Джейкъб Грей
Роякът се спуска (21)

Двайсет и първа глава

Беше му нужна част от секундата, за да осъзнае, че трясъкът не беше от изстрел.

Той ококори очи. Майката на мухите беше извърнала глава назад — вратата към стълбището се беше отворила рязко и се беше треснала в стената отзад. На прага задъхана стоеше Селина.

— Няма да ти позволя да го направиш! — отсече тя.

— Мислиш, че можеш да ме спреш? — рече майка й презрително. — Едно дете? Винаги си била мекушава. Не си достойна за способностите ми.

— Не искам нищо от теб! — отвърна й Селина. — Освен това няма да те спра аз. — Тя посочи с палец зад гърба си. — Те ще го сторят!

През вратата нахлуха десетки ръмжащи лисици. Досега Коу не беше виждал толкова много от тях на едно място. Зад тях се появи Лидия със зачервени от тичането бузи.

Лисиците се метнаха към мършавия затворник, насочил пистолета към господарката им, и той отстъпи назад с ужасен вик. После се заеха да гризат въжетата, с които бяха вързани Велма Стрикъм и мъжът й.

— Спасете Коу! — заповяда майката на Лидия.

Останалите лисици се втурнаха по покрива към затворниците. Уплашени, те заотстъпваха назад, като всеки се мъчеше да се скрие зад телата на другите. Някои побягнаха, преследвани от лисиците.

В сърцето на Коу се надигна надежда.

— Страхливци! — заяви Майката на мухите. — Това са просто лисици!

Няколко облака мухи се спуснаха от небето, понесоха се над покрива и се разделиха на малки рояци, които се насочиха към животните на Велма Стрикъм.

Вниманието на Майката на мухите в този миг беше другаде. Коу нямаше да има втори шанс.

Изправи се. През тялото му пролазиха болезнени спазми, но той се окопити и нападна. Синтия Девънпорт се обърна в последния момент. Коу я блъсна, но тя стремглаво изчезна — изпари се в облак от мухи, които зажужаха в лицето му. Той се стовари на земята. Зад гърба му се чу изщракване. Майката на мухите беше насочила пистолета си към него.

— Този път няма измъкване — изсъска тя с потръпващ над спусъка пръст.

Селина скочи на гърба на майка си с писък и завъртя тялото й. Пистолетът изтрополи на земята. Коу се спусна към него, но нечий крак го изпревари, изрита оръжието и то отхвърча встрани по покрива. Той впери очи нагоре. Затворникът с обеците повдигна крак със злобна усмивка и грайферите на подметката му надвиснаха над главата на Коу в готовност да му смачкат черепа.

— Ау!

Ято черни птици наобиколи затворника и той загуби равновесие.

Майката на мухите се въртеше диво, опитвайки се да сграбчи вкопчилата се в гърба й Селина, и крещеше:

— Махни се от мен!

— Вече не можеш да ми нареждаш какво да правя! — викна дъщеря й.

Синтия Девънпорт падна на колене, после тялото й се пръсна на хиляди мухи. Селина се отпусна уморена на земята. Майката на мухите се появи на един-два метра, точно до пистолета, и го вдигна. Селина застана пред Коу.

Мухогласата отпусна леко дулото и нареди:

— Разкарай се!

— Ще се наложи първо да застреляш мен! — каза Селина.

— Не мисли, че не бих го направила — отвърна майка й, но Коу забеляза леко колебание.

„Елате!“, рече той наум. Нямаше значение коя врана щеше да се подчини.

— Ами, действай тогава! — каза Селина. — Предпочитам да умра пред това да бъда твоя дъщеря.

Майката на мухите вдигна оръжието с каменно лице и заяви:

— Чудесно.

В мига, в който дулото проблесна, Кряк се спусна с ноктите напред върху ръката на Синтия Девънпорт. Куршумът рикошира в земята пред крака на Селина, след което крайникът й се разтресе. Тя изпищя и стегна прасеца си с ръка. Коу се спусна към нея. Между пръстите й се процеждаше кръв.

— Тя стреля по мен! — рече момичето и стисна зъби.

Ву-уп-ву-уп-ву-уп!

Хеликоптерът се беше пробудил. На пилотското място седеше Лъгман, а останалите се качваха отзад. По дрехите на някои все още висяха лисици. Кабината се изпълни, но затворниците продължаваха да се блъскат вътре. Бяха изоставили животните си и те виеха, драскаха и трополяха диво в клетките. Рояците мухи бяха изтласкали Велма Стрикъм и съпруга й до стълбището, а лисиците се мятаха безредно под напора на насекомите.

Майката на Селина размаха грубо ръка и изпусна пистолета, но се отърси от Кряк. Обърна очи към Коу и дъщеря си, а сетне към хеликоптера.

— Ще се разправям с вас после! — кресна на бягащите затворници.

След това се уви в палтото си, но застина с ръка на джоба с втрещен поглед.

— Къде е?

В началото Коу не разбра за какво говори, но щом Селина отвори окървавената си шепа, съзря в нея Среднощния камък.

— Това ли търсиш? — попита тя.

— Как успя…? — озадачи се Майката на мухите.

Коу се досещаше как. Селина го беше измъкнала, докато беше на гърба на майка си.

— Дай ми го! — изкряска Синтия Девънпорт.

— Никога! — отговори й момичето. — През цялото време просто си ме използвала. Преструвайки се, че те е грижа за мен. Използва любовта ми към теб за собствените си цели. Е, аз си намерих приятели, за които наистина ме е грижа! Няма да позволя да ги нараниш повече!

Коу се надигна, пристъпи пред нея и се изправи пред врага си. Усети, че враните се бяха струпали зад него, стисна юмруци и призова още. Остави нишките на енергията си да се пръснат над окъпания от дъжда град и свика всички врани в Блекстоун.

— Вижте само — посочи той. — Вашите другарчета ви изоставиха до едно.

Майката на мухите му се ухили.

— Никога не съм сама, когато децата ми са с мен.

Тя затвори очи и оправи ръце към небето. Отново проблесна светкавица. Коу вдигна поглед. Облаците над него бяха почти плътно черни, макар че дъждът уж беше спрял. Със свито сърце осъзна, че това всъщност не бяха облаци — бяха мухи. Милиони, милиони мухи във врящ, неудържим рояк. Дъждът не беше спрял, а роякът беше толкова гъст, че капките просто не можеха да достигнат до покрива.

— Виждаш ли, вранегласи! — извика Майката на мухите. — Имаш още много да учиш.

Коу се обърна. Лисиците препускаха към стълбището, за да се прикрият. Лидия и баща й лежаха на земята до входа, закрили глави с ръце. Госпожа Стрикъм понечи да стане, но бурята от мухи я събори на колене. Селина ту ходеше, ту пълзеше към аварийния изход, влачейки ранения си крак.

Хеликоптерът се раздвижи бавно и струята от перките развя косата на Майката на мухите около лицето й. После машината се отдалечи и се заиздига, докато не се превърна в далечно насекомо, а гръмотевиците не погълнаха шума от перките.

Синтия Девънпорт махна с ръка към Коу. Крайникът й се изпъна напред и се превърна в мухи, които се устремиха към лицето му. Насекомите обгърнаха главата му, а той стисна очи, насочи цялата си сила навътре и скочи от покрива във формата на врана. Разпери криле и остави един порив на вятъра да го издигне на десетина метра във въздуха. Майката на мухите го проследи с усмивка, след което избухна и се преобрази в насекомите си. После пое след него, без да разваля човешките си очертания.

Той изпрати враните си срещу нея. Птиците се понесоха към жената рояк със зейнали клюнове и взеха да кълват мухите. Майката на мухите се разпадна, но мигновено възстанови формата си след тях. Коу не спираше да зове нови и нови врани в несекващо настъпление. Вълна след вълна заливаше Синтия Девънпорт, толкова бързо, че тя едва смогваше да събере насекомите си преди следващото нападение.

Мрън прелетя покрай него с пълен с мухи клюн.

Твърде много са, Коу, гракна той.

Блеска беше оглавила другите птици и се стрелкаше напред-назад. Коу се присъедини към тях. Насекомите бяха толкова гъсто наблъскани във въздуха, че той трудно съумяваше да си поеме дъх. Замаха бързо с криле, проправи си път нагоре и най-сетне успя да изскочи в празния простор. Усети вкуса на озон върху врановия си език и задаващите се светкавици. Извъртя се, остави се на течението и огледа бойното поле. Враните се мятаха като огромни черни сажди, гмуркаха се в мухите и се издигаха отново.

Озърна се, но Синтия Девънпорт беше изчезнала.

Дали не се беше измъкнала под прикритието на мухите си? Той сведе очи. Почти сигурен беше, че насекомите са намалели. Роякът като че се спускаше, притискан от собствената си тежест — плащеница от мухи, сриваща се в себе си в огромен въртоп. Коу отзова враните си с една мисъл и птиците се издигнаха при него. Той надникна в празнината в средата на смерча от насекоми, в която прозираха чистият въздух и покривът под него.

И кръвта в жилите му застина при видяното долу.

На покрива се беше изправило някакво подобие на Синтия Девънпорт, само че три пъти по-високо. Ръстът му продължаваше да расте, тъй като все повече мухи се спускаха от небето към крайниците, лепваха се на повърхността и увеличаваха размерите му. Възможно ли беше? Тя явно управляваше стотици хиляди мухи, като напътстваше полета на всяка една поотделно.

Ъ-ъ… Ти можеш ли така?, пророни Блеска, увиснала във въздуха до него.

Той поклати птичата си глава. Беше подчинил ятото в битката си срещу Предача, но не и по този начин.

Огромният силует на Майката на мухите достигна двуетажна сграда на височина и се оттласна с лекота над покрива. Кожата и косата й може да бяха от мухи, но физиономията й си оставаше непроменена. Устните се извиха в усмивка.

— Виж какво е истинската мощ, вранегласи! — каза тя.

Гласът й не излизаше от устата, а от цялото й тяло — странен акустичен ефект от жуженето на мухите. Очите й бяха черни кълба, които се въртяха в орбитите си.

Тя замахна и разпръсна враните като прашинки. Коу изпрати насреща й нова вълна птици. Те се врязаха в черната маса на тялото й и изчезнаха в мухите. Той очакваше, че ще се появят от другата страна, но едва половината успяха да се измъкнат от плътната завеса от насекоми.

Едната й гигантска ръка го връхлетя отляво.

Той сви криле и пикира надолу, но другият й огромен крайник протегна към него масивните си пръсти, изградени от гъсти колони мухи. Коу изви клюн, проби плътната маса и долови как мухите се навират между перата му. Опита се да размаха криле, но напразно. Мухите го заслепиха, обвиха клюна му и обездвижиха крилете му. Жуженето им нахлу в ума му и той загуби способността да мисли за каквото и да било друго. Усети, че хватката на съзнанието му върху врановия му облик отслабва и през една пролука в рояка съзря човешката си ръка, която белееше насред черното гъмжило. Сетне смогна да освободи глава — вече човешка — и пое мощна глътка въздух.

— Ето къде си бил! — изръмжа Майката на мухите.

Беше възвърнал изцяло човешкия си облик и се намираше в юмрука от мухи над земята. По лицето му плющеше дъжд. Той загърчи тяло, но мухите го притискаха плътно и стягаха гърдите му. Въпреки страха си се удиви на чудното чувство от малките телца, притиснати към крайниците му. От покрива под него го наблюдаваха десетки лисици. Родителите на Лидия, самата тя и Селина също бяха там и го гледаха. Нямаше и една свободна муха — всички бяха призовани в служба на господарката си.

— Не се съпротивлявай, Коу — рече Синтия Девънпорт.

Ръката, в която се намираше, стегна хватката си, така че беше неспособен да си поеме дъх. Как толкова дребни създания имаха толкова голяма сила?

— Всъщност в известен смисъл аз присъствах на смъртта на майка ти — сподели мухогласата. — Мухите ми видяха как Предача я уби.

Сърцето на Коу кипна от гняв.

— Тя доста се съпротивлява, макар че нямаше никакви шансове.

Ръката й го понесе във въздуха и го доближи до лицето й.

— И тя беше като теб, Коу — произнесе гръмовният глас. — Дори накрая не беше готова да се откаже. Дори когато паяците му взеха да я поглъщат.

Той се опита да се освободи и напъна ръце, за да разкъса мухите, но те го стискаха като в бетон.

— Майка ми е имала повече смелост, отколкото вие ще усетите някога — рече с разкривено лице. — Дори и да ме убиете, някой друг ще ви възпре.

Огромната уста се усмихна.

— Интересно, нейните последни думи звучаха почти по същия начин.

— И са били верни. — кресна Коу. — Ние убихме Предача.

Синтия Девънпорт отвори широко уста. Мухите вътре оформиха зъби, а едно огромно жужащо кълбо се източи в език. Тя го понесе към пастта си с главата напред.

От покрива под тях долетяха писъците на Лидия.

Майката на мухите се канеше да го изяде жив.

Той потъна в мрак, заобиколен единствено от настървеното жужене на мухите. Загуби представа за посоките.

Насекомите се навряха в ушите и в ноздрите му. Коу опита да сключи плътно уста, но телцата им неумолимо разтвориха устните му. Беше стиснал клепачи толкова здраво, че направо болеше.

Нима всичко щеше да свърши така? Спомни си майка си и баща си, които бяха загинали, за да го предпазят. Спомни си, че родът на враните беше съхранявал Среднощния камък цели столетия. Спомни си Трохата, Семчо и всички останали дивогласи, които със сигурност щяха да се простят с живота си, ако Майката на мухите победеше. В безсилието си се изпълни с гняв към самия себе си.

В страха и гнева си различи гласове.

Къде си?

Вътре ли е?

Какво да правим?

Врански гласове, долитащи един през друг. И все повече, докато не се превърнаха в грохот.

Коу усети телата им, клюновете, ноктите. Чакаха го, чакаха неговата команда.

Първата муха успя да се провре в устата му, последваха я и други. Насекомите зашаваха около плътно стиснатите зъби. Коу се помъчи да не обръща внимание на движенията им и на парализиращия пристъп на паника. Представи си, че тялото му е изсечено от камък и е непробиваемо. Пусна съзнанието си на свобода, както беше сторил в Земята на мъртвите в търсене на враните. Щеше да има нужда от всички до една.

Насмалко да повърне, щом мухите проникнаха нагоре по носа му.

Първо откри Блеска и съзнанието му я погълна. Погледна през нейните очи и видя огромния силует на Синтия Девънпорт. В небето в очакване пърхаха множество врани. Той пое и най-близката до Блеска птица, след това и още една. С всяка врана, която включваше в своя защита, се чувстваше все по-силен. Волята му се разгърна като мрежа над ятото. Той ги овладя и ги изпрати в торнадо към Майката на мухите.

Мухогласата изви тяло и замахна с ръце. Коу поведе враните с една-единствена мисъл. Те го последваха в колона и се изплъзнаха на ръцете, които опитваха да ги смачкат в небето. Той не спря да зове нови птици, докато не обгради Майката на мухите с жива стена.

Мухите бяха успели да се промушат под клепачите му. Коу се опита да разтърси глава, но бяха твърде много. Очите му започнаха да парят. Нови насекоми съумяха да пробият преградата на зъбите и нахлуха едно през друго в устата му, устремени към гърлото.

Коу остави тялото си на щурма им и отдаде съзнанието си изцяло на враните. След миг се беше превърнал в хиляди птици.

Сега!, изкрещя той.

Те извиха криле като една и торнадото около Синтия Девънпорт се стегна. С единогласен крясък враните се врязаха в муховидната й плът и започнаха да разкъсват мухите — мачкаха ги с нокти и клюнове. Коу насочи цялата си енергия върху това да задържи ятото в едно, да не отслабва мощта на нападението им, да продължава да застяга примката. Разнесе се странен съскащ звук, отчаяна агония, изригнала от недрата на гигантското мухотело. То беше безсилно пред разкъсващите го врани, хиляди болезнени удари всяка секунда. Бяха твърде много, от всички страни, в непрекъснато движение.

Коу наблюдаваше през очите на враните си, а те виждаха единствено чернота. Долови натежалите им от насекоми криле и силата му започна да се топи стремително. Всеки момент тежестта на напастта щеше да ги повлече надолу и всичко щеше да се окаже напразно. Някакво мъгляво, далечно парче от съзнанието му го предупреждаваше, че собственото му тяло е на път да откаже. И че ако той загинеше, враните също бяха обречени.

Не можеше да го допусне.

С последните си сили насочи ятото към сърцето й.