Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)
Набиране
Калина Григорова, Мартин Митов (октомври-декември 1999)
Източник
Словото

Vae victis!

Brennus[1]

Горко на победените! — закон жесток

от векове жестоки осветен!

Горко на победените! — възглас висок

на тържествующ меч въз меч строшен.

 

Към падналий бъди безжалостно суров,

към беззащитния бъди немилостив,

и полуживий враг добий го с удар нов!

Горко на победените! Вик страшен, див!

 

Не! Българският син на този вик е глух!

В венеца лавров свой тоз срам не ще вплете.

Велик по доброта, велик по меч и дух,

не може до мъсти, не може — и да ще!

 

В борбата гневен лъв, извън борбата мек

и кротък, кат дете, не си ли, роде мой,

на висша красота пример за наший век?

O, нека друг да е във зверствата герой![2]

 

Не! Сърби ний не сме! Далеко сме от тях,

кат херувим от бяс, като небе от ад!

Врага си бийм, кат враг, но проснат ли е в прах,

ний в него виждаме пак человек и брат!

 

Наследство ли е туй, нагон или завет —

великодушьето е наша слабост, мощ.

На тигър от кръвта в кръвта ни няма след

и тигру да простим готови ний сме йощ!

 

O, Боже, извор жив на милост и любов,

ти сам в душата ни тез чувства закова.

O, не, ний не мъстим, въпреки страшний зов,

не можем — и да щем, не можеме това!

 

Януари 1916 г.

Бележки

[1] Brennus е галски вожд, превзел Рим през 390 г. пр.н.е.

[2] Г-н Гр. В., завърнал се наскоро от Македония, ми пише следното: „Позволявам си да ви пратя една снимка от Скопие, дето се видят част от избитите българи — селски първенци, които сърбите в бягството си към Шар, бяха изоставили по шосето. Вгледайте се добре — и ще видите въжетата около вратовете. Почти всички са били вързани и така зверски мушкани с ножове, щото нямам сила да ви окачествявам страховитата гледка, която представляваха нашите мъченици. Подобни ужаси са вършени хиляди и хиляди! Снимката запазете за вас…“

Край
Читателите на „„Горко на победените!““ са прочели и: