Кейт Аткинсън
Живот след живот (53)

Декември 1930 година

Урсула знаеше всичко за Ева. Знаеше колко обича модата, гримовете и клюките. Знаеше, че може да кара кънки и ски и че обича да танцува. Урсула се мотаеше с нея сред скъпите рокли в Оберполингер, след което сядаха да пият кафе със сладкиш или сладолед в Енглишер Гартен и гледаха децата на въртележката. Ходеше на ледената пързалка с Ева и сестра й Гретел. Те я водеха на вечеря у дома. „Английската ти приятелка е много мила“, каза на Ева фрау Браун. Урсула обясняваше, че е дошла да си подобри немския, преди да започне работа като учителка у дома. При мисълта за това Ева въздъхна отегчено.

Ева обожаваше да я снимат и Урсула й правеше безброй снимки с малкия си апарат „Брауни“, после по цяла вечер ги подреждаха в албуми и им се възхищаваха. „Трябва да се снимаш във филми“, каза й Урсула и Ева беше неимоверно поласкана. Урсула си бе направила труда да се запознае с актуалните холивудски, британски и немски знаменитости, както и с най-новите песни и танци. Тя беше по-възрастна жена, взела под крилото си неопитната млада девойка. Ева бе напълно заслепена от изисканата си нова приятелка.

Урсула знаеше и за сляпото увлечение на Ева по „по-възрастния мъж“, когото гледаше влюбено и след когото се влачеше, седеше в ресторанти и кафенета, забравена в някой ъгъл, докато той водеше безкрайни разговори за политика. Ева започна да я води със себе си на тези събирания, в крайна сметка Урсула й беше най-добрата приятелка. Единственото, което Ева искаше, бе да е близо до Хитлер. Същото искаше и Урсула.

Урсула знаеше и за Върха, и за бункера. Всъщност с намесата си щеше да направи огромна услуга на това фриволно момиче.

Така, както бяха свикнали с неизменното присъствие на Ева, всички свикнаха и с английската й приятелка. Урсула беше мила, беше жена, беше никой. Вече никой не се изненадваше, ако тя се появеше сама и се усмихнеше притеснено, изпълнена с възхищение към великия мъж. Той приемаше обожанието за даденост. Сигурно беше невероятно да се чувстваш толкова уверен в себе си, мислеше си Урсула.

Само че, боже господи, каква скука беше. Толкова въздух под налягане се носеше над масите в „Кафе Хек“ или „Остериа Бавария“, че все едно бяха в някакъв голям балон. Трудно й бе да повярва, че само след няколко години Хитлер ще опустоши света.

Беше необичайно студено за това време на годината. През нощта лек снежец — като ефирна пелена, като пудра захар от сладкишите на госпожа Глоувър — беше покрил Мюнхен. На Мариенплац имаше голяма елха и навсякъде се разнасяше прекрасният аромат на борови иглички и печени кестени. С тази празнична премяна Мюнхен изглеждаше много по-приказен, отколкото Англия би могла да бъде някога.

Леденият въздух сгряваше кръвта и Урсула тръгна към кафенето с решителна крачка в приятно очакване на чаша горещ и гъст Schokolade със сметана.

Вътре беше задимено и доста неприятно след свежия студ навън. Жените бяха с кожени палта и на Урсула за момент и се прищя да беше взела палтото от норки на Силви. Майка й не го носеше и напоследък то стоеше през цялата година в гардероба, посипано с нафталин.

Той седеше на маса в дъното, наобиколен от обичайните лакеи и подлизурковци. Какви грозници, помисли си тя.

— A, unsere englische Freundin — каза той, като я забеляза. — Guten Tag, gnädiges Fraulein.

С едва забележимо щракване на пръсти изпъди подмазвача, който седеше срещу него, и Урсула зае освободеното място. Изглеждаше ядосан.

— Es schneit — каза тя. — Вали сняг.

Той погледна през прозореца, сякаш досега не беше забелязал. Ядеше палачинки. Изглеждаха добре, но когато сервитьорът притича, тя си поръча Schwarzwälder Kirschtorte и горещ шоколад. Тортата беше страхотна.

— Entschuldigung — извини се тя, наведе се и бръкна в чантата си за носна кърпа. Обшита с дантела, с инициалите й УБТ, подарък от Пами за рождения ден. Попи изискано трохите по устните си, после се наведе отново да върне кърпичката и да извади тежкия предмет, който се намираше в чантата. Старият служебен револвер на баща й от войната, „Уебли Марк V“. Помъчи се да успокои геройското си сърце.

— Wacht auf — каза тихо Урсула. Думите привлякоха вниманието му. — Es nahet gen dem Tag.^[1]

Движение, репетирано стотици пъти. Един изстрел. Всичко зависеше от бързината, но щом извади оръжието и го насочи към сърцето му, последва един миг, увиснал във времето мехур, в който сякаш всичко спря.

— Führer — рече тя и развали магията. — Für Sie.

От кобурите наизскачаха оръжия и се прицелиха в нея. Един дъх. Един изстрел. Урсула натисна спусъка. Падна мрак.