Кейт Аткинсън
Живот след живот (38)

Септември 1940 година

Крайтън й липсваше повече, отколкото тя бе показала пред него или пред Памела. Взел беше стая в „Савой“ в нощта преди обявяването на войната, а Урсула се беше издокарала с хубавата си тъмносиня сатенена рокля само за да чуе, че трябва да сложат край („да се сбогуваме“). „Нещата ще станат много кървави“, бе казал той, макар да не стана съвсем ясно дали имаше предвид войната или тях.

Независимо от казаното сбогом или може би именно заради него накрая пак се озоваха в леглото и Крайтън дълго обяснява колко ще му липсва „това тяло“, „извивките на плътта ти“, „това красиво лице“ и така нататък, докато на нея накрая й кипна. „Все пак ти искаш да се разделим, не аз.“ Чудеше се дали той любеше Мойра по същия начин, със смесица от студенина и страст, но това бе от въпросите, които човек избягва да задава, за да не вземе да получи отговор. Какво значение имаше, нали се връщаше при Мойра. Стока втора ръка, но все пак нейна.

На сутринта закусиха в стаята и изслушаха речта на Чембърлейн. В апартамента имаше радио. Малко след това зави сирена, но по някаква странна причина не се уплашиха. Всичко изглеждаше нереално. „Сигурно е изпитание“, бе казал Крайтън. Урсула си помисли, че от сега нататък вероятно всичко ще е изпитание.

Излязоха от хотела и тръгнаха към Уестминстърския мост, където отговорниците от районното поделение на противовъздушната отбрана надуваха свирки и крещяха, че опасността е отминала. Други минаваха с велосипеди с прикачени знаци „Отбой“. „Боже господи! — бе възкликнал Крайтън — жална ни майка, ако това е най-доброто, на което сме способни при въздушно нападение.“ По моста трупаха чували с пясък, всъщност трупаха ги навсякъде и първата мисъл на Урсула беше, че е хубаво, че на света има толкова много пясък. Опита се да си спомни стиховете от „Моржът и дърводелецът“. „Ако седем девойки със седем четки…“, но вече бяха стигнали Уайтхол и Крайтън се спря, хвана я за ръцете и каза: „Трябва да вървя, миличка“. За момент прозвуча като актьор в блудкав сантиментален филм. Урсула реши, че ще преживее войната като монахиня. По-лесно щеше да е.

Гледаше го как върви покрай Уайтхол и изведнъж се почувства ужасно самотна. В крайна сметка може би щеше да се върне във Финчли.