Иван Вазов
На тържествата под покривката…

На тържествата под покривката

        гробовете стърчат,

на празниците под усмивката

        сълзи течат, течат…

 

Не чуйте ли в шума на песните

        на славата — и стон?

Безброй глави остали под небесните

        лазури без подслон!

 

Прекрасни са венците на юнаците,

        но търновий венец

ще вечно носят майките, сираците,

        за паднал син, отец.

 

Не тез ли мисли, върху мен надвесени,

        мрак фърлят тоя час

въз мойте песни с тайна скръб размесени

        що сещам само аз?

 

Февруари 1916 г.