Антон Балаж
Лагерът на леките жени (28)

28.
Лагерното ухо

Неизбежната историческа необходимост от обединение на родината в борбата за щастливото бъдеще бе подсказала на тайните тълкуватели на безгрешното учение, че в лагерите за принудителен труд двулетката трябва да се промени на петилетка.

На тайно заседание в таен щаб в Братислава бяха съобщили това на началниците на безименните формации във всички лагери и за да се открият достатъчно предпоставки за гласуване на Закона за изменение на двулетката в петилетка, Плажак получи задача да подготви и разобличи в лагера обширен противодържавен и противонароден заговор. Заговор, за който участниците да могат да си получат заслуженото, например оставане в лагера най-малко за една петилетка или примерно за две-три такива, тъй като битката за изграждане на щастливото бъдеще според неясни, но сигурни признаци, загатнати в Учението, щеше да се провлачи, грубо казано, четири десетилетки, плюс една година, девет месеца и седемнайсет дни, а после щяха да видят…

На Плажак веднага му стана ясно, че за тази цел трябва да се насочи преди всичко към лагерния колектив на ударниците. Като последица от погрешното схващане за лагерната просвета, а и от нехарактерното за класата меко сърце на началника на лагера се бе стигнало до изгодното за наказаните намаляване на времето на тяхното пребиваване и бе възникнала опасността, ако за празника на Великия вожд довършеха прокопаването на Шахтата на мира, после да няма кой да копае в мината. Това трябваше да се предотврати! Как ще го постигне, наистина още не знаеше, но му бе ясно, че трябва да успее, дори ако се наложи да работи двайсет и четири часа в денонощието.

Плажак тъжно огледа канцеларията си и въздъхна. Имаше толкова уморителна и отгоре на това толкова самотна работа. При нейното планиране не бе възможно да се опре на колективния разум, не бе възможно безкрайно да я обсъжда по съвещания, почти всичко трябваше да премисля и да върши сам. От това го връхлитаха песимистични настроения и в главата му се блъскаха твърде индивидуалистични идеи. Добре че партизаните го бяха снабдили с достатъчно течна муниция, а за чест на работата и на способностите си в лагера все пак имаше няколко надеждни подчинени, както и своето Дълго ухо. Което всеки момент трябваше да се появи. А дотогава ще си налее още, ще протегне под масата дългите си крака, ще извади от чекмеджето инструмента, който използваше най-често, и ще си послужи с него в подходящия момент, но без да прекалява. Вдъхновението можеше да се появи и по друг начин. А сега много се нуждаеше от вдъхновение, сега му трябваше един вдъхновяващ донос и…

Целият се разтрепери от нетърпение. Погледна часовника си и нетърпеливо промърмори: „Къде толкова се бави?“. И отново си наля от ракията, която леко миришеше на селитра. След поредната чашка най-накрая чу договорения сигнал и три пъти високо се изкашля. Вратата веднага се отвори. Със заговорнически израз на лицето на прага застана неговото Ухо.

— Влезте! — каза делово Плажак и закопча твърде отворената си на гърдите риза.

Удълженото му Ухо влезе и затвори вратата зад себе си. Плажак мълчаливо посочи столчето, което бе доста далече от него. Ухото обаче седна на по-близкия до него стол и на лицето й се появи коварна и малко провокираща усмивка. „Иска да си играе, гадината…“ — помисли си Плажак. И твърдо протегна ръка към Ухото.

Ухото поклати глава.

— Нямам време за игра — строго каза Плажак и направи нетърпелив жест, подканвайки я да му даде онова, което е донесла.

Ухото бавно се изправи. Затършува по тялото си, но изненадващо не намери нищо. Хвана ръката на Плажак и потърси помощ от нея. Пъха я къде ли не, но резултатът остана същият.

— Тайното скривалище е празно — учудено и обезпокоено констатира Плажак.

— Вече имам друго — гордо каза Ухото и стеснително сведе поглед.

На Плажак наистина не му се играеше, но неразкритото тайно скривалище започна да му замотава главата. В края на краищата какъв професионалист би бил той, ако поне не би се опитал да открие всяко тайно скривалище в лагера. Затова кимна на Ухото да се приближи. Освободи ръката си, с която отпиваше от течната муниция, и се отдаде на старателно претърсване. Претършува още веднъж предишното скривалище, но нищо не се появи отникъде. Леко стъписан, заиздишва в тялото на Ухото излишъка от партизанската муниция. После започна да претърсва твърдата басмена материя. Но тя навсякъде шумолеше с еднакъв хартиен шум, дори под твърдите му пръсти започна да се къса като хартия. В един момент по напрегнатия израз на лицето на Ухото и по полуотворената й уста разбра, че вече би трябвало да е близо до целта. Така че с енергично движение свали дрехата на Ухото и захвана все така безмилостно да претърсва сутиена. Най-накрая нещо в пръстите му прошумоля.

— Предавам се — прошепна Ухото и учудена от претърсваческите способности на своя ръководен орган, сама свали сутиена си и го предаде в нетърпеливите ръце на Плажак.

Ръцете му оставиха сутиена на масата, извадиха голяма ножица, ловко разрязаха лявата му чашка и извадиха от нея сгънато, леко поизмачкано листче.

— А моливчето?

Плажак бе завладян от внезапно любопитство.

Ухото мълчеше. Претърсването й бе позволило да се разголи още повече. Плажак беше доволен. Бе загубил много време в търсене на тайното скривалище, затова веднага разтвори хартийката и жадно се зае да дешифрира доноса. Прочете следното: Половин час назаретска тъмнина — до сутринта прали туники и зашивали разкъсани гащи. Кучетата се боят от лъжиците — станали са за смях. Не Макаренко — през нощта са чели катехизиса. Пиленцето е отново бременна, припада… Зигмунд води разговори. Нова вредна вяра — амнистия. Ударниците изливат сутрин чая — дръзката Танцьорка им се предлага. Кой наблюдава от бункера клозетите? Началникът иска…

— Какво иска, не ми затуляй!

Плажак ядосано отстрани с глава и ръка голямата гърда, която бе започнала да се трие в лицето му и му пречеше да вижда избледнелите букви.

— Цицките. — Ухото не позволи да я отстранят. — Цицките искат… — не го оставяше на мира тя и започна съвсем да му пречи на четенето.

Плажак напипа пълната чаша с ракия, изля я върху гърдите й, започна да ги облизва, за малко остави листчето. После отново продължи да чете: Началникът гълта хапчета — бои се от празните дупки и от доктора.

— Мръсен евреин. Веднъж да те притисна! — скръцна със зъби Плажак и продължи да чете: Мики… макао и рулетка с пистолет. Разложените елементи проиграват конфискуваното имущество. Зигмунд разчита на смяна на парите, води преговори.

— Брей! — Плажак чак се надигна. — Ако този щабен плъх не гълташе таблетки и не сънуваше дупки, вече бих имал на масата си хубав ционистки заговор. Какво има пак?

Гърдите се притискаха отзад на врата му като огромна змия удушвачка, стискаха го като клещи, стягаха артериите му, та чак пред очите му притъмня. За щастие, това не продължи много, защото всъщност Ухото само се бе протегнала през него за сутиена си. Взе го и седна с големия си задник на края на масата. Извади отнякъде игла и започна да зашива разрязаното място. При това влюбено се усмихваше на Плажак. И в очакване на наградата, за която бе сигурна, че тази вечер няма да я отмине, сладостно притвори очи.

Плажак обърна хартийката и ръцете му се разтрепериха. Придърпа доноса по-наблизо и шепнешком засрича: Разпространява се лозунгът: През деня за Сталин, през нощта — против Сталин. Този лозунг направо го блъсна в мозъка със своята дързост и подстрекателство. „Обикаля… шири се из лагера…“ — мърмореше си той и в същото време съсредоточено премисляше кой би могъл да разпространява този лозунг. Сигурно онази Зигмундова картаджийска банда, към която сега се бяха присъединили и чешкият комедиант Мики, и целият негов подвижен кабаретен състав. Но той скоро ще им покаже как се играе руска рулетка. Сега обаче още не му е дошло времето, по-важен е лозунгът. Сигурно с удоволствие го разпространяват всичките политически разложени типове, дай боже в Илава добре да ги напердашат. А може из лагера и околностите да го разнасят асоциалните елементи, които постоянно бягаха от лагера и на които от съчувствие и глупост не бяха конфискували ножовете. Играеха в бараките на чифт — тек, а който нямаше с какво да плати, му отрязваха парченце от показалеца. Но не с острия нож, с който това би било детска игра, а с кухненски, което бе доста болезнено. Така дискредитираха и националното стопанство, сееха съмнение в неговата способност да изработи свестен нож. Към тях се присъединяваха и безделниците, които доброволно оставяха да им изгорят пръстите само за да си отидат вкъщи. А после твърдяха, че злополуката е станала в столарската работилница, даваха я под съд и очакваха от застрахователите пари. „Дявол да го вземе!“ — каза си Плажак. Мислите му сега бяха насочени другаде: — Кой е създал този провокаторски лозунг: „През деня за Сталин…“? Кой всъщност денем работи по примера на Великия вожд? Спекулантите, измамниците, търговците на едро, всички те се напъхаха в столарската и в тапицерската работилница, навярно не са те. Уличниците от Видрица? И те започнаха да се проявяват, развиха ударническо движение, но това беше само маскировъчна маневра, нужни им бяха туники, смесени хорове и гасене на тока. Още предстоеше да се разследва как е станало това спиране на тока и назаретската тъмнина. Но сега не може да се занимава с него. Нужно му беше да установи кой, поне през деня, е за Сталин. Някой трябва да е такъв, щом са написали лозунга. Мисли, мисли, целият лагер премина пред очите му, накрая останаха само ударниците. Да, наистина само те през деня работят, направо чупят рекорди, без да ги е грижа за собствените им ръце, крака, ребра, дори за живота им, точно като истински сталинци. Но защо после през нощта…

Бързо обърна хартийката, търсеше какво е написано на нея. Сутрин изливат чая. — „И какво?“ — размисляше той, по-скоро смутен от доноса. Но ракията сякаш избистри ума му. Взе да му става по-ясно. От брома в чая през нощта им се спеше и не биха могли после да коват интриги против Вожда. Това бе ясно. Неясно остана само защо трябва да го правят. Но, реши след малко, това не е толкова важно. Важното е, че интригите сигурно ги организират именно те, за което биха получили наказание най-малко по още една петилетка. А защо не наведнъж две или три — като за ударници.

Ух! Това разсъждение съвсем го изтощи. Но си струваше. Дори не бе и сънувал, че толкова скоро ще попадне на такава конспирация. Същинска ударническа бързина. И не бе никак сложно, само трябваше правилно да разшифрова доноса, да прочете в него и това, което е между редовете, между отделните срички, че и между самите букви. Да не търси скритите подбуди, ами да установи предмета на доноса, да състави списък от заподозрени и веднага да изтича при прокурора.

Внимателно, сякаш бе рядка реликва, Плажак с почти набожен израз прибра листчето. Погледна към Ухото. Тя продължаваше да шие сутиена си.

— Добра работа — не знаеше как да скрие вълнението си Плажак.

— Дай още на циците — веднага използва ситуацията Ухото.

Плажак се протегна към бутилката с ракия. После, увлечен от собственото си великодушие към някакво си незначително лагерно Ухо, пъхна ръка под масата и измъкна оттам едва начената бутилка коняк „Мартел“.

— Ох! — изненадано реагира Ухото, остави сутиена, забоде иглата някъде под пояса си и предложи на Плажак щръкналите си цици.

Воден от внезапно хрумване, Плажак наля в дланта си коняк, натопи в него езика си и започва да действа. Лижеше, триеше, пляскаше, биеше с езика, а Ухото допълнително се опитваше да го възбужда.

— Ах, ти, цицорано — бъбреше Плажак. — Ти, курвалано, ти, рунтава катерицо, ти… — търкаляше думите между зъбите си той.

— Да, да, такава съм, такава съм — хриптеше в ухото му неговото удължено Ухо и за да не бъбрят повече Плажаковите устни и зъби никакви думи, тя сама пъхна в устата му своите набъбнали твърди гърди. Душеше го с тях, тласкаше, удряше по зъбите, устните и лицето му, затисна езика му в гърлото, чак докато Плажак с обърнати очи не почна да моли за милост. Но светът на доносниците също е немилосърден и тя не го пусна веднага измежду циците си. Чак когато направи отчаяно движение на очите си, все едно е обещал, че ще я направи първата бар дама в първия държавен публичен дом и че там ще може да покаже какво може, тя най-после престана да се пъха в гърлото му. В което той отново наля порядъчно количество коняк, за да се съвземе и да се отърве от Ухото.

Плажак много бавно идваше на себе си. Пред очите му още поне час щяха да се появяват червени кръгове. Опитваше се с помощта на коняка да си възвърне слуха, да стабилизира зрението и пулса си. Беше се уплашил яко — сякаш наистина бе преживял особено рафиниран атентат, планиран точно в момента, когато е загубил своята прословута бдителност и предпазливост. Нима наистина искаше да го удуши с гърдите си? Не е ли това всъщност само удължената ръка на ония гювендии? Първо посегнаха на честта му, защо сега да не посегнат и направо на живота му? Те са рафинирани. Само те биха могли да измислят такъв съвършен начин да го ликвидират. Да, това са техните методи, това е техният курвенски почерк. А ако не й е директно наредено, сигурно го е чула от тях и е искала да го изпробва върху него. И той ще разбере защо.

— Заключи! — с хриплив глас каза Плажак.

Ухото влюбено му се усмихна и бавно тръгна към вратата, като съблазнително въртеше задника си. Превъртя ключа два пъти, обърна се и бавно се насочи към него. Изражението й излъчваше едновременно похот и пресметливост.

— Обърни се! Изцяло! И се хвани за масичката. Така, с две ръце. Още по-здраво. И затвори очи. Ще бъде изненада.

— О! — въздъхна Ухото и завъртя задника си.

Плажак бавно отвори чекмеджето на масата си. Ако се бе обърнала, Ухото щеше да установи, че си избира инструмент. И докато Плажак вадеше бича и безшумно го намотаваше на ръката си, Ухото блажено се усмихваше.

Плажак стана. Рязко дръпна своето удължено Ухо за косите и му нанесе първия удар.

— А сега ще си поговорим! — успя да каже, преди доносничката да започне да крещи.