Кейт Аткинсън
Живот след живот (20)

11 ноември 1918 година

— А, Кларънс — рече Силви, като отвори задната врата. — Боя се, че стана нещо с Бриджит. Спъна се и падна по стълбите. Мисля, че глезенът й е само изкълчен, но не знам дали ще може да дойде с теб в Лондон.

Бриджит отпиваше от чаша бренди, седнала до печката на стола с висока облегалка на госпожа Глоувър. Беше вдигнала изкълчения си глезен на една табуретка и за пореден път с наслада разказваше преживелиците си.

— Таман влизах през кухненската врата. Простирах прането, макар че не знам защо изобщо, като гледам как пак заваля, и усетих две ръце да ме бутат отзад. И се проснах на пода. Малки ръце — добави тя. — Като ръцете на дете призрак.

— Хммм — отвърна Силви. — В тази къща няма призраци, още по-малко на деца. Урсула, ти видя ли нещо? Ти беше в градината, нали?

— А, глупавото девойче просто се е спънало. Знаете колко е непохватна — обади се госпожа Глоувър и с известно задоволство добави: — Това поне решава въпроса с ходенето в Лондон.

— Хич даже — възрази Бриджит. — За нищо на света няма да пропусна този ден. Ела, Кларънс, дай ми ръка. Ще куцукам.

Мрак и така нататък.