Хенинг Манкел
Човекът от Пекин (39)

Епилог

Този августовски ден Биргита Руслин пазаруваше в обичайния си магазин. На опашката пред касата взе от поставката един от вечерните вестници и го прелисти. На една от страниците разсеяно прочете, че в село на север от Йевле бил застрелян вълк единак.

Нито тя, нито някой друг знаеше, че през един януарски ден вълкът бе пристигнал в Швеция от Норвегия през Ваулдален. Бил гладен, не бил ял нищо, откакто дъвкал остатъците от замръзналата мърша на лос в Йостердалар. Вълкът продължил на изток, минал Невярна, прекосил замръзналото езеро Люсна при Корбьоле и после отново потънал в пустеещите гори.

Сега лежал застрелян в една ферма извън Йевле.

Никой не знаеше, че сутринта на 13 януари вълкът бе стигнал до отдалечено село в Хелзингланд на име Хешьовален. Тогава всичко било покрито със сняг. Сега лятото беше към края си. Селото Хешьовален беше празно. Там вече не живееше никой. В някои от градините грееха калините, без някой да го е грижа за красивата им премяна.

В Норланд скоро щеше да настъпи есен. Хората бавно се подготвяха за нова дълга зима.