесвам най-много в теб — кожата, очите ти или начина, по който ухаеш… Всъщност харесвам те цялата.

— Моят нощен посетител успя ли да се промъкне безшумно?

— Придвижих се учудващо тихо, докторе. Качвах се по стълбите внимателно като балетист.

Санди се разсмя.

— Какво ти е толкова смешно?

— Представих си те облечен в трико да правиш пируети, докато се качваш по стълбите — отвърна Санди и се сгуши в него.

Ник я прегърна и я придърпа към себе си.

— Много те харесвам, когато не си се навлякла с пижамата.

— За сметка на това сега пък ти си с пижама.

— Бързо ще се справим с този проблем.

— Така е по-добре — каза Санди и нежно прокара върха на езика си по ухото му.

— Казвал ли съм ти, че те обичам.

— Да. Но ми харесва да го повтаряш.

Ник легна върху нея и я погледна:

— Обичам те, Санди.

Санди изпъна чаршафите и постави на леглото табла с шоколадови сладки и ментов чай. Настани се в леглото и каза:

— Опитай сладките, но внимавай с трохите.

— Обещавам, че ще съм изключително внимателен с трохите.

Санди се усмихна:

— Скъпи, ще навия часовника за пет.

— Навий го за пет и половина — примоли се Ник.

— Късно е. Сара се събужда някъде тогава. Но понеже съм щедра и добра, ще го наглася за пет и петнадесет.

— О, благодаря — отвърна Ник раздразнено. — Знаеш ли, Санди, все някой ден ще трябва да кажем на Сара за нас двамата. Тя сама разбира, че между нас има нещо повече от приятелство.

— Не е настъпил подходящият момент, скъпи. Ще й кажа веднага след като цялата тази история приключи.

— Значи няма да е много скоро.

— Информацията, която счетоводителя на Роулинс даде, не ти ли помогна?

— Не можах да открия много неща. Разплащателната сметка на Рут е била закрита два месеца след трансфера на парите. Колата е била продадена и не можах да разбера на кого.

— Ами Линда?

— Какво се опитваш да направиш, Санди — попита Ник и се засмя. — Да не искаш да ме натикаш отново в обятията й?

— Беше ми казал, че познава всички важни клечки в този град. Може да ни помогне.

— Няма. Тя ще ни помогне толкова, колкото и бившият ти приятел.

— Нали винаги ми повтаряш, че човек трябва да пробва всички възможности.

— Вече я търсих два пъти по телефона, но сигурно в списъка й за срещи съм най-последен. Утре пак ще пробвам да се свържа с нея.

— Разбирам, че не искаш да се срещаш с нея, Ник. Но положението е сериозно. Струва си да опитаме.

— Знам — отвърна й мрачно той.

— Днес разговарях със семействата на децата. Те нищо не знаят за тях. Никое не се е обаждало вкъщи. Да ти кажа честно, това малко ме озадачава. Не мога да повярвам, че след толкова много време те все още са под влиянието на личността на Хамък. Никъде в литературата не се споменава за подобно нещо, за такова пълно обсебване от личността на някого. Повярвай ми, изчела съм всичко по този въпрос. Все на някое от децата трябва да му е станало мъчно за семейството му. Предполагам, че много скоро някое от тях ще се обади вкъщи и ще ни помогне да ги открием.

— Не разполагаме с толкова много време.

— Знам. Ник, внимавай за трохите! Падат право върху мен.

— Извинете, госпожице — каза Ник и изтупа с ръка трохите от леглото. — Имам план за утре. Отново ще прегледам книгата. В нея има цяла глава за родния град на Хамък. Израснал е в Дарнтън, щата Тексас. Когато е излязла книгата, майка му все още е живеела там. Може би ще разбера нещо, ако се разходя дотам.

— Въобще не ми звучи приятно.

— Знам, но понеже ще ходя сам, за награда ще трябва да ми изпълниш едно желание.

— Всичко, което пожелаете, агент Бароус — прошепна Санди и се наведе към него.

— Всичко ли?

— Разбира се. За теб винаги. Но преди това, моля те, премести пепелника оттук и го сложи на пода.