Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1816 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Словото)
След дрямката мъртвешка
душа се буди пак,
тя сила пак младежка,
сдоби пред гробний праг.
Увисналата лира,
що дълго спа, мълча,
в кипежа на всемира
взе дял и зазвуча,
и цяла се превърна
в стон, отзвук, химна, клик…
Но кой живота й върна?
Кой дух, кой маг велик?
Кой чародей незнаен,
кой демон тоя път
с възторг свещен и таен
запали ми духът?
Ех, там, в полята бойни,
войник се мярка сив,
с черти добри, спокойни,
безимен и свенлив.
Той, той сега събуди,
окрили моя дух, —
кога в борбите луди
„Урата“ му зачух!
И вйдех чудесата,
що родна мощ сторй —
оръдье на съдбата —
сама съдба дори!
И аз запях за всички
Пред новия светлик,
тъй както заран птички
пред слънчов пеят лик.
Януари 1916 г.
Край