Иван Вазов
Мило либе, тук земята…

Мило либе, тук земята

спи и мръзне под снега,

а мен дъхат ми цветята,

май за мене е сега,

 

Мило либе, битки бесни

тук наоколо бучат,

аз пък слушам сладки песни,

пойни птички ми звучат.

 

Мило либе, тук са хали

и мъгла небе мрачй,

а мен ясно слънце гали,

топлят пролетни лучи.

 

Мило либе — ти далеко —

а тук смърт коси, бесней;

пък мен драго, пък мен леко,

около ми радост пей.

 

Мило либе, тук чужбина

неприветна, а пък аз

в нашта Розова долина

в тоз се възхищавам час.

 

Как? Нима те тъй учуди

във сърце ми пролетта?

Ах, не казвам думи луди:

твойто писъмце чета.

 

Декември 1915 г.