Антон Балаж
Лагерът на леките жени (27)

27.
Като стените на Йерихон

С леден задник и вдървени крака Манда излезе в коридора от своята бетонна дупка и несигурно се отправи към изхода на карцера. Куфарчето я удряше в бедрото, но то бе така измръзнало, че дори не го усещаше.

Шапчицата на майсторката беше загубила още в битката с патрула в хотела. Така бе успяла да отвлече вниманието от мъжа на Летвата, който, за щастие, бе успял да се изплъзне в суматохата. Манда беше придобила опит в борбата с полицаите още навремето в парка, намиращ се между бар „Танго“ и синагогата. Знаеше какво би могла да понесе и най-вече къде е най-чувствителното място на всеки мъж, ако не е кастриран, разбира се. Затова така изрита тия въшльовци на стълбите, че когато я довлякоха в лагера, отново се нахвърлиха върху нея, свлякоха й полата, после я обръснаха там долу. Била е обръсната и преди това, защото във Видрица идваха и клиенти, които искаха да се забавляват само с бръснати. Но в лагера не очакваше такъв курвенски номер. Бавно прокара ръка по полата си — коремът й бе толкова нечувствителен, че би трябвало да се потопи в котел с гореща вода и половин ден да кисне в него, за да се пооправи. Стисна зъби, а когато никъде не видя пазачи, бавно слезе по дървената стълба пред карцера. От силната светлина очите й започнаха да сълзят.

„Как ще се покажа в шивачницата сега?“ — помисли си. Пред тия злобни крави, които така жестоко се нахвърлиха върху нея под душовете. И най-вече как ще се появи пред очите на майсторката. Толкова се постара с нейния мъж, искаше да му покаже всичко, което е научила в занаята, за да не може никога вече да закопнее за друга жена. Но след такова завръщане майсторката по-скоро ще я възненавиди, няма вече да я харесва, няма вече да се възхищава от гърдите й и може би сега ще се ориентира към Берта с нейния кобилест задник и с бъбренето й за голямото преживяване.

Манда потръпна. Започна да осъзнава, че сега в лагера за нея ще настане истински ад. Не можеше повече и да мисли за ново излизане, няма да може да направи нищо за детето — за него досега добре се грижеха чужди хора, на които носеше три пъти повече, отколкото му беше нужно в действителност. И нищо няма да излезе от шапкарството.

Със сълзящи очи, като слепец вървеше из лагера на вдървените си крака. Замота се между бараките и вместо към шивачницата се насочи към лагерния вход, откъдето се разнасяха някакъв глъч и шум. Трябваше да разтърка сълзящите си очи, за да види по-ясно чергилата върху каруците, които бяха дошли в лагера. Чу характерната врява на жени и деца, разбра, че са циганите катунари. Когато ги приближи, видя, че колите са тръгнали да излизат от лагера. „Пак ги отпращат към пограничните райони — мина й през главата. — Говорят, че там всеки се разпорежда както иска с имуществото на прогонените немци…“ Там и тя лесно би се изгубила, поне за известно време, докато ги окупират американците и всичко стане като преди. Тогава ще се върнат занаятите и тя ще може да стане шапкарка. И понеже не видя никакви пазачи, Манда се приближи към идващата насреща й каруца, смеси се с тълпата, сложи ръка отстрани на чергилото и с наведена глава, като същинска циганка, излезе от лагера.

Крачеше като пияна по изровения прашен път, главата й бучеше от умора и напрежение. Не се осмели да се огледа, докато не чу грохота на затварящата се желязна лагерна порта. После крадешком обърна глава — входът на лагера наистина бе затворен. Краката й се подкосиха. От този момент нататък наистина трябваше да се остави на съдбата. Крачеше, облегната на ритлата на колата, и се вслушваше в крясъка на жените и гълчавата на децата. Колите изведнъж спряха. Манда забеляза, че междувременно са се отклонили от широкия път, водещ към лагера, обиколили са някакво поле с почерняло стърнище, добрали са се до широкия пояс, който се простираше покрай телената лагерна ограда, подплашили са ято селски гъски и са спрели. Манда невярващо се огледа наоколо. Не разбираше какво става. Но когато циганите с викове и удари на камшици започнаха да напускат колите, а после и да разпрягат хилавите цигански коне, изведнъж осъзна какво всъщност правят. Яростно започна да удря с юмрук по чергилото на колата. Брезентът се повдигна и в нея се завзираха учудени цигански очи.

— Как попадна тук? — попита я гърлен глас. — Господарите здравата млатят, а?

Манда показа своето насинено лице и проскубана глава. Изведнъж попадна в центъра на циганската врява. Започнаха да я оглеждат, да пипат главата й, да я галят по косите и ръцете, някой сръчно изтегли куфарчето от затворената й длан и Манда повече не го видя. Циганските деца се заблъскаха, за да се озоват по-близо до нея, привличаха ги брошката и костюмът с големите джобове, обшити със сребърна нишка. Черните им изцапани ръчички се протягаха към тях, други ръце пък ги отблъскваха и щипеха, чу се писък, накрая мъжът в колата грабна камшика и разгони дечурлигата.

Мандиното присъствие в циганския лагер вече будеше интерес и тревога. Пристигна и циганският барон с жезъла. И той огледа Манда, опипа остриганата й глава, обстойно опипа и тялото, сякаш бе кобила за продан. Старият циганин веднага разбра какво е искала да направи, като се е смесила с тях при излизането им от лагера. Започна нещо да си мърмори, обърна се към другите цигански мъже, които още държаха в ръце камшиците, и към Манда полетяха невнятни думи, от които разбра единствено: отивай си, отивай си. И макар че не разбра останалото, езиковият усет, изграден във Видрица, където се говореше на три езика — словашки, унгарски и немски, ясно й подсказа, че става дума за съдбата й, за това дали веднага да я върнат в лагера, или не. Напрегнато се вслушваше в резките цигански думи, вече измръзналият й задник съвсем се вкочаняса. През това време циганските матрони в шарените блузки стояха спокойно, подпрени на чергилото на каруцата, пушеха с чибуците, пускаха колелца дим и плюеха по земята. В премрежените им погледи Манда прочете, че я претеглят, преценяват дали от нейното стройно, снажно, макар и участвало в битка тяло могат да очакват конкуренция. И тъй като и без това очите й сълзяха от слънцето, нищо не й попречи да се разплаче наистина.

Тогава баронът и съветът на старейшините взеха решение. Баронът се обърна към нея и в настаналата тишина рече:

— Недей да ревеш. Ще стане по-лошо. Престани!

Манда веднага спря да плаче. Дори се опита през сълзи да се усмихне на циганина.

Той остана доволен, а другите от тайфата разбиращо заклатиха глави. После всичко тръгна бързо: баронът издаде някаква кратка заповед, една от циганските матрони веднага съблече пъстрата си блузка, друга свали забрадката от главата си, приближиха се към Манда, съблякоха разкъсания й жакет, облякоха й леко потната блуза, вързаха забрадката на главата й. Трета циганка с видимо колебание й предложи своя чибук, но когато Манда отчаяно поклати глава, баронът кимна, че това не е нужно. После жените я отведоха навътре между колите. Циганките спряха до една каруца, в която двама млади цигани впрягаха черен жребец, и с жестове я подканиха да влезе вътре. За миг Манда се поколеба, но после си каза, че вече се е оставила на съдбата си и е най-добре да се подчини. С все още изтръпнали крака се покатери в колата и се пъхна под брезента. Там силно миришеше на опушено, върху разстланото сено бяха метнати груби мъхести завивки. От тях вонеше на конска пот, но на Манда й бе все едно. Легна, зави се и пъхна нозете си в сеното, да ги сгрее. Сеното бодеше прасците й, драскаше бедрата й под късата пола, но Манда бе толкова безчувствена, че не обръщаше внимание на нищо. След страшния бетон в студената дупка на карцера, върху който бе лежала напук, когато я хвърлиха там обръсната, тук изпитваше такова облекчение, каквото още не бе преживявала. Повече от това циганите биха могли да предложат само ако й разрешеха да се окъпе в яворовото корито, което бе видяла привързано отстрани на колата. Някой отвън използваше коритото, чу пращене на огън, долови мирис на дим, после сякаш потъна в дълбока яма.

В съня си усещаше, че краката й сякаш са натежали и напразно се опитваше да ги помръдне. Опитва дълго и отчаяно, докато не се събуди. Под платнището бе горещо, забрадката се бе свлякла от главата й, блузата бе овлажняла от пот и залепнала за гърба й, а на краката й наистина лежеше нещо тежко. Манда леко повдигна глава от завивките и с болнавите си очи видя върху краката си някакви черни топки. С усилие се раздвижи, раздвижиха се и те. Едва тогава осъзна, че бяха две цигански глави. Стресна се. Дали не искат да й припишат нещо и така да се избавят от нея? Рязко отвори очи и с облекчение въздъхна: главите имаха тела, бяха на двама млади цигани, които полуголи спяха върху краката й. Телата им смътно лъщяха от пот и излъчваха мирис на пушено. Искаше поне малко да се освободи от тях, така че опря пети в сеното и започна да измъква изтръпналите си, но вече топли крака изпод телата им. Вършеше това бавно и внимателно, но циганите се събудиха. Обърнаха към нея глави с големи, още сънени очи, устните им се разтегнаха в усмивка и оголиха святкащи, леко пожълтели зъби. Манда също леко им се усмихна, разбрала, че бяха поделили с нея своята кола и своите конски завивки.

— Ех, скитнице — малко лениво каза циганинът отляво и се протегна.

Другият, от дясната страна, също лениво се протегна, после леко се придвижи по Мандините крака нагоре. Първият го следваше. От спането, от тежкия сън и от всички предишни перипетии Манда бе така изтощена, че само леко се помръдна под завивките. Ръцете на циганите ги отгърнаха. Показаха се стройните Мандини нозе. Под надигнатата пола блеснаха бедрата й. Мълчаливо, но неотстъпно циганите започнаха да ги разтварят, единият подръпваше наляво, другият надясно. Появиха се белите гащички и в полумрака — издатината под гащичките. Сякаш разпукната точно в средата, тя ги удряше и в очите, и в мозъка.

В опита си да се спаси от това, което в тясната затворена кола изглеждаше неотвратимо, Манда рязко се обърна настрани. Но почти веднага разбра, че няма шанс да се спаси от съсредоточения и хищен напор, че двамата са в комбина, и се опита да спаси това, което все още бе възможно: обърна се по корем, за да скрие поне част от влудяващата ги голота. И когато вече се бе примирила със съдбата си, нейната влажна блажена теснина така заслепи двата жребеца, че те многократно проникваха в нея и отляво, и отдясно, без да открият, че е била поругана. Но техните горещи млади тела й помогнаха да размрази задника си. Затова не ги отблъсна, дори когато паднаха върху нея с изпотени лица и след малко отново заспаха.

Манда също заспа, но този път в съня си по-лесно понасяше тежестта им. Събуди ги музика. Циганите учудено вдигнаха глави, а Манда безпогрешно разпозна първокласната цигулка на Лактош. Звучеше така близо, че това я изплаши. Но когато „Песента на труда“ отзвуча и еднакво силно прозвуча гласът на началника на лагера, се успокои, разбра, че партизанското тържество не се е преместило между колите на катунарите, а просто звукът е усилен от високоговорителите на чешкия илюзионист Коми. Даде на циганите да разберат, че излежаването е свършило и иска да се облече. Те разбраха, отдръпнаха се и изпълзяха от колата. Манда се обърна по гръб, леко се протегна, поклати глава и за пръв път откакто бе станала ударничка, се замисли над съдбата си. Погледна гащичките си, очисти ги от стръкчетата сено, защото сега за известно време под тях щеше да е особено ранима. Очисти от сеното и неприлично обръснатия си венерин хълм и внимателно си обу гащите. Съблече циганската блуза, проветри я с размахване и я остави да съхне върху сеното. Междувременно началникът бе завършил речта си и се чу хоровото изпълнение на някаква хубава песен. После — да, не греши, зазвуча леко развълнуваният глас на нейното птиченце Ерничка. Под душовете единствено тя се беше държала като приятелка и заради нея се остави да бъде ритната от Берта. Манда се разнежи. Едновременно с това разбра, че е направила грешка с циганите и това може да има лоши последици. Обърна се по гръб, не можеше да повярва, че е разголена, че гърдите й са голи. След малко отново заспа.

Събуди я студът по голите бедра. Рязко седна. Върху платнището на колата падаше отблясъкът на някакъв голям огън, чуваше се и пукотът на горящите съчки. Манда грабна забрадката, пъстрата блузка и изскочи навън. На лагерния площад, обграден от гъсти редици човешки сенки, ярко гореше партизанският празничен огън. Манда облече блузата, сложи забрадката и безпомощно се огледа в непознатия катун. Почти се беше стъмнило. Гривата на привързания към каруцата жребец, който пръхтеше и риеше с копита, красиво проблясваше на огъня. На Манда много й се искаше да се приближи до него и да го погали по изящните слабини.

Устоя на изкушението, остана така, изправена между каруците, и чак сега, отпочинала, без парещото чувство за унижение, изтрезня напълно: какво всъщност бе направила? Трябва да се върне в лагера! Ще отиде до портата и… по-нататък не знае какво. Но съдбата и вечният цигански глад й се притекоха на помощ. Когато пламъците на огромния огън утихнаха, до циганския катун достигна апетитната миризма на гулаш. Заля катунарите с всичките си вкусови вълни и ги разбунтува. Чу се неспокойно мърморене, после виковете и ругатните на прогонените и лишени от угощението, в което можеше да участва целият лагер. Само за тях нямаше да остане нищо. Оградиха циганския барон и заразмахваха пред очите му гладните си ръце. Той се отбраняваше, но когато някой отскубна косъм от рядката му бяла брада, се поддаде на натиска, на виковете и тежестта на циганския глад. Вдигна бастуна като жезъл и извика:

— Тръгвайте, отиваме там!

— Хайде, хайде, да вървим! — разнесоха се между колите викове, не по-малко упоителни от миризмата на гулаша.

Слисаната Манда усети как някой пъха нещо в ръката й. Беше лъжица. С лъжици в ръце циганите — старци, жени, мъже и деца, се затичаха към лагерната ограда, ярко осветена от партизанския огън. Повлякоха със себе си и Манда. Дотичаха до телената ограда, увиснаха на нея, викаха нещо на цигански, после започнаха да удрят с лъжиците по оградата. Този звук, твърде подобен на клепането на коса, подплаши лагерните кучета, които от любопитство бяха дотичали до оградата, а сега с подвити опашки и уплашен вой бягаха от нея.

С усилващата се миризма на гулаша тропането с лъжиците и натискът на циганските тела върху оградата нараснаха. Циганчетата и немощните старци, които нямаха силата да я разплитат и да я късат, започнаха да я подкопават. Изтощена след дългата езда на двамата цигани, Манда се отпусна на колене и също започна яростно да гребе с лъжицата и да изхвърля пръстта встрани. Оградата започна да се накланя, тъй като гениалните проектанти не бяха предполагали, че някой ще се опитва да я премахне, за да влезе в лагера, а не за да избяга от него. Така че оградата се срути, сякаш по Божията воля, подобно стените на Йерихон. Гладните цигани с лъжиците, проблясващи на светлината на големия огън, хукнаха към котлите с гулаша.

Манда бавно прекрачи срутената ограда. Отново бе в лагера. Изпита огромно облекчение. Всички страхове за по-нататъшната й съдба веднага изчезнаха. След ликвидирането на Видрица и дребното занаятчийство сега за нея лагерът бе единствената сигурност. Остави настрана лъжицата и за да е ясно, че няма нищо общо с катунарите, бавно се отправи към лагерния огън.