Кейт Аткинсън
Живот след живот (31)

11 февруари 1926 година

— Ау! Това за какво беше? — изрева Хауи и потърка буза, където Урсула го бе ударила. После добави едва ли не с възхищение: — Страшен ъперкът имаш за момиче.

Опита се пак да я хване, но тя му се изплъзна грациозно като котка. Точно в този момент забеляза и топката на Теди, скрита сред клоните на живия плет. Добре премерен ритник в пищяла на Хауи й даде време да извади топката от здравите лапи на храста.

— Исках просто една целувка — оплака се със смешна обида Хауи. — Не се опитвах да те изнасиля.

Бруталната дума увисна в студения въздух. Урсула можеше да се изчерви, би трябвало да се изчерви, но имаше чувството, че думата й принадлежи. Усещаше, че точно това правят момчетата като Хауи на момичета като нея. Всички момичета, особено навършилите шестнайсет, трябваше да внимават при разходките си сред тъмната, дива гора. Или, както в нейния случай, сред храсталаците в дъното на градината на Фокс Корнър. Хауи я възнагради с донякъде засрамено изражение.

— Хауи! — извика Морис. — Тръгваме без теб, човече!

— Хайде, върви — подкани го Урсула, малка победа в новия си живот на жена.

— Намерих ти топката — каза тя на Теди.

— Чудесно. Благодаря. Да хапнем още малко от тортата, а?